34 години от началото на прехода и падането комунистическия режим у нас
България отбелязва 34 години от рухването на тоталитарния комунистически режим от власт и слагането на началото на демократичните промени у нас. На 10 ноември 1989-а година се организира пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на който от поста общоприет секретар на партията е освободен Тодор Живков – индивидът, управлявал еднолично страната в продължение на 33 години.
Ден преди този момент в Германия е съборена Берлинската стена – тоталитарния знак на разделянето и Желязната завеса.
Тодор Живков не е освободен по негово лично предпочитание. Напротив, той посреща новината с изключителна изненада. Живков е заставен да се отдръпна от властта, като за съществени уредници на смяната се считат Петър Младенов и Андрей Луканов.
Пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия взема и още едно значимо решение – да предложи на Народното събрание да освободи Тодор Живков и от поста ръководител на Държавния съвет на България. Негов правоприемник е Петър Младенов.
Няколко дни по-късно – на 17 ноември се отстраняват от Наказателния кодекс текстовете, които не разрешават рецензията към комунистическата партия, а месец по-късно Българска комунистическа партия се отхвърля от еднопартийния модел на ръководство.
България, както и цяла Източна Европа, е обхваната от митинги. У нас най-будни още веднъж се оказват студентите. Те желаят оставка на незаконния комунистически режим, разформироване на Народното събрание и насрочване на демократични избори. Именно под натиска на улицата член първи на Конституцията, който дефинира Българска комунистическа партия като единствената партия у нас, е анулиран, и то чак на 15 януари 1990–а година.
Едва през юни 1990–а пък в България се организират и първите многопартийни парламентарни избори след 45 години ръководство на репресивния комунистически уред.
За 45 години на власт без съд и присъда у нас са избити близо 300 000 души. Много българи изчезват безследно в работническите лагери на режима. В страната е открита тотална принуда, за независимост на словото и мисълта даже и не може да се приказва. Тези, които не са съгласни с тоталитарния режим, подчинил България на волята на Съветския съюз са пращани концлагери.
И през днешния ден, 31 години по-късно историци и политолози още дискутират по въпроса трябваше ли да бъде неразрешена Българска комунистическа партия и наследницата й Българска социалистическа партия като партии – по този начин както това беше направено в Русия, Чехия, Полша и Унгария.
Навършват се 32 години от пленума на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на който Тодор Живков подаде оставка като общоприет секретар на Българска комунистическа партия. След тази оставка в България започнаха серия от промени, които доведоха до приемането на нова конституция, въвеждане на многопартийна система и по-късно до влизането на страната в Европейски Съюз и НАТО.
На мястото на Тодор Живков, който ръководи България повече от 30 години, пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия избра тогавашния външен министър Петър Младенов. Живков беше освободен с благодарности, само че малко по-късно - изключен от Българска комунистическа партия и жигосан като тиранин, с цел да бъде още веднъж признат, към този момент в Българска социалистическа партия, десетилетие по-късно и оправдан.
Смяната на Живков с Младенов е част от процеса на унищожаване на монопола вълху властта на комунистическите партии в Източна Европа, довел в последна сметка до разпадането на Съветския съюз и краха на социалиазма като обществено-политическа система.
В края на 80-те години на ХХ век започнаха всеобщи антикомунистически надигания в страните от руския лагер, в които хората желаеха повече свободи и унищожаване на тоталитарните режими.
Промените станаха вероятни, след през 1985 година в Съветския съюз на власт пристигна Михаил Горбачов, а Съветите се отхвърлиха от така наречен теория " Брежнев ", която им позволяваше да се намесват непосредствено с военна мощ във всяка социалистическа страна. Това стана, откакто Съюз на съветските социалистически републики изпадна в тежка икономическа рецесия, която се отрази и на неговите спътници. Режимите към този момент не бяха в положение да дадат на своите жители обикновени артикули и услуги.
Така и в България на 10 ноември 1989 година, един ден след събарянето на Берлинската стена, българските комунисти са принудени да създадат кадрова смяна и след няколко месеца официално да се токажат от монопола върху властта.
Една седмица преди оставката на Живков в София имаше митинг, разгласен като екологичен, на който участваха хиляди хора и който мнозина одобряват като същинското начало на измененията, а през 1988 и 1989 година се образуваха голям брой така наречен неофициални сдружения, които упорстваха за демократични промени и повече свободи.
Свалянето на Тодор Живков от власт беше последвано от многохилядни манифестации в цялата страна и възобновяване на някои от обичайните български политически партии и основаване на нови. На 7 декември беше основан Съюзът на демократичните сили, коалиция от партии и цивилен структури, който се трансформира в съществена съпротива на комунистическата партия и в продължение на две десетилетия излъчи двама президенти и трима министър-председатели.
На 10 юни 1990 година се организираха първите релативно свободни избори за Велико национално заседание, извоювани от преименуваната към този момент Българска комунистическа партия, а една година по-късно България към този момент имаше нова конституция, която с някои ремонти е в действие и през днешния ден.
Ден преди този момент в Германия е съборена Берлинската стена – тоталитарния знак на разделянето и Желязната завеса.
Тодор Живков не е освободен по негово лично предпочитание. Напротив, той посреща новината с изключителна изненада. Живков е заставен да се отдръпна от властта, като за съществени уредници на смяната се считат Петър Младенов и Андрей Луканов.
Пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия взема и още едно значимо решение – да предложи на Народното събрание да освободи Тодор Живков и от поста ръководител на Държавния съвет на България. Негов правоприемник е Петър Младенов.
Няколко дни по-късно – на 17 ноември се отстраняват от Наказателния кодекс текстовете, които не разрешават рецензията към комунистическата партия, а месец по-късно Българска комунистическа партия се отхвърля от еднопартийния модел на ръководство.
България, както и цяла Източна Европа, е обхваната от митинги. У нас най-будни още веднъж се оказват студентите. Те желаят оставка на незаконния комунистически режим, разформироване на Народното събрание и насрочване на демократични избори. Именно под натиска на улицата член първи на Конституцията, който дефинира Българска комунистическа партия като единствената партия у нас, е анулиран, и то чак на 15 януари 1990–а година.
Едва през юни 1990–а пък в България се организират и първите многопартийни парламентарни избори след 45 години ръководство на репресивния комунистически уред.
За 45 години на власт без съд и присъда у нас са избити близо 300 000 души. Много българи изчезват безследно в работническите лагери на режима. В страната е открита тотална принуда, за независимост на словото и мисълта даже и не може да се приказва. Тези, които не са съгласни с тоталитарния режим, подчинил България на волята на Съветския съюз са пращани концлагери.
И през днешния ден, 31 години по-късно историци и политолози още дискутират по въпроса трябваше ли да бъде неразрешена Българска комунистическа партия и наследницата й Българска социалистическа партия като партии – по този начин както това беше направено в Русия, Чехия, Полша и Унгария.
Навършват се 32 години от пленума на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на който Тодор Живков подаде оставка като общоприет секретар на Българска комунистическа партия. След тази оставка в България започнаха серия от промени, които доведоха до приемането на нова конституция, въвеждане на многопартийна система и по-късно до влизането на страната в Европейски Съюз и НАТО.
На мястото на Тодор Живков, който ръководи България повече от 30 години, пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия избра тогавашния външен министър Петър Младенов. Живков беше освободен с благодарности, само че малко по-късно - изключен от Българска комунистическа партия и жигосан като тиранин, с цел да бъде още веднъж признат, към този момент в Българска социалистическа партия, десетилетие по-късно и оправдан.
Смяната на Живков с Младенов е част от процеса на унищожаване на монопола вълху властта на комунистическите партии в Източна Европа, довел в последна сметка до разпадането на Съветския съюз и краха на социалиазма като обществено-политическа система.
В края на 80-те години на ХХ век започнаха всеобщи антикомунистически надигания в страните от руския лагер, в които хората желаеха повече свободи и унищожаване на тоталитарните режими.
Промените станаха вероятни, след през 1985 година в Съветския съюз на власт пристигна Михаил Горбачов, а Съветите се отхвърлиха от така наречен теория " Брежнев ", която им позволяваше да се намесват непосредствено с военна мощ във всяка социалистическа страна. Това стана, откакто Съюз на съветските социалистически републики изпадна в тежка икономическа рецесия, която се отрази и на неговите спътници. Режимите към този момент не бяха в положение да дадат на своите жители обикновени артикули и услуги.
Така и в България на 10 ноември 1989 година, един ден след събарянето на Берлинската стена, българските комунисти са принудени да създадат кадрова смяна и след няколко месеца официално да се токажат от монопола върху властта.
Една седмица преди оставката на Живков в София имаше митинг, разгласен като екологичен, на който участваха хиляди хора и който мнозина одобряват като същинското начало на измененията, а през 1988 и 1989 година се образуваха голям брой така наречен неофициални сдружения, които упорстваха за демократични промени и повече свободи.
Свалянето на Тодор Живков от власт беше последвано от многохилядни манифестации в цялата страна и възобновяване на някои от обичайните български политически партии и основаване на нови. На 7 декември беше основан Съюзът на демократичните сили, коалиция от партии и цивилен структури, който се трансформира в съществена съпротива на комунистическата партия и в продължение на две десетилетия излъчи двама президенти и трима министър-председатели.
На 10 юни 1990 година се организираха първите релативно свободни избори за Велико национално заседание, извоювани от преименуваната към този момент Българска комунистическа партия, а една година по-късно България към този момент имаше нова конституция, която с някои ремонти е в действие и през днешния ден.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ