Доц. Бобева: Държавните предприятия имат нужда от здрава регулация и ред, политиците вън
България излезе от финансовата рецесия, само че възобновяване й е по-бавно от другите страни, които също бяха в рецесия.
Това сподели някогашният министър на търговията доцент Даниела Бобева, по време на представянето на отчета за икономическо развиване и политики в България, отдаден на навършването на 10 години от експлоадирането на международната икономическа рецесия. Той е направен от Института по стопански проучвания при Българска академия на науките, съобщи кореспондент на БГНЕС.
„ Въпросът е какъв брой е стабилно това възобновяване и дали ще успеем да достигнем равнищата на стопански напредък над 6%, които имахме преди рецесията. За разлика от балтийските страни, които влязоха през 2004 година в рецесията, т.е. те имаха повече време да порастват бързо, а при нас този развой беше пресечен заради, което не паднахме толкоз твърдо. Икономиката ни не пострада толкоз колкото при балтийските страни, само че нашата стопанска система се възвръща по-бавно в сравнение с при тях. Това се дължи на структурните проблеми на българската стопанска система “, разяснява Бобева.
Тя е безапелационна, че рецесиите не оправят нещата, а има потребност от структурни политики, тъй като се намираме във валутен ръб и имаме доста орязани парични принадлежности, с които може да се въздейства върху стопанската система и имаме фискална политика, която не разрешава да се вършат фискални тласъци както направиха немците и поляците. Бившият министър уточни, че първите сигнали за излизането на страната ни от рецесията са от 2011 година, само че твърди, че промишлеността и индустрията, която е била най-силно наранена към момента не е излязла от рецесията.
Доц. Бобева сподели, че различен проблем е големият външен дълг на страната, който понижава, само че прекомерно постепенно, както и регулациите на банковия бранш, които пречат на българския финансов бранш да поддържа българската стопанска система, тъй като сега 60% от компаниите от действителния бранш разчитат на външно финансиране. Тя добави още, че нереформираните държавни предприятия също спомагат за бавното възобновяване на стопанската система на страната.
„ Докато другите държавни предприятия се оправят по-добре в рецесията и интервала след нея, нашите предприятия остават много неефективни. Тук включваме всички браншове, освен в енергетиката, само че и в останалите браншове. Тук има потребност от здрава регулация. Аз постоянно съм била срещу регулациите, даже съм ги намалявала, само че във връзка с държавните предприятия там би трябвало да има ред, би трябвало да имаш експерти отпред, а не политици в тези предприятия. Имаме си потребност от една здрава законова регулация, а не както е в този момент с подзаконови актове “, акцентира Бобева.
Тя разяснява и настоящата тематика с оздравяването на БДЖ. Бившият министър разяснява, че сдружението от дълго време е можело да бъде реформирано, само че не е имало политическа воля. Бобева изясни, че в случай че през последните 20 години са били закривани неефективните линия, през днешния ден сме щели да имаме една добра железопътна компания.
Бобева добави още, че страната ни от години е изцяло подготвена да влезе в еврозоната, само че това още веднъж е въпрос на политически механизъм.
„ Или избираш да си в ядрото, или в периферията. Аз желая да сме в ядрото, тъй като чак тогава може да се възползваме от богатствата. Ние сме по-готови от другите страни, тъй като изпълняваме номиналните критерии в 4 конвергентни отчети. Българският лев не е никаква опасност за еврото. Еврозоната е политически избор, от които би трябвало да платим цената “, сподели Бобева.
Тя изясни, че в началото ще се качат цените, само че не от датата на влизането, а в последните три месеца преди влизането в еврозоната, само че по-късно търсенето и предлагането ще стабилизира стопанската система. Бобева изясни, че ние би трябвало да влезем в ядрото, тъй като не се знае каква ще е ориста на периферията, в която се намира България.
Директорът на института Александър Тасев съобщи, че е належащо да се сътвори теория за икономическо развиване на България само че това няма по какъв начин да стане с съдружни държавни управления, а е належащо да се реализира консенсус сред всички финансови министри, които са заемали поста от влизането на страната ни в Европейски Съюз, както и банкери, които да излязат с единна теория, която да бъде гласувана в Народното събрание. /БГНЕС
Това сподели някогашният министър на търговията доцент Даниела Бобева, по време на представянето на отчета за икономическо развиване и политики в България, отдаден на навършването на 10 години от експлоадирането на международната икономическа рецесия. Той е направен от Института по стопански проучвания при Българска академия на науките, съобщи кореспондент на БГНЕС.
„ Въпросът е какъв брой е стабилно това възобновяване и дали ще успеем да достигнем равнищата на стопански напредък над 6%, които имахме преди рецесията. За разлика от балтийските страни, които влязоха през 2004 година в рецесията, т.е. те имаха повече време да порастват бързо, а при нас този развой беше пресечен заради, което не паднахме толкоз твърдо. Икономиката ни не пострада толкоз колкото при балтийските страни, само че нашата стопанска система се възвръща по-бавно в сравнение с при тях. Това се дължи на структурните проблеми на българската стопанска система “, разяснява Бобева.
Тя е безапелационна, че рецесиите не оправят нещата, а има потребност от структурни политики, тъй като се намираме във валутен ръб и имаме доста орязани парични принадлежности, с които може да се въздейства върху стопанската система и имаме фискална политика, която не разрешава да се вършат фискални тласъци както направиха немците и поляците. Бившият министър уточни, че първите сигнали за излизането на страната ни от рецесията са от 2011 година, само че твърди, че промишлеността и индустрията, която е била най-силно наранена към момента не е излязла от рецесията.
Доц. Бобева сподели, че различен проблем е големият външен дълг на страната, който понижава, само че прекомерно постепенно, както и регулациите на банковия бранш, които пречат на българския финансов бранш да поддържа българската стопанска система, тъй като сега 60% от компаниите от действителния бранш разчитат на външно финансиране. Тя добави още, че нереформираните държавни предприятия също спомагат за бавното възобновяване на стопанската система на страната.
„ Докато другите държавни предприятия се оправят по-добре в рецесията и интервала след нея, нашите предприятия остават много неефективни. Тук включваме всички браншове, освен в енергетиката, само че и в останалите браншове. Тук има потребност от здрава регулация. Аз постоянно съм била срещу регулациите, даже съм ги намалявала, само че във връзка с държавните предприятия там би трябвало да има ред, би трябвало да имаш експерти отпред, а не политици в тези предприятия. Имаме си потребност от една здрава законова регулация, а не както е в този момент с подзаконови актове “, акцентира Бобева.
Тя разяснява и настоящата тематика с оздравяването на БДЖ. Бившият министър разяснява, че сдружението от дълго време е можело да бъде реформирано, само че не е имало политическа воля. Бобева изясни, че в случай че през последните 20 години са били закривани неефективните линия, през днешния ден сме щели да имаме една добра железопътна компания.
Бобева добави още, че страната ни от години е изцяло подготвена да влезе в еврозоната, само че това още веднъж е въпрос на политически механизъм.
„ Или избираш да си в ядрото, или в периферията. Аз желая да сме в ядрото, тъй като чак тогава може да се възползваме от богатствата. Ние сме по-готови от другите страни, тъй като изпълняваме номиналните критерии в 4 конвергентни отчети. Българският лев не е никаква опасност за еврото. Еврозоната е политически избор, от които би трябвало да платим цената “, сподели Бобева.
Тя изясни, че в началото ще се качат цените, само че не от датата на влизането, а в последните три месеца преди влизането в еврозоната, само че по-късно търсенето и предлагането ще стабилизира стопанската система. Бобева изясни, че ние би трябвало да влезем в ядрото, тъй като не се знае каква ще е ориста на периферията, в която се намира България.
Директорът на института Александър Тасев съобщи, че е належащо да се сътвори теория за икономическо развиване на България само че това няма по какъв начин да стане с съдружни държавни управления, а е належащо да се реализира консенсус сред всички финансови министри, които са заемали поста от влизането на страната ни в Европейски Съюз, както и банкери, които да излязат с единна теория, която да бъде гласувана в Народното събрание. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ