България ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания през

...
България ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания през
Коментари Харесай

Манолова: Конвенцията за правата на хората с увреждания не се прилага напълно у нас

" България ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания през януари 2012 година, само че за жалост, досега, макар напъните на няколко държавни управления, националното законодателство не е приведено в цялостно сходство с условията по нея. " Това съобщи през днешния ден омбудсманът Мая Манолова на съвещание на ХХ сесия на Комитета на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания в Женева, заяви офисът на омбудсмана.

Манолова, зам.-омбудсманът Диана Ковачева и специалисти от институцията са част от българската делегация, която показва страната ни пред Комитета, се споделя в известието.

" Осъзнавам, че опцията да вземам участие в актуалната сесия е огромна отговорност. Както знаете, България към момента няма самостоятелен механизъм за мониторинг по член 33, алинея 2 от Конвенцията и все още омбудсманът по силата на закона е този, който следи и предизвиква ефикасното й осъществяване ", уточни още Манолова. /Чл. 33, алинея 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания гласи: Държавите - страни по актуалната спогодба, всяка в сходство със своята правна и административна система, поддържат, укрепват, дефинират или основават в границите на съответната страна - страна по конвенцията, мрежа, включваща съгласно потребностите един или повече самостоятелни механизми, които да предизвикват, пазят и следят използването на актуалната спогодба. При установяване или основаване на такива механизми страните - страни по конвенцията, се преценяват с правилата, отнасящи се до статута и действието на националните институции за отбрана и гарантиране на правата на индивида./

Манолова подчертава, че у нас има и позитивни стъпки като деинституционализацията, финализирана във връзка с децата с увреждания от 4 до 7 година, както и някои законодателни решения, само че като цяло проблемите по думите й идват от тяхното използване.

" Хората с увреждания са изправени пред бюрократични и административни спънки ", сподели омбудсманът и се аргументира с неналичието на самостоятелен метод и оценка на потребностите на всеки човек с увреждане, които въпреки и написани в настоящия Закон за интеграция на хората с увреждания, на процедура се ползват безусловно официално.

" Социалните служащи, които правят самостоятелната обществена оценка, в огромна част от случаите въобще не са виждали индивида с увреждане. Добавките за интеграция, които сякаш би трябвало да са съобразени с самостоятелните потребности, за всички правоимащи са идентични и минимални по мярка ", сподели още омбудсманът и бе безапелационна, че " методът по равно и по малко, " на калпак ", неотдавна е бил написан и в новия Закон за хората с увреждания.

Сред проблемите, които омбудсманът открои още, са достъпността на средата, компликациите с помощните средства и медицинските произведения, достъпа до обществени услуги и персонални асистенти, трудовата претовареност, института на запрещението, достъпа до правораздаване, неналичието на характерна поддръжка за дами с увреждания, изолацията при децата с тежки увреждания, съществуването на множествена дискриминация и прочие

" Тези проблеми и отлагането на промените за дълго време натрупаха неодобрение у хората с увреждания и техните митинги през годините доближиха до връхната си точка тази година. Априлските митинги на хората с увреждания прераснаха през месец юни в непрекъснат митинг на майки на деца с увреждания, които разпънаха палатки пред Народното събрание в София и в страната и стартираха акция за незабавни промени в законодателството ", осведоми Манолова.

Омбудсманът акцентира, че дейната позиция на протестиращите български майки на деца с увреждания и на хората с увреждания, включили се към тях, са получили мощна поддръжка от българските медии и общество.

" Като омбудсман аз също поддържам тяхната обективна идея още през цялото време на митинга. В резултат на този публичен напън институциите бяха принудени да стартират изработването на ново законодателство, обвързвано с правата на всички групи хора с увреждания. Законодателният пакет включва три закона - Закон за хората с увреждания, Закон за персоналната помощ и Закон за обществените услуги ", добави публичният бранител.

" Законът за персоналната помощ беше едно от главните претенции на протестиращите майки и по тяхна молба моят екип и аз, взаимно с тях, разработихме план на закон и го внесохме в Народното събрание ", добави Манолова.

Омбудсманът акцентира, че началото на законодателната промяна следва да бъде оценено позитивно, само че са нужни още доста старания и действителни дейности от страна на българските управляващи.

" На първо място, настояването е за цялостна промяна, а освен за повече пари. Настояването е за всеки човек с увреждане и за неговите потребности. Това значи самостоятелен метод, същинска самостоятелна оценка и наложителни решения за всички български управляващи и институции. Ако един човек се нуждае, да вземем за пример, от рехабилитация, персонален помощник, дневен център или поддръжка за обучение и претовареност, то те би трябвало да му бъдат предоставени. Реформата е безусловно наложителна, още повече, че приказваме за двойно уязвима група от хора, които в България имат доста невисок стандарт на живот ", приключи омбудсманът.

Манолова изрази убеденост, че разискванията, инициирани от Комитета и последващите рекомендации, ще послужат като значим катализатор за промяната у нас.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР