Съдът на ЕС изправи България пред заплаха да ѝ секнат еврофондовете
България може да пострада съществено от, което постановява, че спазването на върховенството на закона се признава за аршин дали обособени страни в Европейски Съюз заслужават европейско финансиране.
Генералния юрист Мануел Кампос Санчес-Бордона (Испания) даде мнение по какъв начин да се произнесе Съдът на Европейски Съюз по жалбата на Унгария и Полша против обвързването на върховенството на закона с европейското финансиране. Без да обвързва съда, то дава юридически ориентир, тъй като практиката е съдът да се преценява с претекстовете на генералния юрист.
Режим на обязаност сред господство на закона и финанси е признат на уместно правно съображение, съчетаем е с член 7 Договор за Европейския съюз и е съгласуван с правилото на правна сигурност, констатира магистратът. На 16 декември 2020 година законодателят на Съюза (Европарламентът и Съветът на ЕС) приема Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092, с който се вкарва общ режим на обязаност с условия за отбрана на бюджета на Съюза при положение на нарушавания на правилата на правовата страна в страните членки. За постигането на тази цел Регламентът разрешава на Съвета, по искане на Европейската комисия, да одобри, наред с други, ограничения като да вземем за пример за прекъсване на заплащанията, осъществявани от бюджета на Съюза, или на утвърждението на една или повече стратегии, финансирани от този бюджет.
Унгария и Полша подават поотделно тъжби пред Съда на Европейския съюз, с които желаят анулацията на Регламента. Наред с други претекстове обжалването му се основава на неналичието или на несъответствуващия темперамент на правното съображение, на което той е признат, на несъвместимостта му с член 7 Договор за Европейския съюз (Договора за Европейския съюз, прочут като Лисабонски договор) и на нарушаване на правилото на правна сигурност. В показаните през днешния ден изводи генералният адвокат на първо място посочва, че задачата на Регламента е да се сътвори характерен механизъм, с цел да се обезпечава положителното осъществяване на бюджета на Съюза, когато страна членка допусне нарушавания на правилата на правовата страна, застрашаващи неговите финансови ползи. В този подтекст той акцентира, че Регламентът не цели да отбрани правовата страна посредством санкционен механизъм, сходен на този по член 7 Договор за Европейския съюз (който може да докара до заледяване на правото на глас на страна членка), а вкарва нов инструмент за финансова обязаност.
Кампос Санчес-Бордона показва, че спазването на правилата на правовата страна може да бъде от главно значение за положителното действие на обществените финанси и за положителното осъществяване на бюджета на Съюза. Освен това той акцентира, че Регламентът изисква да е налице задоволително директна връзка сред нарушаването на правилата на правовата страна и осъществяването на бюджета, тъй че не е използван към всички нарушавания на правилата на правовата страна, а единствено към тези, които имат директна връзка с ръководството на бюджета на Съюза.
От друга страна, отбраната на крайните бенефициенти по разходните стратегии, финансирани от бюджета на Съюза, е типична и разумна мярка при споделеното ръководство на тези средства, тъй че финансовата промяна, призната от институциите на Съюза, би трябвало да бъде понесена от направилата нарушаването страна членка и да не се трансферира върху бенефициентите на средствата, които нямат отношение към това нарушаване. Това значи глобата да бъде за сметка на държавния бюджет, а не за сметка на към този момент утвърдените планове, по които работят компании, нямащи отношение към погазването на върховенството на закона от държавни институции - да вземем за пример, от прокуратурата.
Докато член 7 Договор за Европейския съюз слага приемането на ограниченията според от установяването на тежко и трайно нарушаване от страна на страна членка на полезностите на Съюза, Регламентът се отнася единствено до нарушаването от страна членка на правилата на правовата страна, които засягат или заплашват да обиден директно и съществено положителното финансово ръководство на бюджета или отбраната на финансовите ползи на Съюза. Освен това, за разлика от Регламента, член 7 Договор за Европейския съюз изисква съществуване на тежко и продължаващо нарушаване на която и да било от полезностите на Съюза, а освен на правилата на правовата страна.
На трето място, генералният юрист счита, че въпреки понятието за правова страна като полезност на Съюза да е необятно, законодателят на Съюза е оправомощен да го посочи в съответна материалноправна област като тази на осъществяването на бюджета предвид на установяването на механизъм за обязаност с финансови условия. В това отношение той напомня, че Регламентът изброява седем правни правилото : на правда, което допуска транспарантен, регистриран, либерален и плуралистичен законодателен процес; на правна сигурност; на възбрана на произвол от страна на органите на изпълнителната власт; на ефикасна правосъдна отбрана, в това число достъп до правораздаване, от самостоятелни и безпристрастни съдилища, също и във връзка с главните права (включително и на независимост на словото); на разделяне на властите; и на недискриминация и тъждество пред закона. Върху тях би трябвало да се основават тълкуванията предвид на другите полезности и правила на Съюза, заложени в член 2 Договор за Европейския съюз.
Освен това в член 3 от Регламента са посочени в детайли някои индикатори за нарушавания на правилата на правовата страна, а в член 4, параграф 2 се съдържа образцов лист на събитията, които могат да доведат до нарушавания на посочените правила. По този метод са обрисувани нарушаванията, по които могат да се одобряват плануваните в Регламента ограничения за обязаност с условия, с което те са сложени според от съществуването на директна връзка с осъществяването на бюджета на Съюза. Тези два детайла демонстрират напъните на законодателя да улесни използването на правилата на правовата страна и да увеличи правната сигурност. Според генералния юрист характеризирането на правовата страна посредством препращане към посочените правила дава отговор на минималните условия за изясненост, акуратност и предвидимост според правилото на правна сигурност. Всъщност страните членки познават в задоволителна степен произлизащите от тях отговорности, още повече като се има поради, че множеството са разяснени в практиката на Съда.
В тези изводи генералният юрист предлага на Съда да отхвърли жалбите за анулация, подадени от Унгария и Полша. Заключението на генералния юрист не обвързва Съда. Задачата на генералните юристи е да предложат на Съда, при цялостна самостоятелност, правно позволение на делото, което им е поверено. Съдиите от Съда пристъпват към разисквания по делото. Съдебното решение ще бъде постановено на по-късна дата.
Жалбата за анулация цели да бъдат анулирани актове на институциите на Съюза, които опонират на правото на Съюза. При избрани условия страните членки, европейските институции и частноправните субекти могат да сезират Съда или Общия съд с тъжба за анулация. Ако жалбата е основателна, актът се анулира. Съответната институция би трябвало да в профил възможната празнина в правото, основана с анулацията на акта.
Генералния юрист Мануел Кампос Санчес-Бордона (Испания) даде мнение по какъв начин да се произнесе Съдът на Европейски Съюз по жалбата на Унгария и Полша против обвързването на върховенството на закона с европейското финансиране. Без да обвързва съда, то дава юридически ориентир, тъй като практиката е съдът да се преценява с претекстовете на генералния юрист.
Режим на обязаност сред господство на закона и финанси е признат на уместно правно съображение, съчетаем е с член 7 Договор за Европейския съюз и е съгласуван с правилото на правна сигурност, констатира магистратът. На 16 декември 2020 година законодателят на Съюза (Европарламентът и Съветът на ЕС) приема Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092, с който се вкарва общ режим на обязаност с условия за отбрана на бюджета на Съюза при положение на нарушавания на правилата на правовата страна в страните членки. За постигането на тази цел Регламентът разрешава на Съвета, по искане на Европейската комисия, да одобри, наред с други, ограничения като да вземем за пример за прекъсване на заплащанията, осъществявани от бюджета на Съюза, или на утвърждението на една или повече стратегии, финансирани от този бюджет.
Унгария и Полша подават поотделно тъжби пред Съда на Европейския съюз, с които желаят анулацията на Регламента. Наред с други претекстове обжалването му се основава на неналичието или на несъответствуващия темперамент на правното съображение, на което той е признат, на несъвместимостта му с член 7 Договор за Европейския съюз (Договора за Европейския съюз, прочут като Лисабонски договор) и на нарушаване на правилото на правна сигурност. В показаните през днешния ден изводи генералният адвокат на първо място посочва, че задачата на Регламента е да се сътвори характерен механизъм, с цел да се обезпечава положителното осъществяване на бюджета на Съюза, когато страна членка допусне нарушавания на правилата на правовата страна, застрашаващи неговите финансови ползи. В този подтекст той акцентира, че Регламентът не цели да отбрани правовата страна посредством санкционен механизъм, сходен на този по член 7 Договор за Европейския съюз (който може да докара до заледяване на правото на глас на страна членка), а вкарва нов инструмент за финансова обязаност.
Кампос Санчес-Бордона показва, че спазването на правилата на правовата страна може да бъде от главно значение за положителното действие на обществените финанси и за положителното осъществяване на бюджета на Съюза. Освен това той акцентира, че Регламентът изисква да е налице задоволително директна връзка сред нарушаването на правилата на правовата страна и осъществяването на бюджета, тъй че не е използван към всички нарушавания на правилата на правовата страна, а единствено към тези, които имат директна връзка с ръководството на бюджета на Съюза.
От друга страна, отбраната на крайните бенефициенти по разходните стратегии, финансирани от бюджета на Съюза, е типична и разумна мярка при споделеното ръководство на тези средства, тъй че финансовата промяна, призната от институциите на Съюза, би трябвало да бъде понесена от направилата нарушаването страна членка и да не се трансферира върху бенефициентите на средствата, които нямат отношение към това нарушаване. Това значи глобата да бъде за сметка на държавния бюджет, а не за сметка на към този момент утвърдените планове, по които работят компании, нямащи отношение към погазването на върховенството на закона от държавни институции - да вземем за пример, от прокуратурата.
Докато член 7 Договор за Европейския съюз слага приемането на ограниченията според от установяването на тежко и трайно нарушаване от страна на страна членка на полезностите на Съюза, Регламентът се отнася единствено до нарушаването от страна членка на правилата на правовата страна, които засягат или заплашват да обиден директно и съществено положителното финансово ръководство на бюджета или отбраната на финансовите ползи на Съюза. Освен това, за разлика от Регламента, член 7 Договор за Европейския съюз изисква съществуване на тежко и продължаващо нарушаване на която и да било от полезностите на Съюза, а освен на правилата на правовата страна.
На трето място, генералният юрист счита, че въпреки понятието за правова страна като полезност на Съюза да е необятно, законодателят на Съюза е оправомощен да го посочи в съответна материалноправна област като тази на осъществяването на бюджета предвид на установяването на механизъм за обязаност с финансови условия. В това отношение той напомня, че Регламентът изброява седем правни правилото : на правда, което допуска транспарантен, регистриран, либерален и плуралистичен законодателен процес; на правна сигурност; на възбрана на произвол от страна на органите на изпълнителната власт; на ефикасна правосъдна отбрана, в това число достъп до правораздаване, от самостоятелни и безпристрастни съдилища, също и във връзка с главните права (включително и на независимост на словото); на разделяне на властите; и на недискриминация и тъждество пред закона. Върху тях би трябвало да се основават тълкуванията предвид на другите полезности и правила на Съюза, заложени в член 2 Договор за Европейския съюз.
Освен това в член 3 от Регламента са посочени в детайли някои индикатори за нарушавания на правилата на правовата страна, а в член 4, параграф 2 се съдържа образцов лист на събитията, които могат да доведат до нарушавания на посочените правила. По този метод са обрисувани нарушаванията, по които могат да се одобряват плануваните в Регламента ограничения за обязаност с условия, с което те са сложени според от съществуването на директна връзка с осъществяването на бюджета на Съюза. Тези два детайла демонстрират напъните на законодателя да улесни използването на правилата на правовата страна и да увеличи правната сигурност. Според генералния юрист характеризирането на правовата страна посредством препращане към посочените правила дава отговор на минималните условия за изясненост, акуратност и предвидимост според правилото на правна сигурност. Всъщност страните членки познават в задоволителна степен произлизащите от тях отговорности, още повече като се има поради, че множеството са разяснени в практиката на Съда.
В тези изводи генералният юрист предлага на Съда да отхвърли жалбите за анулация, подадени от Унгария и Полша. Заключението на генералния юрист не обвързва Съда. Задачата на генералните юристи е да предложат на Съда, при цялостна самостоятелност, правно позволение на делото, което им е поверено. Съдиите от Съда пристъпват към разисквания по делото. Съдебното решение ще бъде постановено на по-късна дата.
Жалбата за анулация цели да бъдат анулирани актове на институциите на Съюза, които опонират на правото на Съюза. При избрани условия страните членки, европейските институции и частноправните субекти могат да сезират Съда или Общия съд с тъжба за анулация. Ако жалбата е основателна, актът се анулира. Съответната институция би трябвало да в профил възможната празнина в правото, основана с анулацията на акта.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ