Георги Киряков: Президентът имаше възможност да се изяви като силен лидер, но я пропиля
България изпрати политическа година, която стартира с постоянно държавно управление, само че посрещна новата 2023 година със длъжностен кабинет и минимални упования за решение на политическата рецесия. Първият мандат за сформиране на държавно управление се провали, вторият е с доста дребни шансове за триумф, третият – под сериозен въпрос.
Ако се стигне до предварителни избори обаче, картината на представителството в Народното събрание се обрисува да бъде съвсем идентична. Как да се излезе от рецесията, каква е ролята на президента, който към този момент дълго ръководи посредством служебни държавни управления, може ли да се стигне до провал на партийната система вследствие на мощно отчаяние от парламентарната народна власт?
Това са горещите въпроси на прага на 2023 година, когато през миналите месеци се сляха две рецесии – вътрешна и външна. Епицентър.бг. се обърна към социолози и политолози за отговори и прогнози.
Предлагаме ви мнението на политолога Георги Киряков.
- Събитията през 2022-а сочат, че политическата рецесия ескалира. Започнахме годината с постоянно държавно управление, а влязохме в 2023-а със подозрения за триумф и на третия мандат. Към рецесия ли върви и партийната система, господин Киряков?
- Докато има функционираща демократична конституционна уредба, ще има и партии и партийно посланичество на разнообразни, дейни политически групи, които през партиите да излъчват своето парламентарно посланичество. Поради тази причина нямам терзания за партийната система. По-скоро виждам казуса в неспособността на партиите, партийното водачество и техните електорати да реализират парламентарни болшинства, които да образуват ръководещи обединения и постоянни държавни управления. Тази некадърност от своя страна е плод на остро опълчване по няколко основни оси. От една страна по оста корупция-антикорупция, от друга по оста въздействие на Кремъл в българската политика против новия, само че неконсолидиран курс към демократизация, европеизация, евроатлантизъм, от трета страна към момента мощната носталгия по „ социалистическото “ ни минало против неудовлетворителните резултати от прехода към свободен пазар и народна власт. Всички тези фактори са взаимосвързани и са в основата на продължаващите партийни боричкания и на задълбочаващата се политическа рецесия.
Разбира се, няма никакви гаранции, че актуалната политическа рецесия няма да прерасне в рецесия на партийната система на фона на забележителното, и с капацитет за повишаване, въздействие на антисистемните партии, искащи цялостна проверка на достиженията от последните 33 години и превръщане на курса на развиване към „ неутралитет “ и „ самостоятелност “, само че в действителност към връщане и разширение на въздействието на Кремъл в страната ни. За страдание, в тази игра на тронове интензивно вземат участие и някои от систематичните партии.
- Виждате ли опасности за парламентарната народна власт при толкоз невисок рейтинг на Народното събрание и неспособност да се реализира консенсус за превъзмогване на политическата рецесия?
- Парламентарната народна власт постоянно е изложена на опасности. Дори и Съединените щати не могат да са сигурни в личните си демократичните институции при появяването на противоречива фигура като Тръмп, способна да оспори легитимността освен на изборната система, улягала в продължение на повече от 200 години, само че и на конституционния ред в Съединени американски щати посредством подстрекателство към протести и принудително завладяване на властта. Това даде доста мощни причини на всички съперници на демокрацията по света, даде и убеденост на много антидемократично настроени групи, че демократизацията не е необратим развой.
Що се отнася до нашите си проблеми с легитимността и недоверието, те не идват директно от парламентарната народна власт, а от търсещите обиколни пътища на демократичните правила демократично определени политически водачи. Твърдя от много време, че консенсус няма по какъв начин да се реализира в обстановка на задълбочаващ се спор сред две фундаментално противоположни групи в българското общество, които настойчиво излъчват своето парламентарно посланичество по този начин, че да е неосъществим никакъв консенсус и никакво доближаване на позиции, без значение от съществуването на общи тематики и общи цели. Ключовият проблем е в неконсолидираното общество, който се възпроизвежда в неконсолидирана демократична среда, а оттова и в раздробено парламентарно посланичество, затрудняващо какъвто и да е опит за реализиране на единодушие.
- Има ли роля президентът в задълбочаването на политическото напрежение?
- Не. Президентът просто се възползва от всички конституционни недостатъци и от всички партийни междуособици, с цел да прокара сполучливо личния си политически дневен ред. Така за президента е елементарно да хвърли цялата виновност за връхлетелите ни рецесии върху партийното водачество и върху неспособността на партиите да намерят път към образуване на постоянни болшинства, като в същото време свири на тънките струни на „ народа “, прокарвайки известни политики, без обаче да носи отговорността за последствията от дейностите си. При актуалната конституционна уредба президентът е статист. Особеното е, че от известно време на статиста му се дава и по някоя и друга имитация. Политическото напрежение в същността си се нагнетява неумишлено от електоратите на обособените партии заради мощно втвърдените им позиции по основните остри несъгласия, които показах нагоре.
- Набира ли скорост концепцията за президентска република и от кое място идва главният подтик за този спор? Възможно ли е да се стигне до промяна на модела, откакто и рейтингът на президента ерозира?
- Няма спор за промяна на модела. Всеки път, когато някой се опита да прокара някакви внушения по тематиката, тя се спихва за часове. Да не загатвам, че самият президент е много въздържан в този несъстоял се спор, което е разбираемо, само че и не дава опция за повдигане на интереса към нея. Да не напомням още, че промяната на модела минава по процедури, дирижирани от Народното събрание и партийното посланичество в него. Само някаква форма на външна интервенция и бутане би могла да катализира сходна промяна, което в актуалната външнополитическа обстановка е немислимо.
- Идеята за помиряване звучи примамливо, само че от кое място би трябвало да пристигна тя, с цел да има стремежи резултат?
- Самата основа на демокрацията затруднява всеки опит за постигане до тази идеалистична концепция за помиряване. В демокрациите има много огромна доза прагматизъм, гонене на разностранни ползи и компликация в съчетаването им в създаване на управническа политика. Помирение може да има и е имало в предишното, само че след пагубни за обособени общества или нации събития – войни, всеобщи кланета, нападателни „ специфични интервенции “. Както не мога да си показва помиряване на този стадий сред украинци и руснаци, по този начин не мога да си показва помиряване сред ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ. Подобно деяние би докарало която и да е от двете страни до несъвместимо с политическия живот положение – до летален политически край.
- Ще успее ли едно експертно държавно управление да се оправи с провокациите, които идват по линия на геополитическите земетресения или на България е нужно мощно политическо водачество на основата и на постоянен кабинет?
- В актуалната обстановка концепцията за експертно държавно управление е просто използвана дъвка за наивници. Така се появява по натурален метод нуждата от мощно политическо водачество, което обаче да бъде излъчено от мощно и консолидирано демократично общество. Такова липсва, което обрича на крах всеки опит за превъзмогване на рецесиите през мощно водачество. Такова няма по какъв начин да се появи, да бъде разпознато, да бъде определено и да получи заем на доверие.
Президентът имаше опция да се изяви като подобен водач, само че я пропиля с лека ръка в името на някакви краткосрочни свои политически цели. Ерозиращото доверие към него е напълно явен индикатор за това пропиляване на неповторима опция, на една обещаваща политическа фигура. Така даде съображение на всички свои критици да кажат „ ние нали ви предупредихме, ние нали ви казахме “.
- Ще съумеят ли локалните избори да развържат възела на българската политика?
Според доста мои сътрудници – да. Но не трябва да бъде подценявана съпротивителната мощ на одобреното силово и подплатеното финансово статукво, което на всичко от горната страна си върна опцията да използва всички налични средства за увеличение на изборните си резултати, а арсеналът в тази посока е предостатъчен – хартиената бюлетина е едно от тях.
Ако се стигне до предварителни избори обаче, картината на представителството в Народното събрание се обрисува да бъде съвсем идентична. Как да се излезе от рецесията, каква е ролята на президента, който към този момент дълго ръководи посредством служебни държавни управления, може ли да се стигне до провал на партийната система вследствие на мощно отчаяние от парламентарната народна власт?
Това са горещите въпроси на прага на 2023 година, когато през миналите месеци се сляха две рецесии – вътрешна и външна. Епицентър.бг. се обърна към социолози и политолози за отговори и прогнози.
Предлагаме ви мнението на политолога Георги Киряков.
- Събитията през 2022-а сочат, че политическата рецесия ескалира. Започнахме годината с постоянно държавно управление, а влязохме в 2023-а със подозрения за триумф и на третия мандат. Към рецесия ли върви и партийната система, господин Киряков?
- Докато има функционираща демократична конституционна уредба, ще има и партии и партийно посланичество на разнообразни, дейни политически групи, които през партиите да излъчват своето парламентарно посланичество. Поради тази причина нямам терзания за партийната система. По-скоро виждам казуса в неспособността на партиите, партийното водачество и техните електорати да реализират парламентарни болшинства, които да образуват ръководещи обединения и постоянни държавни управления. Тази некадърност от своя страна е плод на остро опълчване по няколко основни оси. От една страна по оста корупция-антикорупция, от друга по оста въздействие на Кремъл в българската политика против новия, само че неконсолидиран курс към демократизация, европеизация, евроатлантизъм, от трета страна към момента мощната носталгия по „ социалистическото “ ни минало против неудовлетворителните резултати от прехода към свободен пазар и народна власт. Всички тези фактори са взаимосвързани и са в основата на продължаващите партийни боричкания и на задълбочаващата се политическа рецесия.
Разбира се, няма никакви гаранции, че актуалната политическа рецесия няма да прерасне в рецесия на партийната система на фона на забележителното, и с капацитет за повишаване, въздействие на антисистемните партии, искащи цялостна проверка на достиженията от последните 33 години и превръщане на курса на развиване към „ неутралитет “ и „ самостоятелност “, само че в действителност към връщане и разширение на въздействието на Кремъл в страната ни. За страдание, в тази игра на тронове интензивно вземат участие и някои от систематичните партии.
- Виждате ли опасности за парламентарната народна власт при толкоз невисок рейтинг на Народното събрание и неспособност да се реализира консенсус за превъзмогване на политическата рецесия?
- Парламентарната народна власт постоянно е изложена на опасности. Дори и Съединените щати не могат да са сигурни в личните си демократичните институции при появяването на противоречива фигура като Тръмп, способна да оспори легитимността освен на изборната система, улягала в продължение на повече от 200 години, само че и на конституционния ред в Съединени американски щати посредством подстрекателство към протести и принудително завладяване на властта. Това даде доста мощни причини на всички съперници на демокрацията по света, даде и убеденост на много антидемократично настроени групи, че демократизацията не е необратим развой.
Що се отнася до нашите си проблеми с легитимността и недоверието, те не идват директно от парламентарната народна власт, а от търсещите обиколни пътища на демократичните правила демократично определени политически водачи. Твърдя от много време, че консенсус няма по какъв начин да се реализира в обстановка на задълбочаващ се спор сред две фундаментално противоположни групи в българското общество, които настойчиво излъчват своето парламентарно посланичество по този начин, че да е неосъществим никакъв консенсус и никакво доближаване на позиции, без значение от съществуването на общи тематики и общи цели. Ключовият проблем е в неконсолидираното общество, който се възпроизвежда в неконсолидирана демократична среда, а оттова и в раздробено парламентарно посланичество, затрудняващо какъвто и да е опит за реализиране на единодушие.
- Има ли роля президентът в задълбочаването на политическото напрежение?
- Не. Президентът просто се възползва от всички конституционни недостатъци и от всички партийни междуособици, с цел да прокара сполучливо личния си политически дневен ред. Така за президента е елементарно да хвърли цялата виновност за връхлетелите ни рецесии върху партийното водачество и върху неспособността на партиите да намерят път към образуване на постоянни болшинства, като в същото време свири на тънките струни на „ народа “, прокарвайки известни политики, без обаче да носи отговорността за последствията от дейностите си. При актуалната конституционна уредба президентът е статист. Особеното е, че от известно време на статиста му се дава и по някоя и друга имитация. Политическото напрежение в същността си се нагнетява неумишлено от електоратите на обособените партии заради мощно втвърдените им позиции по основните остри несъгласия, които показах нагоре.
- Набира ли скорост концепцията за президентска република и от кое място идва главният подтик за този спор? Възможно ли е да се стигне до промяна на модела, откакто и рейтингът на президента ерозира?
- Няма спор за промяна на модела. Всеки път, когато някой се опита да прокара някакви внушения по тематиката, тя се спихва за часове. Да не загатвам, че самият президент е много въздържан в този несъстоял се спор, което е разбираемо, само че и не дава опция за повдигане на интереса към нея. Да не напомням още, че промяната на модела минава по процедури, дирижирани от Народното събрание и партийното посланичество в него. Само някаква форма на външна интервенция и бутане би могла да катализира сходна промяна, което в актуалната външнополитическа обстановка е немислимо.
- Идеята за помиряване звучи примамливо, само че от кое място би трябвало да пристигна тя, с цел да има стремежи резултат?
- Самата основа на демокрацията затруднява всеки опит за постигане до тази идеалистична концепция за помиряване. В демокрациите има много огромна доза прагматизъм, гонене на разностранни ползи и компликация в съчетаването им в създаване на управническа политика. Помирение може да има и е имало в предишното, само че след пагубни за обособени общества или нации събития – войни, всеобщи кланета, нападателни „ специфични интервенции “. Както не мога да си показва помиряване на този стадий сред украинци и руснаци, по този начин не мога да си показва помиряване сред ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ. Подобно деяние би докарало която и да е от двете страни до несъвместимо с политическия живот положение – до летален политически край.
- Ще успее ли едно експертно държавно управление да се оправи с провокациите, които идват по линия на геополитическите земетресения или на България е нужно мощно политическо водачество на основата и на постоянен кабинет?
- В актуалната обстановка концепцията за експертно държавно управление е просто използвана дъвка за наивници. Така се появява по натурален метод нуждата от мощно политическо водачество, което обаче да бъде излъчено от мощно и консолидирано демократично общество. Такова липсва, което обрича на крах всеки опит за превъзмогване на рецесиите през мощно водачество. Такова няма по какъв начин да се появи, да бъде разпознато, да бъде определено и да получи заем на доверие.
Президентът имаше опция да се изяви като подобен водач, само че я пропиля с лека ръка в името на някакви краткосрочни свои политически цели. Ерозиращото доверие към него е напълно явен индикатор за това пропиляване на неповторима опция, на една обещаваща политическа фигура. Така даде съображение на всички свои критици да кажат „ ние нали ви предупредихме, ние нали ви казахме “.
- Ще съумеят ли локалните избори да развържат възела на българската политика?
Според доста мои сътрудници – да. Но не трябва да бъде подценявана съпротивителната мощ на одобреното силово и подплатеното финансово статукво, което на всичко от горната страна си върна опцията да използва всички налични средства за увеличение на изборните си резултати, а арсеналът в тази посока е предостатъчен – хартиената бюлетина е едно от тях.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ