България се топи. Трябват ѝ хора
България се топи, трябват ѝ хора. Ако не желаеме тази страна да се опразни напълно, би трябвало не просто да пускаме бежанци, а интензивно да търсим заселници. Това единствено ще обогати културата ни, няма да я " замести ".
Още по темата
В България резултатите от преброяването по традиция отключват националното вайкане: топим се с двеста хиляди по-бързо от предстоящото. Над публичността надвисна мрачното разбиране за демографска пустиня: равнището на популацията е толкоз ниско, че към този момент не е допустимо връщане обратно. И, несъмнено, няма партия, която да не дава обещание да се погрижи за националната фертилност, което толкоз се изтърка, че даже към този момент не поражда глупави шегички.
Проблемът, несъмнено, е доста сериозен, тъй като намаляващата от 1970-те години насам раждаемост води до застаряване на популацията и отсам до още по-ниска раждаемост. А в това време мощното потомство на бейби бумърите легна тежко върху пенсионната система. Ако преди 20 години 100 излизащи от пазара на труда са били заместени от 124 нови служащи, през днешния ден те са на половина - 61. И този развой е лавинообразен, тъй като колкото по-малко са хората, толкоз по-малко вложители ще се отбият в България. А заради това приходите ще падат и хората ще понижават още повече.
Демографският смут е най-силен при крайнодесните, които преглеждат нацията като биологичен феномен, предстоящ на интензивни процедури. И популистът Орбан се захвана с демографската задача: нацията да доближи 2,1 деца на унгарска жена до 2030 (човек несъзнателно се сеща за Димитров, който беше заръчал да станем 10 милиона). След като харчеше по 5 до 7 милиарда евро годишно за подкрепяне на родителството, предходната година Орбан подвигна цифрата от 1,23 на 1,55 деца на жена, тоест настигна България, само че си остана все по този начин безнадеждно надалеч от сакралните 2,1, нужни за стабилизиране на популацията.
Имиграцията като избавление
Грижите за фамилиите са прелестно нещо, само че те няма по какъв начин да решат демографския проблем на модерния свят. Хората раждат по-малко, тъй като децата към този момент не са запас за работа на полето, а отговорност, да не кажем разкош. Единственият метод за справяне с неизбежното понижаване на личното население е имиграцията. Съединени американски щати одобряват по 250 000 имигранти годишно. Правят го и други страни - като Англия, Франция, Германия. Но таман това отхвърлят да одобряват популисти като Орбан, които насъскват популациите си против нашествениците. И тъй като новодошлите явно са в неподходящо състояние, биват експлоатирани и дискриминирани, в работа влиза расистката теза за културното настъпление, което сякаш рискува да претопи локалните обичаи. Френският публицист Ремонд Камю сътвори за задачата тайната доктрина на " огромното заменяне ", съгласно която световните елити подменят християнските популации с мигрантски, с цел да ги владеят по-лесно. Срещу страха от това, че ние понижаваме застава огледалният боязън, че другите се множат.
В нашия спор даже професионални демографи не смеят да упоменат тематиката имиграция. Чуваме я от време на време откъм бизнеса, само че тук пък левите се възпаляват, че придошлите щели да им вземат работните места. Парадоксът е, че нас никой не желае да ни " замества " - мигрантите гледат да пребягат колкото могат по-бързо през територията към по-дружелюбни места. Преди десетина години ксенофобията се захранваше от разкази за това, че идвали млади мъже, черни, страшни. Прославихме се с ловеца на бежанци Динко и неговите свински уши. Сега нова опасност: бели украинки, православни, с деца. Казват, че към 50 000 са се задържали в България, което си е един дребен град - подобен, какъвто изчезва от картата ни всяка година. Само че какво вършим, с цел да ги приобщим? Мразим ги. Плъзнаха клюки, че били хищни, щели да ни вземат мъжете, напивали се, а половината били заболели от СПИН. И лечебните заведения си стоят без медицински сестри.
Не знам по какъв начин да увещавам съгражданите си, че ни трябват хора. Че в случай че те идват от други места, това единствено ще обогати културата ни, няма да я " замести ". Ако не желаеме да позволим тази страна да се опразни напълно, би трябвало не просто да пускаме бежанци, а интензивно да търсим заселници - да им осигуряваме някакви условия, жилища, земя, стипендии, знам ли. Обикновено тук изниква компромисният вид на етническите българи от чужбина, които щели да изберат прародината. Е да, но не я избират, тъй като местата, от които идват, са на нашия хал. Пък и не знам, до каква степен им оказваме помощ - когато една страна развие тази провинциална ксенофобия, тя не се стопира пред етническите родства: непознатият си е непознат. Основното е, че етническите българи се употребяват за опрощение: бихме приели мигранти, но в случай че са си наши. И тъй като не идват, няма да пускаме никого.
Можем и да сменим оптиката. Ако прибавим към шестте и половина милиона локални българи тези два милиона и нещо, които са в чужбина, демографската картина напълно не наподобява по този начин отчайващо. Въпросът е по какъв начин можем да ги създадем част от една нация, която към този момент не е територия, а световна мрежа. Биха могли да имат своя институционална роля в ръководството на тази страна, да получат удобства в вложението тук, поле за културна изява, какво ли не. Само че изборът на господин Костадинов за ръководител на комисията за българите в чужбина е тъжна насмешка с тази идея - не познавам българин в чужбина, който да му се е зарадвал. Преди пък за тях отговаряше Божидар Димитров - в ролята си на министър без потрфейл. А дано си напомним и непрекъснатите препирни дали тези наши сънародници да гласоподават, дали да имат собствен регион и въобще имат ли право да ни се месят в живота, в случай че си живеят добре отвъд. Май пет пари не даваме за тях и цялото вайкане е медиен спектакъл. Ако съумеят там - гордеем се, но тук да не ни се месят, били те предприемачи, харвардци или просто гастарбайтери.
Нима сме подготвени за изгубването?
Замислям се - дали пък българите не сме първите, които са се примирили с новите действителности. Преживяваме историческа смяна: за първи път от епохи прирастът на международното население понижава - от 5 деца на жена през 1960-те до 2,5 през днешния ден. И този развой се форсира световно тъкмо по този начин, както става в България. Като изключим десетина страни в Африка, раждаемостта на всички места спада - сякаш многолюдните Индия и Иран означават по 2,1 деца на жена, Китай - 1,7, Япония - 1,4, Южна Корея - 1,1. Към 2050 популацията ще доближи деветте милиарда и след това ще стартира постепенно да понижава. Какво ще стане с растежа, който натрапливо съпътства модерната ера? Вероятно хората ще станат скъп запас, както е било след бубонната чума през 14 век и както е с водопроводчиците в България. Индустриалните страни ще се състезават да притеглят освен експерти, само че цели популации. Цените на жилищата ще почнат да падат, както става в обезлюдените наши градове, където няма кой да купи. А ние пък не се боим, тъй като към този момент сме подготвени за изгубването.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите Dir.bg и на Българската редакция и на " Дойче Веле ".
Коментарът е оповестен
Още по темата
В България резултатите от преброяването по традиция отключват националното вайкане: топим се с двеста хиляди по-бързо от предстоящото. Над публичността надвисна мрачното разбиране за демографска пустиня: равнището на популацията е толкоз ниско, че към този момент не е допустимо връщане обратно. И, несъмнено, няма партия, която да не дава обещание да се погрижи за националната фертилност, което толкоз се изтърка, че даже към този момент не поражда глупави шегички.
Проблемът, несъмнено, е доста сериозен, тъй като намаляващата от 1970-те години насам раждаемост води до застаряване на популацията и отсам до още по-ниска раждаемост. А в това време мощното потомство на бейби бумърите легна тежко върху пенсионната система. Ако преди 20 години 100 излизащи от пазара на труда са били заместени от 124 нови служащи, през днешния ден те са на половина - 61. И този развой е лавинообразен, тъй като колкото по-малко са хората, толкоз по-малко вложители ще се отбият в България. А заради това приходите ще падат и хората ще понижават още повече.
Демографският смут е най-силен при крайнодесните, които преглеждат нацията като биологичен феномен, предстоящ на интензивни процедури. И популистът Орбан се захвана с демографската задача: нацията да доближи 2,1 деца на унгарска жена до 2030 (човек несъзнателно се сеща за Димитров, който беше заръчал да станем 10 милиона). След като харчеше по 5 до 7 милиарда евро годишно за подкрепяне на родителството, предходната година Орбан подвигна цифрата от 1,23 на 1,55 деца на жена, тоест настигна България, само че си остана все по този начин безнадеждно надалеч от сакралните 2,1, нужни за стабилизиране на популацията.
Имиграцията като избавление
Грижите за фамилиите са прелестно нещо, само че те няма по какъв начин да решат демографския проблем на модерния свят. Хората раждат по-малко, тъй като децата към този момент не са запас за работа на полето, а отговорност, да не кажем разкош. Единственият метод за справяне с неизбежното понижаване на личното население е имиграцията. Съединени американски щати одобряват по 250 000 имигранти годишно. Правят го и други страни - като Англия, Франция, Германия. Но таман това отхвърлят да одобряват популисти като Орбан, които насъскват популациите си против нашествениците. И тъй като новодошлите явно са в неподходящо състояние, биват експлоатирани и дискриминирани, в работа влиза расистката теза за културното настъпление, което сякаш рискува да претопи локалните обичаи. Френският публицист Ремонд Камю сътвори за задачата тайната доктрина на " огромното заменяне ", съгласно която световните елити подменят християнските популации с мигрантски, с цел да ги владеят по-лесно. Срещу страха от това, че ние понижаваме застава огледалният боязън, че другите се множат.
В нашия спор даже професионални демографи не смеят да упоменат тематиката имиграция. Чуваме я от време на време откъм бизнеса, само че тук пък левите се възпаляват, че придошлите щели да им вземат работните места. Парадоксът е, че нас никой не желае да ни " замества " - мигрантите гледат да пребягат колкото могат по-бързо през територията към по-дружелюбни места. Преди десетина години ксенофобията се захранваше от разкази за това, че идвали млади мъже, черни, страшни. Прославихме се с ловеца на бежанци Динко и неговите свински уши. Сега нова опасност: бели украинки, православни, с деца. Казват, че към 50 000 са се задържали в България, което си е един дребен град - подобен, какъвто изчезва от картата ни всяка година. Само че какво вършим, с цел да ги приобщим? Мразим ги. Плъзнаха клюки, че били хищни, щели да ни вземат мъжете, напивали се, а половината били заболели от СПИН. И лечебните заведения си стоят без медицински сестри.
Не знам по какъв начин да увещавам съгражданите си, че ни трябват хора. Че в случай че те идват от други места, това единствено ще обогати културата ни, няма да я " замести ". Ако не желаеме да позволим тази страна да се опразни напълно, би трябвало не просто да пускаме бежанци, а интензивно да търсим заселници - да им осигуряваме някакви условия, жилища, земя, стипендии, знам ли. Обикновено тук изниква компромисният вид на етническите българи от чужбина, които щели да изберат прародината. Е да, но не я избират, тъй като местата, от които идват, са на нашия хал. Пък и не знам, до каква степен им оказваме помощ - когато една страна развие тази провинциална ксенофобия, тя не се стопира пред етническите родства: непознатият си е непознат. Основното е, че етническите българи се употребяват за опрощение: бихме приели мигранти, но в случай че са си наши. И тъй като не идват, няма да пускаме никого.
Можем и да сменим оптиката. Ако прибавим към шестте и половина милиона локални българи тези два милиона и нещо, които са в чужбина, демографската картина напълно не наподобява по този начин отчайващо. Въпросът е по какъв начин можем да ги създадем част от една нация, която към този момент не е територия, а световна мрежа. Биха могли да имат своя институционална роля в ръководството на тази страна, да получат удобства в вложението тук, поле за културна изява, какво ли не. Само че изборът на господин Костадинов за ръководител на комисията за българите в чужбина е тъжна насмешка с тази идея - не познавам българин в чужбина, който да му се е зарадвал. Преди пък за тях отговаряше Божидар Димитров - в ролята си на министър без потрфейл. А дано си напомним и непрекъснатите препирни дали тези наши сънародници да гласоподават, дали да имат собствен регион и въобще имат ли право да ни се месят в живота, в случай че си живеят добре отвъд. Май пет пари не даваме за тях и цялото вайкане е медиен спектакъл. Ако съумеят там - гордеем се, но тук да не ни се месят, били те предприемачи, харвардци или просто гастарбайтери.
Нима сме подготвени за изгубването?
Замислям се - дали пък българите не сме първите, които са се примирили с новите действителности. Преживяваме историческа смяна: за първи път от епохи прирастът на международното население понижава - от 5 деца на жена през 1960-те до 2,5 през днешния ден. И този развой се форсира световно тъкмо по този начин, както става в България. Като изключим десетина страни в Африка, раждаемостта на всички места спада - сякаш многолюдните Индия и Иран означават по 2,1 деца на жена, Китай - 1,7, Япония - 1,4, Южна Корея - 1,1. Към 2050 популацията ще доближи деветте милиарда и след това ще стартира постепенно да понижава. Какво ще стане с растежа, който натрапливо съпътства модерната ера? Вероятно хората ще станат скъп запас, както е било след бубонната чума през 14 век и както е с водопроводчиците в България. Индустриалните страни ще се състезават да притеглят освен експерти, само че цели популации. Цените на жилищата ще почнат да падат, както става в обезлюдените наши градове, където няма кой да купи. А ние пък не се боим, тъй като към този момент сме подготвени за изгубването.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите Dir.bg и на Българската редакция и на " Дойче Веле ".
Коментарът е оповестен
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ