Старите занаяти се завръщат под нова форма
България може да се похвали с доста неповторими занаяти - грънчарство, бакърджийство, килимарство, гайтанджийство и други За жал, много от тях изчезват, а останалите могат да се видят само в музеите. Със задачата да възроди част от тях се е нагърбил Центърът за върхови достижения " Наследство БГ ", основан по оперативна стратегия " Наука и обучение ", който неотдавна организира фотоконкурс " Занаятите не се предават! Шапки долу! ". Всеки от участниците показа по собствен метод някои от старите български занаяти, с които можем да се гордеем. Има ли още килимарки у нас, по какъв начин се става дърводелец и каква техника е плъстенето на вълна? Отговорите дават героите на следващите разкази.
Килимарство
Родом от град Чипровци, Иван Иванов от дребен попива тайните на килимарството, наблюдавайки своята баба да тъче. В момента той е студент по история и археология в Нов български университет и работи в Историческия музей - Чипровци. Занимава се и с снимка от 7 година Тъкмо тази му пристрастеност го води до първата му независима галерия " Ръцете на килимарката ", която представя в музея в Чипровци през 2019 година по време на фестивала на чипровския килим в града. С част от фотосите взе участие и във фотоконкурса " Занаятите не се предават! Шапки долу! ".
" С изложбата целях да се обърне повече внимание на създателя на килима заради големия труд, който влага, само че и тъй като, за жалост, килимарката остава в сянката на своето произведение ", споделя Иван. Принтовете от изложбата той успява да продаде с цел щедрост, което счита за голям триумф. " Даракчийството за мен е познато като един от многото процеси по направата на един чипровски килим. Моята баба и всички килимарки в Чипровци, преди да стартират килима, би трябвало да обработят и вълната. Чрез дарака те чепкат вълната, която подготвят за хурката и вретеното. След това се намотават " канури " - нишките, които към този момент се втъкават във отвесния стан ", разказва той.
Иван припомня, че килимарството се появява като поминък в Чипровци в края на XVII и началото на XVIII век. Тогава главен занаят в града било отглеждането на животни, от което се добива прежда. Жените тъкат килими предимно през зимата. Килимарството има три стадия. Характерни за градивния интервал са килимите с геометрични фигури, главно триъгълници. Най-старите килими били наречени бакамски (от бакам - вид южно дърво, от което се добиват алена и черна боя) или гарибалда (къса връхна дреха) и са в два цвята - алено и черно или алено и бяло. Един от орнаментите се назовава " каракачка ", или " младоженка с черни очи ". Смята се, че каракачката е символно изображение на богиня на плодородието, като образците с нея са се появили доста по-рано от XVII век и нямат аналози в света.
Декоративният период на чипровските килими е от XIX век до Освобождението - тогава се появява огромно многообразие на композиции и багри (гамата от жълти, кафяви, сини и зелени тонове се обогатява с бял и лилав цвят), а килимарките стартират да втъкават в килимите си мотиви от природата - цветя, дървета, шубраци, небесни тела, птици, животни. От освобождението до през днешния ден e така наречен орнаментален интервал на чипровските килими, когато и условията на търговците си споделят думата, вкарват се химическите бои и непознатите претекстове и така нататък Килимарството претърпява бурно развиване през социализма, когато в Чипровци е имало сред 800 и 900 килимарки. Те са работили с изключение на в локалната кооперация и надомно, изнасяйки по целия свят творбите си и печелейки премия след премия.
" Материалът, от който се създават обичайните чипровски килими, е вълна. Обагрянето им става с естествени цветове от природата - билки, треви, кори на някои дървета. В наши дни се употребяват химически анилинови бои, както и някакъв % памук. По това се и познава какъв брой остарял е килимът ", споделя Иван. По думите му преди време в локалното учебно заведение е имало такава компетентност, но в този момент към този момент съвсем никой не желае да учи този поминък - единственият метод е да ти го покаже жена от Чипровци, защото техниката на подготовка, както и на ръчно разработване на килима се предава от потомство на потомство. " Занаятът не е толкоз комплициран, само че изисква огромен опит. Килимите си имат скица, само че най-опитните килимарки работят без скица, те от дълго време са я запаметили ", показва той.
У нас има няколко компании, които вършат чипровски килими като едно време - с безчет цветя, багри, планински върхове и сладкопойни птички. За задачата те наемат тъкачки, които за няколко месеца създават един килим. " 1 кв. метър се прави за 2-3 седмици. На месец може да се създадат 2 кв. м, а един килим е към 6 кв. м ", споделя Иван. По думите му за младите не е рентабилно да се занимават с килимарство, защото не получават кой знае какъв брой от компаниите, към които работят, въпреки че цената на един килим е много висока - сред 700 и 900 лева на кв. м. Все още у нас има и достоверни килимарки - все възрастни дами, на които може да се поръча килим непосредствено. Иван познава една от най-възрастните от тях - на 85 година, която към момента тъче килими.
Дърводелство
Дърводелството е един от занаятите, непокътнати в село Лехчево, обл. Монтана, който читалище " Развитие - 1911 " пробва да разпространява. Това се случва и посредством фотосите на Любен Хрисчев, в които той споделя за дърводелеца Иван и които му печелят трето място в състезанието на " Наследство БГ ". " Моят прародител е бил дърводелец и мирисът на дърво, мекотата на ситните стърготини са се запечатали надълбоко в съзнанието ми. Когато влязох в работилницата на Иван, като че ли се качих в машина на времето и се пренесох дружно с моя дядо в неговата работилница. Иван е от хората, които са имали шанса още при започване на живота си да открият това нещо, което ще вършат цялостен живот и то ще им носи задоволство и благополучие. Още от доста дребен е обичал да дялка всякакви фигурки с ножче, след това учи в Берковица и след това дърводелството му става специалност. Цял живот е отделял по малко, с цел да може да сътвори лична работилница. Силно се надявам, че ще има кой да наследи работилницата на Иван и да продължи неговия поминък ", споделя Любен.
" Иван е мой първи братовчед. От дребен обича да дялка с ножче всякакви фигурки. Оттогава е любовта му към дървото и предметите от дърво. На фотографията той е изтощен и макар че денят му минава на крайници, не се отхвърля, тъй като обича това, което прави, и го прави с обич. А предпочитание у младите да откраднат неговия поминък няма. Повече от 10 година, откакто е тук, никой не е пожелал да пристигна и да се учи. И той продължава, тъй като го търсят и ценят, а не може да откаже, макар че му е време да излезе в пенсия, време за отмора няма ", споделя Галя Василева. По думите ѝ с изключение на Иван, който прави иконостаси за църкви, в Лехчево са останали още двама дърводелци - единият прави предмети за бита като дървени лъжици, дъски, обичайни за предишното столчета на три крайници и други, другият има малка фирма за мебели по поръчка.
" Интересът в този момент е към придобиването на нещо материално. Това да получиш знания като в предишното, да минеш през чирак и калфа, към този момент го няма ", споделя Василева. По думите ѝ дърводелството е сложен поминък - всичко се обработва на ръка, трябват знания за другите типове материали, за техниката на обработка. " От не всяко дърво става свирка. Има по-меки и по-твърди материали. За да бъде обработен по-лесно, материалът би трябвало да отлежи, да е изсъхнал, с цел да не се огъва. Това си е вид просвета. Както и призвание - нужни са значително гений, внимание към детайла, точна ръка, виждане за това по какъв начин дървото да оживее в ръцете ти и да стане красиво и потребно ", споделя тя. И прибавя: " Едно дърво умира, само че оживява в ръцете на същинския дърводелец, какъвто е Иван, и се превръща я в трикрако столче, сения, дъска за рязане, хаванче и всевъзможни предмети за бита и семейството, които всекидневно търсим и употребяваме ".
Василева споделя, че с изключение на в Лесотехническата професионална гимназия в Берковица дърводелство наоколо може да се учи и във Велинград. Гимназии по дървообработване има и в Пловдив, Варна, Хасково, Русе и др. Желаещите да станат дърводелци обаче са все по-малко. Намаляват и баш майсторите, за които да усещат аромата на дървото и да слушат музиката на падащите стърготини е смисълът на живота. Според Василева обаче дърводелството не е изчезващ поминък. Напротив - има малко искащи да го работят, само че огромен интерес от хората, които търсят за бита си точилки, лъжици, дъски - все неща, от които имат потребност, само че не откриват в магазините.
Кукли от сплъстена вълна
" Плъстенето на вълна е доста древна техника - още от преди да бъдат измислени тъкането и плетенето, която обаче се възражда последните години, само че по друг метод - като се употребява за изработката на декорация, дарове, облекла ", споделя Диляна Стойчева, която към този момент 9 г. майстори кукли от вълна. Нейната снимка на обущаря Йордан Сивков, който над 10 година шие обувки и ботуши, присъщи за Античността, Средновековието и Възраждането, също получава премия на състезанието за занимание на " Наследство. БГ ".
" Има два типа плъстене на вълна - мокро и изсъхнало. Навремето повече се е употребила мократа форма на степкване на вълна със сапунена вода - поставят се пластове вълна, след което те почват да се натъркват със сапунена вода, обръщат се, навиват се на рула и така нататък, до момента в който се получи по-фина или по-груба материя ", споделя Диляна. По думите ѝ по този начин в предишното са се правили килими (каквито има в музеите в Копривщица), а понастоящем - шалове и облекла. Сухата техника пък е по-подходяща за скулптиране на фигурки, което става все по-популярно по света и у нас. Самата тя се е научила на сухото плъстене, или познато от интернет като фелтинг.
" Използвам жива вълна, боядисана, мината през дарак, както и игла за фелтинг, която има нарези. Тези нарези се забождат във вълната, оплитайки нишките ѝ. Така става сплъстяването. Ако се направят повече бодвания, се получава хлътналост. Накрая от едно огромно парче вълна се получава мъничка дрънкулка ", споделя тя за процеса на направа на авторски кукли. В началото стартира да работи типичен фигурки на животни, само че един път си купува дребни кецове, с които обува едно мече. " Кецовете доведоха със себе си малко елече, по-късно последваха панталонки и полички ", споделя за креативното си занимание. " В България техниката към този момент е много позната. Различното при мен е, че всеки воин е роден от въображението ми, той няма прототип, носи своя характерност и темперамент ", допълва Диляна. Повечето облици се раждат по време на процеса на направата, а крайният резултат от време на време се оказва по-различен от този, който е имала като концепция.
И при сухото плъстене работата е трудоемка - нужни са милион набождания, с цел да се получи дрънкулка. Понякога направата на една кукла лишава 4-5 дни, от време на време над седмица. " За мен правенето на кукли е основаване на изкуство. Те са израз на вътрешния ми ентусиазъм да сътворявам нещо красиво и да нося на себе си и другите наслаждение ", споделя още Диляна, която е срещнала с античната техника и родни възпитаници.
Килимарство
Родом от град Чипровци, Иван Иванов от дребен попива тайните на килимарството, наблюдавайки своята баба да тъче. В момента той е студент по история и археология в Нов български университет и работи в Историческия музей - Чипровци. Занимава се и с снимка от 7 година Тъкмо тази му пристрастеност го води до първата му независима галерия " Ръцете на килимарката ", която представя в музея в Чипровци през 2019 година по време на фестивала на чипровския килим в града. С част от фотосите взе участие и във фотоконкурса " Занаятите не се предават! Шапки долу! ".
" С изложбата целях да се обърне повече внимание на създателя на килима заради големия труд, който влага, само че и тъй като, за жалост, килимарката остава в сянката на своето произведение ", споделя Иван. Принтовете от изложбата той успява да продаде с цел щедрост, което счита за голям триумф. " Даракчийството за мен е познато като един от многото процеси по направата на един чипровски килим. Моята баба и всички килимарки в Чипровци, преди да стартират килима, би трябвало да обработят и вълната. Чрез дарака те чепкат вълната, която подготвят за хурката и вретеното. След това се намотават " канури " - нишките, които към този момент се втъкават във отвесния стан ", разказва той.
Иван припомня, че килимарството се появява като поминък в Чипровци в края на XVII и началото на XVIII век. Тогава главен занаят в града било отглеждането на животни, от което се добива прежда. Жените тъкат килими предимно през зимата. Килимарството има три стадия. Характерни за градивния интервал са килимите с геометрични фигури, главно триъгълници. Най-старите килими били наречени бакамски (от бакам - вид южно дърво, от което се добиват алена и черна боя) или гарибалда (къса връхна дреха) и са в два цвята - алено и черно или алено и бяло. Един от орнаментите се назовава " каракачка ", или " младоженка с черни очи ". Смята се, че каракачката е символно изображение на богиня на плодородието, като образците с нея са се появили доста по-рано от XVII век и нямат аналози в света.
Декоративният период на чипровските килими е от XIX век до Освобождението - тогава се появява огромно многообразие на композиции и багри (гамата от жълти, кафяви, сини и зелени тонове се обогатява с бял и лилав цвят), а килимарките стартират да втъкават в килимите си мотиви от природата - цветя, дървета, шубраци, небесни тела, птици, животни. От освобождението до през днешния ден e така наречен орнаментален интервал на чипровските килими, когато и условията на търговците си споделят думата, вкарват се химическите бои и непознатите претекстове и така нататък Килимарството претърпява бурно развиване през социализма, когато в Чипровци е имало сред 800 и 900 килимарки. Те са работили с изключение на в локалната кооперация и надомно, изнасяйки по целия свят творбите си и печелейки премия след премия.
" Материалът, от който се създават обичайните чипровски килими, е вълна. Обагрянето им става с естествени цветове от природата - билки, треви, кори на някои дървета. В наши дни се употребяват химически анилинови бои, както и някакъв % памук. По това се и познава какъв брой остарял е килимът ", споделя Иван. По думите му преди време в локалното учебно заведение е имало такава компетентност, но в този момент към този момент съвсем никой не желае да учи този поминък - единственият метод е да ти го покаже жена от Чипровци, защото техниката на подготовка, както и на ръчно разработване на килима се предава от потомство на потомство. " Занаятът не е толкоз комплициран, само че изисква огромен опит. Килимите си имат скица, само че най-опитните килимарки работят без скица, те от дълго време са я запаметили ", показва той.
У нас има няколко компании, които вършат чипровски килими като едно време - с безчет цветя, багри, планински върхове и сладкопойни птички. За задачата те наемат тъкачки, които за няколко месеца създават един килим. " 1 кв. метър се прави за 2-3 седмици. На месец може да се създадат 2 кв. м, а един килим е към 6 кв. м ", споделя Иван. По думите му за младите не е рентабилно да се занимават с килимарство, защото не получават кой знае какъв брой от компаниите, към които работят, въпреки че цената на един килим е много висока - сред 700 и 900 лева на кв. м. Все още у нас има и достоверни килимарки - все възрастни дами, на които може да се поръча килим непосредствено. Иван познава една от най-възрастните от тях - на 85 година, която към момента тъче килими.
Дърводелство
Дърводелството е един от занаятите, непокътнати в село Лехчево, обл. Монтана, който читалище " Развитие - 1911 " пробва да разпространява. Това се случва и посредством фотосите на Любен Хрисчев, в които той споделя за дърводелеца Иван и които му печелят трето място в състезанието на " Наследство БГ ". " Моят прародител е бил дърводелец и мирисът на дърво, мекотата на ситните стърготини са се запечатали надълбоко в съзнанието ми. Когато влязох в работилницата на Иван, като че ли се качих в машина на времето и се пренесох дружно с моя дядо в неговата работилница. Иван е от хората, които са имали шанса още при започване на живота си да открият това нещо, което ще вършат цялостен живот и то ще им носи задоволство и благополучие. Още от доста дребен е обичал да дялка всякакви фигурки с ножче, след това учи в Берковица и след това дърводелството му става специалност. Цял живот е отделял по малко, с цел да може да сътвори лична работилница. Силно се надявам, че ще има кой да наследи работилницата на Иван и да продължи неговия поминък ", споделя Любен.
" Иван е мой първи братовчед. От дребен обича да дялка с ножче всякакви фигурки. Оттогава е любовта му към дървото и предметите от дърво. На фотографията той е изтощен и макар че денят му минава на крайници, не се отхвърля, тъй като обича това, което прави, и го прави с обич. А предпочитание у младите да откраднат неговия поминък няма. Повече от 10 година, откакто е тук, никой не е пожелал да пристигна и да се учи. И той продължава, тъй като го търсят и ценят, а не може да откаже, макар че му е време да излезе в пенсия, време за отмора няма ", споделя Галя Василева. По думите ѝ с изключение на Иван, който прави иконостаси за църкви, в Лехчево са останали още двама дърводелци - единият прави предмети за бита като дървени лъжици, дъски, обичайни за предишното столчета на три крайници и други, другият има малка фирма за мебели по поръчка.
" Интересът в този момент е към придобиването на нещо материално. Това да получиш знания като в предишното, да минеш през чирак и калфа, към този момент го няма ", споделя Василева. По думите ѝ дърводелството е сложен поминък - всичко се обработва на ръка, трябват знания за другите типове материали, за техниката на обработка. " От не всяко дърво става свирка. Има по-меки и по-твърди материали. За да бъде обработен по-лесно, материалът би трябвало да отлежи, да е изсъхнал, с цел да не се огъва. Това си е вид просвета. Както и призвание - нужни са значително гений, внимание към детайла, точна ръка, виждане за това по какъв начин дървото да оживее в ръцете ти и да стане красиво и потребно ", споделя тя. И прибавя: " Едно дърво умира, само че оживява в ръцете на същинския дърводелец, какъвто е Иван, и се превръща я в трикрако столче, сения, дъска за рязане, хаванче и всевъзможни предмети за бита и семейството, които всекидневно търсим и употребяваме ".
Василева споделя, че с изключение на в Лесотехническата професионална гимназия в Берковица дърводелство наоколо може да се учи и във Велинград. Гимназии по дървообработване има и в Пловдив, Варна, Хасково, Русе и др. Желаещите да станат дърводелци обаче са все по-малко. Намаляват и баш майсторите, за които да усещат аромата на дървото и да слушат музиката на падащите стърготини е смисълът на живота. Според Василева обаче дърводелството не е изчезващ поминък. Напротив - има малко искащи да го работят, само че огромен интерес от хората, които търсят за бита си точилки, лъжици, дъски - все неща, от които имат потребност, само че не откриват в магазините.
Кукли от сплъстена вълна
" Плъстенето на вълна е доста древна техника - още от преди да бъдат измислени тъкането и плетенето, която обаче се възражда последните години, само че по друг метод - като се употребява за изработката на декорация, дарове, облекла ", споделя Диляна Стойчева, която към този момент 9 г. майстори кукли от вълна. Нейната снимка на обущаря Йордан Сивков, който над 10 година шие обувки и ботуши, присъщи за Античността, Средновековието и Възраждането, също получава премия на състезанието за занимание на " Наследство. БГ ".
" Има два типа плъстене на вълна - мокро и изсъхнало. Навремето повече се е употребила мократа форма на степкване на вълна със сапунена вода - поставят се пластове вълна, след което те почват да се натъркват със сапунена вода, обръщат се, навиват се на рула и така нататък, до момента в който се получи по-фина или по-груба материя ", споделя Диляна. По думите ѝ по този начин в предишното са се правили килими (каквито има в музеите в Копривщица), а понастоящем - шалове и облекла. Сухата техника пък е по-подходяща за скулптиране на фигурки, което става все по-популярно по света и у нас. Самата тя се е научила на сухото плъстене, или познато от интернет като фелтинг.
" Използвам жива вълна, боядисана, мината през дарак, както и игла за фелтинг, която има нарези. Тези нарези се забождат във вълната, оплитайки нишките ѝ. Така става сплъстяването. Ако се направят повече бодвания, се получава хлътналост. Накрая от едно огромно парче вълна се получава мъничка дрънкулка ", споделя тя за процеса на направа на авторски кукли. В началото стартира да работи типичен фигурки на животни, само че един път си купува дребни кецове, с които обува едно мече. " Кецовете доведоха със себе си малко елече, по-късно последваха панталонки и полички ", споделя за креативното си занимание. " В България техниката към този момент е много позната. Различното при мен е, че всеки воин е роден от въображението ми, той няма прототип, носи своя характерност и темперамент ", допълва Диляна. Повечето облици се раждат по време на процеса на направата, а крайният резултат от време на време се оказва по-различен от този, който е имала като концепция.
И при сухото плъстене работата е трудоемка - нужни са милион набождания, с цел да се получи дрънкулка. Понякога направата на една кукла лишава 4-5 дни, от време на време над седмица. " За мен правенето на кукли е основаване на изкуство. Те са израз на вътрешния ми ентусиазъм да сътворявам нещо красиво и да нося на себе си и другите наслаждение ", споделя още Диляна, която е срещнала с античната техника и родни възпитаници.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ