България празнува свободата си и възстановяването на своята държавност. А това

България чества свободата си и възобновяване на своята държавност. А това става допустимо, откакто преди 145 години в Сан Стефано край Цариград е подписан мирният контракт, който поставя точката на Руско-турската война. За нас, българите, тя е освободителна, реализирана с доста жертви и дълго чакана. Основите й поставиха Левски, Ботев и Каравелов, смелите мъже и дами, които повярваха в успеха още през 1876. Въстанието не съумя, само че светът погледна с други очи на българите след кървавите погроми при потушаването на Априлското въздигане. На 12.04.1877 година съветският император Александър ІІ афишира война на Турция, само че в императорската войска се включва и българското опълчение. Българските опълченци не са просто помощници на съветските командири, те се борят един до друг с тях и не чакат наготово някой различен да пролива кръвта си за тях. Ключов миг са боевете на връх Шипка през лятото на 1877 година, защитаван " с камъни и дърве " от 6500 души руснаци, румънци, финландци и бойци от най-различни народности, които по това време влизат в състава на империята.  Превъзхожданите в пъти от 30-хилядна османска войска, българи и съветски воини, съумяват да отхвърлен офанзивите. Героизмът и саможертвата през тези горещи августовски дни е неосъществим, а Шипка се трансформира в техен знак. 
Гръбнакът на тиранията е пречупен, а до публично приетата българска независимост остават единствено месеци. Турското държавно управление желае помирение, подписано на 19.01.1878 година в Одрин. Един месец по-късно на 19 февруари, 3 март 1878 година по нов жанр, е подписан и Санстефанският кротичък контракт, който поставя завършек на войната. Ние, българите, я назоваваме освободителна, тъй като на картата на света още веднъж има страна България. Или най-малкото - към този момент ни е дадена опция да стартираме още веднъж да я съграждаме, за трети следващ път.  Свободата не е единствено дати и тяхното тържествено отбелязване, не е единствено чувство, не е единствено факсимиле. Свободата се полива като цвете, пази се като свещено писание и се отстоява всекидневно. Честит народен празник, българи!