Джефри Нилсен: Въвеждането на еврото е правилна стъпка за България
България би трябвало да се причисли към еврозоната, с цел да взе участие във вземането на решения по паричната политика на Европейската централна банка, съобщи в изявление за „ Неделя 150 “ професор Джефри Нилсен, учител в Американския университет в Благоевград и член на Експертния стопански съвет, показан през седмицата от вицепремиера Атанас Пеканов. В първото си изявление, откогато даде единодушието си да взе участие безплатно в експертния съвет, Нилсен – изразявайки само персоналната си позиция, без да ангажира нито съвета, нито университета, съобщи, че ще работи за подобряването на финансовите принадлежности у нас. Той изясни в предаването " Неделя 150 ", че към момента сме надалеч от окото на бурята в световната стопанска система, за чието настъпване предизвести Международният валутен фонд в границите на годишните срещи със Световната банка. У нас буреносните облаци се сгъстяват, добави Нилсен.
Прочетете още
„ Мисля, че бурята към този момент е тук, имайки поради какъв брой е висока инфлацията. Учудих се от данните на Националната статистика, съгласно които през август годишната инфлация е 17,7 %. Това е доста над междинното повишаване в еврозоната и доста над същия индикатор в Съединените щати. Рязкото повишаване на цените в действителност е стихия. Струва ми се, че Международният валутен фонд разяснява ограниченията за преодоляване на инфлацията, която изпитваме, посредством покачването на лихвените проценти, сподели той. Това е политика в еврозоната и в Съединените щати, което обаче води до закъснение на икономическата интензивност. Именно към тези буреносни облаци бе ориентирана позицията на фонда “.
В България към този момент в окото на бурята ли сме или най-лошото следва?
В България сме обвързани с еврото и надлежно паричната политика на ЕЦБ. Изглежда, че те са по средата на стягането й, затова и на забавянето, само че то се случва с не толкоз високи темпове, колкото в Съединените щати. Освен това високите енергийни цени също ще окажат въздействие върху икономическата интензивност в България.
Дали сме в окото на бурята? Мисля, че занапред ни следва да влезем в него. Колко бързо то ще ни застигне? Това остава да разберем. Разбира се, има доста въпросителни, от които това зависи. Проблемът не е единствено в инфлацията, има прекалено много последствия от войната в Украйна и по какъв начин ще се развие тя.
За страдание, краят й не наподобява обозрим скоро. Ако се върнем към полето на стопанската система, мнозина специалисти биха споделили, че единственият метод за сигурна битка с високата инфлация е рецесията. Споделяте ли това мнение?
Това е главният способ, по който централните банки са овладявали инфлацията в предишното. Тук обаче би трябвало да помним, че главният фактор за инфлацията са високите енергийни цени. Ако се реализира съглашение по въпроса за съветската война в Украйна, това сигурно ще понижи инфлационния напън от страна на енергийните запаси. Възможността да забележим сходен процес обаче не наподобява прекомерно огромна най-малко към този момент.
В същото време, хората извънредно доста се опасяват от криза, само че би трябвало да създадем разграничаване сред дълбока криза и лека криза. В Съединените щати да вземем за пример към този момент половин година съвсем няма напредък на брутния вътрешен артикул. Той е постоянен и на практика се свива по отношение на предходната година.
Икономиката обаче към момента е доста мощна, а безработицата – ниска. От тази позиция една криза, която по формулировка е две следващи тримесечия със спад на стопанската система, може да се окаже просто сянка, от която да не усетим чак толкоз страшна болежка. Всъщност, може въобще да не се стигне до внезапен растеж на безработицата, т.е. хората да не изпитат най-болезнената част от рецесията.
Колко дълбока би била рецесията в България?
Безпокоя се, че не съм експерт по българска стопанска система. Моят теоретичен фокус е главно върху американската стопанска система. Разбира се, в този момент като член на Експертния съвет ще насоча старания към по-детайлното проучване на българската стопанска система, само че бих се въздържал преди да съм се срещнал напълно с данните да направя какъвто и да е коментар.
Какъв ще бъде вашият принос към работата на Експертния съвет?
Интересувам се от финансовите пазари и съм уверен, че те са доста значими, с цел да се форсира икономическият напредък. В България обаче финансовите принадлежности не са добре развити. Погледнете в какво икономисват хората – в недвижими парцели. Струва ми се, че изключително фирмите в България биха се радвали на доста по-благоприятно финансиране, в случай че употребяват по-голям набор от финансови принадлежности. Така бизнесът им ще се развива по-добре. Именно тук могат да се създадат проучвания, да се набележат съответните проблеми и да се предложат решения за превъзмогването им.
Вече казахте, че не се наемате да коментирате в елементи настоящото положение на българската стопанска система, само че имам вяра, че имате мнение за присъединението ни към еврозоната. Подкрепяте ли желанието на България да вкара еврото?
Мисля, че е добра концепция. Де факто ние нямаме парична политика в България поради валутния ръб. Българска народна банка би трябвало просто да последва всяко придвижване, направено от Европейската централна банка, което на практика значи в действителност липса на парична политика. В подобен случай – за какво да не седнем на масата, където се вземат решенията за тази парична политика?
Хората се притесняват от повишаване на цените с въвеждането на еврото. Основателен ли е сходен боязън, изключително в този момент в турбулентните времена на висока инфлация?
Знаете ли, инфлацията не е чак толкоз неприятно нещо. Именно това преподавах в последното си занятие. Говорихме със студентите, че тя не се отразява върху живота на хората, в случай че приходите им най-малко я покриват във връзка с стоките и услугите, които те използват. Ако инфлацията е 10 % и растежът на приходите е толкоз, на практика покупателната дарба не се понижава.
Може би първоначално ще има малко начална инфлация при въвеждането на еврото, тъй като бизнесите ще се възползват от смяната на валутата. Не мисля обаче, че това ще нанесе кой знае каква щета. Освен това ще бъде еднократен резултат.
Вие сте студент на Бен Бернанке, който при започване на тази седмица бе почетен с Нобеловата премия за стопанска система дружно с още двама специалисти. Кой е най-важният урок, който запомнихте от него?
Струва ми се, че точно той предизвика интереса ми към финансовите пазари и също по този начин към потреблението на емпирични статистически данни, с цел да се опишат и предвиждат разнообразни процеси, макар че от време на време ги усещаме интуитивно. Ако разчитаме единствено на интуицията си, няма да стигнем прекомерно надалеч.
Едно от нещата, които в действителност ме впечатли в Бен Бернанке, беше какъв брой бързо дава отговор на студентите си. Струва ми се, че единствено ден, откакто изпратих дисертацията си по пощата в неговия офис, получих оферти и мнения. Изключително бърз отговор. Това е извънредно потребно качество – да бъдеш виновен към хората, с които работиш.
Прочетете още
„ Мисля, че бурята към този момент е тук, имайки поради какъв брой е висока инфлацията. Учудих се от данните на Националната статистика, съгласно които през август годишната инфлация е 17,7 %. Това е доста над междинното повишаване в еврозоната и доста над същия индикатор в Съединените щати. Рязкото повишаване на цените в действителност е стихия. Струва ми се, че Международният валутен фонд разяснява ограниченията за преодоляване на инфлацията, която изпитваме, посредством покачването на лихвените проценти, сподели той. Това е политика в еврозоната и в Съединените щати, което обаче води до закъснение на икономическата интензивност. Именно към тези буреносни облаци бе ориентирана позицията на фонда “.
В България към този момент в окото на бурята ли сме или най-лошото следва?
В България сме обвързани с еврото и надлежно паричната политика на ЕЦБ. Изглежда, че те са по средата на стягането й, затова и на забавянето, само че то се случва с не толкоз високи темпове, колкото в Съединените щати. Освен това високите енергийни цени също ще окажат въздействие върху икономическата интензивност в България.
Дали сме в окото на бурята? Мисля, че занапред ни следва да влезем в него. Колко бързо то ще ни застигне? Това остава да разберем. Разбира се, има доста въпросителни, от които това зависи. Проблемът не е единствено в инфлацията, има прекалено много последствия от войната в Украйна и по какъв начин ще се развие тя.
За страдание, краят й не наподобява обозрим скоро. Ако се върнем към полето на стопанската система, мнозина специалисти биха споделили, че единственият метод за сигурна битка с високата инфлация е рецесията. Споделяте ли това мнение?
Това е главният способ, по който централните банки са овладявали инфлацията в предишното. Тук обаче би трябвало да помним, че главният фактор за инфлацията са високите енергийни цени. Ако се реализира съглашение по въпроса за съветската война в Украйна, това сигурно ще понижи инфлационния напън от страна на енергийните запаси. Възможността да забележим сходен процес обаче не наподобява прекомерно огромна най-малко към този момент.
В същото време, хората извънредно доста се опасяват от криза, само че би трябвало да създадем разграничаване сред дълбока криза и лека криза. В Съединените щати да вземем за пример към този момент половин година съвсем няма напредък на брутния вътрешен артикул. Той е постоянен и на практика се свива по отношение на предходната година.
Икономиката обаче към момента е доста мощна, а безработицата – ниска. От тази позиция една криза, която по формулировка е две следващи тримесечия със спад на стопанската система, може да се окаже просто сянка, от която да не усетим чак толкоз страшна болежка. Всъщност, може въобще да не се стигне до внезапен растеж на безработицата, т.е. хората да не изпитат най-болезнената част от рецесията.
Колко дълбока би била рецесията в България?
Безпокоя се, че не съм експерт по българска стопанска система. Моят теоретичен фокус е главно върху американската стопанска система. Разбира се, в този момент като член на Експертния съвет ще насоча старания към по-детайлното проучване на българската стопанска система, само че бих се въздържал преди да съм се срещнал напълно с данните да направя какъвто и да е коментар.
Какъв ще бъде вашият принос към работата на Експертния съвет?
Интересувам се от финансовите пазари и съм уверен, че те са доста значими, с цел да се форсира икономическият напредък. В България обаче финансовите принадлежности не са добре развити. Погледнете в какво икономисват хората – в недвижими парцели. Струва ми се, че изключително фирмите в България биха се радвали на доста по-благоприятно финансиране, в случай че употребяват по-голям набор от финансови принадлежности. Така бизнесът им ще се развива по-добре. Именно тук могат да се създадат проучвания, да се набележат съответните проблеми и да се предложат решения за превъзмогването им.
Вече казахте, че не се наемате да коментирате в елементи настоящото положение на българската стопанска система, само че имам вяра, че имате мнение за присъединението ни към еврозоната. Подкрепяте ли желанието на България да вкара еврото?
Мисля, че е добра концепция. Де факто ние нямаме парична политика в България поради валутния ръб. Българска народна банка би трябвало просто да последва всяко придвижване, направено от Европейската централна банка, което на практика значи в действителност липса на парична политика. В подобен случай – за какво да не седнем на масата, където се вземат решенията за тази парична политика?
Хората се притесняват от повишаване на цените с въвеждането на еврото. Основателен ли е сходен боязън, изключително в този момент в турбулентните времена на висока инфлация?
Знаете ли, инфлацията не е чак толкоз неприятно нещо. Именно това преподавах в последното си занятие. Говорихме със студентите, че тя не се отразява върху живота на хората, в случай че приходите им най-малко я покриват във връзка с стоките и услугите, които те използват. Ако инфлацията е 10 % и растежът на приходите е толкоз, на практика покупателната дарба не се понижава.
Може би първоначално ще има малко начална инфлация при въвеждането на еврото, тъй като бизнесите ще се възползват от смяната на валутата. Не мисля обаче, че това ще нанесе кой знае каква щета. Освен това ще бъде еднократен резултат.
Вие сте студент на Бен Бернанке, който при започване на тази седмица бе почетен с Нобеловата премия за стопанска система дружно с още двама специалисти. Кой е най-важният урок, който запомнихте от него?
Струва ми се, че точно той предизвика интереса ми към финансовите пазари и също по този начин към потреблението на емпирични статистически данни, с цел да се опишат и предвиждат разнообразни процеси, макар че от време на време ги усещаме интуитивно. Ако разчитаме единствено на интуицията си, няма да стигнем прекомерно надалеч.
Едно от нещата, които в действителност ме впечатли в Бен Бернанке, беше какъв брой бързо дава отговор на студентите си. Струва ми се, че единствено ден, откакто изпратих дисертацията си по пощата в неговия офис, получих оферти и мнения. Изключително бърз отговор. Това е извънредно потребно качество – да бъдеш виновен към хората, с които работиш.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ