Българската академия на науките (БАН) е най-старата българска институция, възникнала

Българската академия на науките (БАН) е най-старата българска институция, зародила още преди основаването на Третата българска страна.

Академията има резистентен растеж на качеството на научната продукция, отдава се предпочитано внимание на младите учени, провеждат се срещи с бизнеса, чрез които има интерес към наши планове.

Научният потенциал на България понижава спрямо останалите страни от Европейския съюз. Държавата би трябвало да влага в просвета, с цел да притегли младежите.

Това съобщи в изявление за БГНЕС ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски.

С акад. Ревалски беседваме по случай навършването на 154 години от основаването на Българската академия на науките, която е учредена на 12 октомври 1869 година

„ Българска академия на науките е основана девет години преди Освобождението като Българско книжовно сдружение в град Браила. Така дружно с Българската екзархия Българска академия на науките е най-старата национална институция в България “, акцентира акад. Ревалски.

Академията продължава да бъде най-големият народен теоретичен център в България, който покрива необятен диапазон от науки. „ В нея работят 2400 души, което е по-малко от 20% от всички учени в страната сега. Ние сътворяваме малко по-малко от 40% от забележимата научна продукция и забележителен % над 70 от патентите и потребните модели в България “, съобщи ръководителят на Българска академия на науките.

През последните години Българска академия на науките има резистентен растеж на качеството на научната продукция и организира срещи с бизнеса. „ Провеждаме регулярно един път годишно конгрес дружно с Изпълнителната организация за дребните и междинните предприятия, който се споделя „ Наука за бизнеса “. На него представяме 15-20 от нашите разработки с висок капацитет за приложения и към този момент мога да кажа, че има интерес от страна на фирмите да развиват част от тези разработки “, означи ръководителят на Българска академия на науките.

Академията дружно с Министерство на образованието и науката развиват юношески стратегии в последните 6-7 години. „ Младите учени са наш приоритет, в това число тяхното финансово застраховане. Когато стана въпрос за увеличение на възнагражденията на университетския състав, ние първо вдигнахме на по-младите сътрудници “, уточни акад. Ревалски и добави, че финансирането към момента не е съответно на качеството на труда на нашите учени.

„ Едно от най-трудните неща в връзките с институциите е да ги убедим, че качеството на труда на учения не е по-малко високо от това на преподавателя или на други специалности. Все отново се виждат в последните две години позитивни трендове в това отношение “, счита ръководителят на Българска академия на науките.

Приоритетните посоки са биомедицината, осведомителните и информационните технологии.

Акад. Ревалски счита, че е нужен закон обвързван с изкуствения разсъдък и на европейско, и на национално равнище. „ Може да зародят морални и доста юридически проблеми, тъй че е огромно предизвикателство, тъй като всички ще бъдат изкушени от това изкуственият разсъдък да им прави работата. Все отново би трябвало да създадем, тъй че да използваме неговите позитивни характерности “, уточни той.

Председателят на Българска академия на науките означи, че 80% от плановете на Академията са по линия на Европейския съюз.

„ Имаме по над стотина плана, като последната година имаме 20 допълнително, само че желая да подчертая, че научният потенциал в България е намалял спрямо останалите страни в Европейски Съюз “, сигнализира акад. Ревалски.

Той прикани за държавна политика за поощряване на научните проучвания като опция за отбягване на този проблем. „ В момента 0,41 % от Брутният вътрешен продукт на страната се дава, а по тактиката, която си бяхме заложили, през 2021 година този % трябваше да доближи 1 %. Ако регулярно се усилват процентите, научната общественост ще види, че се влага в просвета, младежите ще бъдат привлечени да станат докторанти и учени. Това е един развой, който зависи към този момент от Министерски съвет и Народното събрание. Призовавам да усилят бюджета “, сподели акад. Ревалски.

По мотив навършване на 154-годишнината на Българска академия на науките Юлиан Ревалски прикани институциите да извърнат доста по-голямо внимание на научните проучвания в България: „ Наличието на висококвалифицирани учени в една страна е част от нейния народен суверенитет “. /БГНЕС