България се изкачи с 20 места в класацията за свобода на словото
България се изкачва с 20 места в, която организацията разгласи в международния ден на свободата на пресата (3 май).
Страната заема 71-во място в изданието на показателя за 2023 година, откакто предходната година беше на 91-во. " Въпреки положителната позиция в отчета, който прави оценка свободата на словото в 180 страни и територии, резултатът на България не се усъвършенства доста ", разяснява Павол Шалай – районен шеф на RSF за Европейския съюз и Балканите.
Къде е България?
Сред страните от Европейски Съюз България към този момент не е предпоследна в листата, откакто мястото ѝ бе заето от Малта. Но към момента е на едно от последните места по медийната независимост измежду страните членки, като изпреварва само Гърция (107), Малта (84) и Унгария (71). " Трябва да се има поради, че България е в сегмент от класацията, където разликите сред страните са доста дребни ", показва Шалай.
Според него подобряването на политическия индикатор в медийния климат у нас отразява обстоятелството, че през по-голямата част от 2022 година страната беше ръководена от държавното управление на Кирил Петков, което като цяло е зачитало свободата на пресата и е ограничавало опитите за интервенция в нея. " Годините на Борисов бяха пагубни за публицистиката ", добавя медийният специалист.
" Властите обаче не съумяха да подхващат систематични стъпки за възстановяване на свободата на пресата и публицистите постоянно са атакувани от избрани политически партии, изключително от партия " Възраждане ", споделя Павол Шалай. " По-високият резултат на страната в областта на сигурността на публицистите може да се изясни с по-малкия брой регистрирани закани ", добавя той.
Напредъкът на правния знак в оценката на България може да се отдаде на напъните за битка с " делата плесници ", или така наречен SLAPP (стратегически каузи срещу обществено участие), които изобилстват в последно време. В тази посока бяха и рекомендациите на RSF през 2021 година
Друг проблем съгласно Павол Шалай е обърнатата роля на някои високопоставени прокурори - вместо да пазят публицистите и систематично да преследват закононарушения против тях, те ги притискат, както сподели скорошният случай с Димитър Стоянов, чиито източници са застрашени.
" Дела плесници " на фокус
Делата плесници против публицисти на " Биволъ " и BIRD бяха маркирани особено и в изказване на International Press Institute (IPI) в навечерието на Световния ден на свободата на пресата.
" През последните седмици публицисти от двете медии бяха изправени пред офанзиви и напън на разнообразни фронтове: проливен дъжд от правосъдни каузи за клюка, заведени от помощник на обвинен необут на проведена незаконна група, умишленото откриване на журналистически източник от Софийската прокуратура и акция за дискредитиране от основния прокурор Иван Гешев. Натискът произтича от голям брой публикации, оповестени поотделно от двете платформи през 2022 година и 2023 година във връзка подозрения за корупция и хипотетичен рушвет на служител на реда за прикриване на ликвидиране ", се показва в изказването.
Към този сигнал се причисляват още интернационалните организации, а точно ARTICLE 19 Europe, European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), Free Press Unlimited (FPU) и OBC Transeuropa (OBCT). Всички те показват дълбока угриженост във връзка взаимосвързаните офанзиви против проверяващи публицисти в България.
" Въпреки че цялостните детайлности за правосъдните каузи към момента не са доказани, нашата оценка и тази на локалните медийни асоциации е, че те целят да окажат напън. Тези правосъдни каузи демонстрират доста от характерностите на стратегическите правосъдни каузи против гражданско присъединяване (SLAPP). Нашите организации са подготвени да дават препоръки и правна поддръжка и на тримата публицисти (Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко - бел. ред.), с цел да оказват помощ в битката им с тези правосъдни каузи ", се показва в позицията, подписана от няколко интернационалните организации.
Още заключения от класацията на RSF
Класацията на RSF за 2023 година демонстрира, че обстановката със свободата на словото е " доста неприятна " в 31 страни, " неприятна " е в 42, прави оценка се като " проблематична " в 55 и " добра " или " относително добър " в 52 страни. С други думи средата, в която работят публицистите е " неприятна " в седем от 10 страни и приемливи единствено в три от 10.
" Световният показател за независимост на пресата демонстрира голяма неустойчивост, която е резултат от нараснала настъпателност от страна на управляващите в доста страни и увеличаващата се неприязън към публицистите в обществените медии и във физическия свят. Нестабилността също е разследване от растежа на промишлеността за подправено наличие, която създава и популяризира дезинформация ", разяснява Кристоф Делоар, общоприет секретар на RSF.
През 2022 година войната в Украйна разреши на Кремъл да стартира дефинитивно " пречистване " на съветския медиен пейзаж. Системна цензура и наложително изселване на самостоятелни съветски и непознати медиите освободиха място за разпространяване на координирана агитация от проправителствени медии. Забраната на западните обществени медии е от изгода за Telegram, a потребителите на платформата в Русия (164-то място в класацията на RSF) са се нараснали повече от два пъти за една година. Това е и каналът, който самостоятелните медии най-често употребяват за заобикаляне на цензурата в страната, само че също по този начин тази платформа е обитаема и от пропагандните мрежи на Путин. Например някои канали в Telegram даже наблюдават придвижването на задграничните публицисти, които локалната власт счита за шпиони.
В Украйна (79-то място в класацията на RSF) пропагандният уред на Кремъл се разпростира с огромна скорост - когато съветските военни превземат нова територия – телевизионните канали там са заглушени, украинските медии се сменят и локалните публицисти биват преследвани. Журналистите имат доста повече независимост в тази част от страната, която е свободна от окупаторите, макар разтърсванията в медиите, компликациите, свързани с отразяването на страна във война и рестриктивните мерки при съобщаване на информация за бойните дейности. Войната и духът на национално единение понижават въздействието на олигарсите в украинските медии и са лимитирали техния напън.
Войната в Украйна засегна и Западна Европа, която в последно време постоянно се бори да откри баланс сред сигурност и независимост. Ето по какъв начин няколко страни са лимитирали работата на локалните публицисти с съображение опазване на " национална сигурност ".
В Гърция (107-мо място), решението за шпиониране на публицисти от локалните разследващи организации посредством шпионския програмен продукт Predator съставлява най-големият акт на тъпчене независимост на словото в Европейския съюз през 2022 година Това изяснява и за какво Гърция е класирана последна измежду страните членки на Европейски Съюз.
В Албания (96-то място) прокуратурата наложи непропорционални ограничавания върху журналистическото отразяване на хакерска атака от ирански генезис.
В Обединеното кралство (26-то), където Джулиан Асанж към момента е в пандиза в очакване на екстрадиция, проверяващата публицистиката е застрашена от законопроект за националната сигурност, в който липсват ограничения за отбрана.
В Латвия (16-то място), медийният регулатор случайно лиши лиценза на самостоятелен съветски канал. Във Финландия (5-то място) двама публицисти бяха наказани за откриване на държавни секрети, а пък в Швеция (4-то място) ново законодателството подкопава поверителността на източниците на публицистите.
Въпреки тези тревожни трендове, разликите в класирането на страните-членки на Европейски Съюз са намалели доста. Има два пъти повече страни от Европейски Съюз, които са се издигнали в листата, спрямо тези, които са спаднали. В същото време Европейски Съюз разисква невиждано законодателство, което ще откри общи стандарти за независимост на печата. А по-доброто показване в класацията на страни от Източна Европа е придружено от осъзнаването, че самостоятелните медии са по-добра отбрана против кремълската агитация.
Сърбия (91-во място), където проправителствените медии, разпространяващи съветска агитация, претърпя най-големия спад по отношение на другите страни от Балканите.
Страната заема 71-во място в изданието на показателя за 2023 година, откакто предходната година беше на 91-во. " Въпреки положителната позиция в отчета, който прави оценка свободата на словото в 180 страни и територии, резултатът на България не се усъвършенства доста ", разяснява Павол Шалай – районен шеф на RSF за Европейския съюз и Балканите.
Къде е България?
Сред страните от Европейски Съюз България към този момент не е предпоследна в листата, откакто мястото ѝ бе заето от Малта. Но към момента е на едно от последните места по медийната независимост измежду страните членки, като изпреварва само Гърция (107), Малта (84) и Унгария (71). " Трябва да се има поради, че България е в сегмент от класацията, където разликите сред страните са доста дребни ", показва Шалай.
Според него подобряването на политическия индикатор в медийния климат у нас отразява обстоятелството, че през по-голямата част от 2022 година страната беше ръководена от държавното управление на Кирил Петков, което като цяло е зачитало свободата на пресата и е ограничавало опитите за интервенция в нея. " Годините на Борисов бяха пагубни за публицистиката ", добавя медийният специалист.
" Властите обаче не съумяха да подхващат систематични стъпки за възстановяване на свободата на пресата и публицистите постоянно са атакувани от избрани политически партии, изключително от партия " Възраждане ", споделя Павол Шалай. " По-високият резултат на страната в областта на сигурността на публицистите може да се изясни с по-малкия брой регистрирани закани ", добавя той.
Напредъкът на правния знак в оценката на България може да се отдаде на напъните за битка с " делата плесници ", или така наречен SLAPP (стратегически каузи срещу обществено участие), които изобилстват в последно време. В тази посока бяха и рекомендациите на RSF през 2021 година
Друг проблем съгласно Павол Шалай е обърнатата роля на някои високопоставени прокурори - вместо да пазят публицистите и систематично да преследват закононарушения против тях, те ги притискат, както сподели скорошният случай с Димитър Стоянов, чиито източници са застрашени.
" Дела плесници " на фокус
Делата плесници против публицисти на " Биволъ " и BIRD бяха маркирани особено и в изказване на International Press Institute (IPI) в навечерието на Световния ден на свободата на пресата.
" През последните седмици публицисти от двете медии бяха изправени пред офанзиви и напън на разнообразни фронтове: проливен дъжд от правосъдни каузи за клюка, заведени от помощник на обвинен необут на проведена незаконна група, умишленото откриване на журналистически източник от Софийската прокуратура и акция за дискредитиране от основния прокурор Иван Гешев. Натискът произтича от голям брой публикации, оповестени поотделно от двете платформи през 2022 година и 2023 година във връзка подозрения за корупция и хипотетичен рушвет на служител на реда за прикриване на ликвидиране ", се показва в изказването.
Към този сигнал се причисляват още интернационалните организации, а точно ARTICLE 19 Europe, European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), Free Press Unlimited (FPU) и OBC Transeuropa (OBCT). Всички те показват дълбока угриженост във връзка взаимосвързаните офанзиви против проверяващи публицисти в България.
" Въпреки че цялостните детайлности за правосъдните каузи към момента не са доказани, нашата оценка и тази на локалните медийни асоциации е, че те целят да окажат напън. Тези правосъдни каузи демонстрират доста от характерностите на стратегическите правосъдни каузи против гражданско присъединяване (SLAPP). Нашите организации са подготвени да дават препоръки и правна поддръжка и на тримата публицисти (Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко - бел. ред.), с цел да оказват помощ в битката им с тези правосъдни каузи ", се показва в позицията, подписана от няколко интернационалните организации.
Още заключения от класацията на RSF
Класацията на RSF за 2023 година демонстрира, че обстановката със свободата на словото е " доста неприятна " в 31 страни, " неприятна " е в 42, прави оценка се като " проблематична " в 55 и " добра " или " относително добър " в 52 страни. С други думи средата, в която работят публицистите е " неприятна " в седем от 10 страни и приемливи единствено в три от 10.
" Световният показател за независимост на пресата демонстрира голяма неустойчивост, която е резултат от нараснала настъпателност от страна на управляващите в доста страни и увеличаващата се неприязън към публицистите в обществените медии и във физическия свят. Нестабилността също е разследване от растежа на промишлеността за подправено наличие, която създава и популяризира дезинформация ", разяснява Кристоф Делоар, общоприет секретар на RSF.
През 2022 година войната в Украйна разреши на Кремъл да стартира дефинитивно " пречистване " на съветския медиен пейзаж. Системна цензура и наложително изселване на самостоятелни съветски и непознати медиите освободиха място за разпространяване на координирана агитация от проправителствени медии. Забраната на западните обществени медии е от изгода за Telegram, a потребителите на платформата в Русия (164-то място в класацията на RSF) са се нараснали повече от два пъти за една година. Това е и каналът, който самостоятелните медии най-често употребяват за заобикаляне на цензурата в страната, само че също по този начин тази платформа е обитаема и от пропагандните мрежи на Путин. Например някои канали в Telegram даже наблюдават придвижването на задграничните публицисти, които локалната власт счита за шпиони.
В Украйна (79-то място в класацията на RSF) пропагандният уред на Кремъл се разпростира с огромна скорост - когато съветските военни превземат нова територия – телевизионните канали там са заглушени, украинските медии се сменят и локалните публицисти биват преследвани. Журналистите имат доста повече независимост в тази част от страната, която е свободна от окупаторите, макар разтърсванията в медиите, компликациите, свързани с отразяването на страна във война и рестриктивните мерки при съобщаване на информация за бойните дейности. Войната и духът на национално единение понижават въздействието на олигарсите в украинските медии и са лимитирали техния напън.
Войната в Украйна засегна и Западна Европа, която в последно време постоянно се бори да откри баланс сред сигурност и независимост. Ето по какъв начин няколко страни са лимитирали работата на локалните публицисти с съображение опазване на " национална сигурност ".
В Гърция (107-мо място), решението за шпиониране на публицисти от локалните разследващи организации посредством шпионския програмен продукт Predator съставлява най-големият акт на тъпчене независимост на словото в Европейския съюз през 2022 година Това изяснява и за какво Гърция е класирана последна измежду страните членки на Европейски Съюз.
В Албания (96-то място) прокуратурата наложи непропорционални ограничавания върху журналистическото отразяване на хакерска атака от ирански генезис.
В Обединеното кралство (26-то), където Джулиан Асанж към момента е в пандиза в очакване на екстрадиция, проверяващата публицистиката е застрашена от законопроект за националната сигурност, в който липсват ограничения за отбрана.
В Латвия (16-то място), медийният регулатор случайно лиши лиценза на самостоятелен съветски канал. Във Финландия (5-то място) двама публицисти бяха наказани за откриване на държавни секрети, а пък в Швеция (4-то място) ново законодателството подкопава поверителността на източниците на публицистите.
Въпреки тези тревожни трендове, разликите в класирането на страните-членки на Европейски Съюз са намалели доста. Има два пъти повече страни от Европейски Съюз, които са се издигнали в листата, спрямо тези, които са спаднали. В същото време Европейски Съюз разисква невиждано законодателство, което ще откри общи стандарти за независимост на печата. А по-доброто показване в класацията на страни от Източна Европа е придружено от осъзнаването, че самостоятелните медии са по-добра отбрана против кремълската агитация.
Сърбия (91-во място), където проправителствените медии, разпространяващи съветска агитация, претърпя най-големия спад по отношение на другите страни от Балканите.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ