България има два вида история след 1944 г. – първата

България има два типа история след 1944 година – първата е писана по поръчка от водачите на комунистическата партия и онази, която идва в Европа посредством посланици и най-различни чужденци, които могат да описват, без да бъдат цензурирани. Издание BBC пази в своите архиви и някои от анализите на английски посланици, които идват в страната и ръководят по няколко години.

Ричард Спейт би трябвало да написа отчети за интервал от 2 години и откакто не е длъжен да смъква шапка на комунистите, споделя истината за България. Нещо още по-очарователно е, че най-вероятно неговите отчети не са били известни на никого и не престават да са мъглява материя за тези фенове на аления терористичен строй, който сме виждали. С идването си в България, Спейт се сблъсква със странна действителност.

Градовете и селата наподобяват на тези, които могат да бъдат видяни в Югославия и някои от Италия. Населението не обръща доста внимание на чужденците, само че Спейт среща два казуса, че веднъж не може да снима магаре на селски пазар, а на жена му е неразрешено да снима поле с царевица. Селското население, което е малко по-отворено от градското, постоянно се оплаква, че му липсват годините на частно земеделие.

Повече от 10 години, същите селяни тънат в беднотия и бедност. Въпреки това, по-голямата част от популацията, която може да се срещне с английския дипломат, акцентира, че постоянно слуша българските излъчвания на BBC. Репресиите против църквата са по-минимални (вече), само че измежду новите светии могат да се виждат и портрети на Вълко Червенков и Георги Димитров. Спейт признава, че единствената причина, заради която България към момента не е корабокруширала, като голяма част от всички останали спътници на Съюз на съветските социалистически републики, се дължи само на трудолюбието и естествените качества на българина. Що се отнася до администрация на страната, същата е изцяло безполезна.

Мнозина показват недоволството си от сегашното ръководство, само че не желаят да стартират протест или друга по-активна активност, както страни като Чехословакия и Унгария. В края на 1956 година Червенков дава министерския пост на Югов, който не свети с никакви триумфи или идеология, до момента в който някогашния министър получава поста на заместител. Червенков продължава да стои като държавно управление в сянка, само че прикрива своите дейности, защото сталинизмът и гоненията са тежко преследвани. През 1957 година Коледа към момента се чества на 7 януари, само че новият режим не стопира да работи върху концепцията за заличаването на празника.

Посланик Спейт споделя, че в София има коледни елхи, само че в този момент се назовават новогодишни, като всички картички също се считат за новогодишни. Той самият е попаднал на коледни такива, рисувани от монахини, които се раздават персонално и в никакъв случай не се изпращат по пощата. Най-голямото страдалчество продължава да е голямата администрация и голямото количество на чиновници. Въпреки видните решения, партията не отстранява броя на служителите и избира не дейно ръководство. Гостуването на българска делегация за среща с Хрушчов на 1 март 1957 година е разказано о английския дипломат сър Патрик Райли, който не крие своите суперлативи по отношение на видяното.

Българската делегация е ръководена от Югов и Живков и идва на 15 февруари в Москва. Описани от сър Райли като „ най-нова група послушни поклонници в комунистическата реликва, сходна на получения банкет от други преди тях. “. На въпросното събитие, Живков и Югов приказват за осъществяването на нормата и даже остатък, българите са поклонени и желаят да бъдат третирани със състрадание. Допълнителни плюсове били и по този начин наречената идеологическа непорочност, която изпъква доста по-сериозно от тази на Югославия или Полша.

Най-важното е, че България е била подготвена да стартира доставки на уран за Съветския съюз, като дава обещание „ обективни и взаимноизгодни цени “. Въпросните търговски връзки идват по програмата за спокойно потребление на атомната сила. Разбира се, това, което се дефинира като братска руска дружба от комунистическото ръководство, действително в останалата част на света, носи името: „ Низкопоклонничество на българското държавно управление пред Съветския съюз. “.

Завръщането на огромните в родния комунизъм е планувано на 26 февруари. Спейт показва в Лондон, че посрещането е било уредено и наподобява на „ полуистеричен русофилски възторг, който се предизвиква от органите на държавната журналистика “. Посланикът показва, че хиляди служащи и възпитаници са закарани под строй до гарата, носейки лозунги, деклариращи тяхната честност към идеята на постоянно другарство със Съюз на съветските социалистически републики. След идването, делегацията отива пред мавзолея на Георги Димитров и стартира да приказва за признателност и материална помощ от идеологическото управление на Москва.

По думите на задгранични очевидци, българите са посочили своята нормална незаинтересованост от самото начало. По мемоари на мнозина, страстта на докараната аудитория, не била даже близка до тази, която родната аудитория е посочила по време на мача против Югославия за международното състезание по футбол. На 22 юни 1957 година чиновник от английската легия – Джон Прайс, споделя и позицията на руския дипломат, който играе ролята на безспорен губернатор на България. По време на диалог по случай рождения ден на британската кралица, Прайс беседва с министъра на външните работи – Тарабанов.

Двамата споделят опция за обща търговия с Китай, до момента в който не идва руския дипломат, с цел да съобщи, че това освен не може, само че и няма да се случи, което принуждава Тарабанов просто да смени тематиката и в никакъв случай повече да не я повдига. Интересен факт е, че до момента в който една такава договорка би могла да подкрепи локалното население, в България към момента има селяни, които получават по-малко от 4 лв. дневно. Това не пречи да се продължи да пази реномето си на безспорен прислужник в краката на Москва.

След изборите, не престават доставките на някаква материална примка, в която служителите стоят мирни, до момента в който получават някакви бонуси като радио, а селяните се радват, че не са в затвор. През същата година не стопира размяната на български техници и съветници, както и изпращането на сирийски студенти назад в страната. Според дипломат Спейт, отвореното бюро за търговски връзки сред България и Сирия, публично съществува единствено на хартия, защото ресурсите на страната не са задоволителни.

На 21 юли 1958 година Британското и Американското посолство са обградени от протестиращи. По думите на консула, към 100 хиляди души са протестирали против намесата на американски бойци в Ливан, които идват, с цел да опазят режима. Тъй като английския дипломат не показва каква е повода за тази проява, въпросните аргументи са две – едната е обвързана с влизането на американска войска в Ливан, а другата е взаимна среща на учените, работещи върху нуклеарно оръжие.

Делегациите на Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики се срещат, с цел да обсъдят тестването на нуклеарно оръжие. Въпреки голямото наличие на българи, посланикът показва, че по лицата на хората има особена скука, до момента в който други протестиращи са се смеели. Основното подозрение е, че британци и американци са създали нещо в Близкия изток, което може да докара до война. Най-измореният човек в България, по това време, е пощальонът, който е трябвало да достави повече от 1000 протестни телеграми, до момента в който по време на спора към Суец, се е налагало да носи 40.

1-2 чиновници на английското посолство би трябвало да изслушат ругатните на незнайни лица по телефона, само че нищо повече. Има потърпевши няколко автомобила, върху които с тебешир са написани апели за мир. Генерално се следи опит на мнозина българи да посочат, че освен не имат вяра на родната преса, само че и с скука са призовавани от фабрики и предприятия да стачкуват.

На финалът на своята политическа задача, дипломат Спейт споделя следната картина. Той не вижда безусловно никаква интелектуална маса или хора, които биха били подготвени да се борят против тежката бедност, която е обхванала страната. Политическата упоритост и непрекъснатото четене на заявления и водене на делегации, за елементарния българин е просто кьорфишек. Икономиката на България се извършва напълно по проект на Съюз на съветските социалистически републики, а българските водачи нямат никаква съпротива, която да им противодейства.

Тясната обязаност на България със Съюз на съветските социалистически републики води до оборудването на ферми и заводи с нескопосани руски машини, което води до страдание освен на политическите съперници, само че и на личните фрагменти на партията. Мнозина са знаели, че има по-добри и доста по-евтини такива, които могат да се доставят от Запад. България влага извънредно доста в производството на индустриални артикули, само че с такова ниско качество, че няма да бъде конкурентна на останалите руски спътници. Въпреки покачванията на заплатите, множеството хора мъчно съумяват да закупят нужните артикули и постоянно не покриват главните нужи на фамилията си, изключително в случай че и дамата не работи. Политически „ ненадеждните “ фрагменти са оставени на ръба на гладуването, защото не са имали право да влизат в партията.

Новият българин от комунизмът, написа Спейт, действително е флегматично създание, което се приближава повече до чеха, в сравнение с до горещия поляк или маджарин. По време на почивките във Варна, неговата първа работа е да показва нескрита експанзия против англо-американците. Много значимо е да слуша партийни речи, само че защото са предоставени силово, те не могат да възпламенят ентусиазма му към новата власт. Спейт разказва новият българин като оня от османското иго.

Всички създатели имат правото да пътуват свободно и получават особени привилегии, задоволителни, че да не тръгнат против този режим и да не стартират съзнателно да режат богатия клон, на който стоят. Въпреки този облик, на прощалното празненство, Спейт вижда, че поканените посетители не крият своите благосклонности към Запада, от дълго време са спрели да имат вяра в пропагандата, само че генерално нямат какво да създадат, с цел да получат някакво внимание. Спейт се чуди дали въобще има смисъл да се изпраща друга делегация, защото Съветска България няма безусловно никаква външна политика и всеки посланик може да срещне единствено компликации при осъществяване на своите естествени функционалности.

Спейт удостоверява, че на територията на България няма нито един британец, затова цялата дипломатическа задача може да бъде закрита. България не трябва да се третира като нещо по-различно от съветска провинция, която няма никаква суверенна власт. Все отново е ясно, че отдръпването на такива дипломатически задачи просто ще бъде началото на края и ще потвърди на българите, че те от дълго време са изоставени в ръцете на Кремъл.

Този отчет получава отпор, защото Томас Бримлоу показва, че със раздразнителност няма да се реализира нищо. Въпреки проблемите в България, връзките на страната по отношение на английската корона са надалеч по-добри, в сравнение с от времето на Сталин. Дългата еволюция на комунизма може да се следи в страни като Полша и единствено търпението може да даде резултат в подобряването на връзките.