Вицепрезидентът: България губи духовни територии, отстъпва в световното културно съперничество
България губи духовни територии, отстъпва в международното културно съревнование, не съумяваме да представяме зад граница най-хубавите си достижения, слаби сме на полето на обществената дипломация. Грешките ни водят до отстъпления, до отслабен престиж. Светът не познава задоволително добре дългата ни история, богатата ни просвета, приноса ни в основаването на славянската цивилизация. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова откри Националната конференция за българския език „ Език заветен “, която се организира по нейна самодейност. Приветствие към форума насочи президентът Румен Радев.
В Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ представители на Министерството на образованието и науката, на Министерството на културата, на Министерството на външните работи, академични преподаватели от цялата страна, представители на университетски институти разискват преподаването, съхранението и вероятностите пред българския език у нас и в чужбина, развиването на българистиката и основаването на Български народен културен институт. При подготовката на форума три групи от водещи експерти заседаваха по тези съществени тематики.
Конференцията се организира в деня на 160-годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов и тъкмо в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “, тъй като 2022 година се празнуват 300 години от рождението на хилендарския духовник и 260 години от написването на „ История славянобългарска “
Единна езикова политика, резистентност и развиване на българските лекторати зад граница, нуждата от Български народен културен институт – върху тези три тематики подчертава в изявлението си вицепрезидентът Йотова. Тя сложи въпроса за съхранението на българския език и еднаквост в историческите ни диаспори, в новата емиграция, за ролята в съвремието на езика, с помощта на който нашият народ е оживял през вековете.
Като незабавна национална задача вицепрезидентът дефинира възобновяване на позициите на българистиката. „ Не можем да се задоволяваме повече единствено с констатацията, че заемаме едва периферно място в славистиката. Изместени сме от свои сътрудници от Република Северна Македония “, уточни Йотова и посочи, че за първи път от години наред Министерството на образованието и науката отпуска средства за целеустремено развиване на българистиката. Според вицепрезидента е нужна институционална поддръжка за изработването на цялостна инфраструктура на лекторатите, с ясни цели за наличието на преподаването, за издигане на статута на българския преподавател, за усилване на интереса към българските лекторати, за обновяване на традициите за срещи в България на водещи международни експерти в региона на българистиката, историята и културата. Тази есен вицепрезидентът възнамерява подобен конгрес.
Илияна Йотова е уверена в нуждата от Български народен културен институт като наднационална институция, която ще работи за позитивния облик на България на открито, за сънародниците ни в чужбина – за връзка посред им и с българската страна, за опазването, признаването и разпространяването на българския език, за българската национална еднаквост, нейното предпазване и развиване. „ Идеята за Български културен институт не е нова, възражда се през годините, само че все остава затворена в прашните папки. Искаме да я изпълним дружно. Това е надпартийна задача, неподвластна на мандати и този институт би трябвало наложително да бъде основан със закон. В това са уверени всички, които поддържат концепцията – тук в България и измежду сънародниците ни в чужбина. Готови сме с идея след извършени срещи още през 2018 година с над 80 имените български писатели, режисьори, художници, актьори, учени, културолози, социолози и други, след срещи с представители на институциите “, уточни вицепрезидентът.
В Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ представители на Министерството на образованието и науката, на Министерството на културата, на Министерството на външните работи, академични преподаватели от цялата страна, представители на университетски институти разискват преподаването, съхранението и вероятностите пред българския език у нас и в чужбина, развиването на българистиката и основаването на Български народен културен институт. При подготовката на форума три групи от водещи експерти заседаваха по тези съществени тематики.
Конференцията се организира в деня на 160-годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов и тъкмо в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “, тъй като 2022 година се празнуват 300 години от рождението на хилендарския духовник и 260 години от написването на „ История славянобългарска “
Единна езикова политика, резистентност и развиване на българските лекторати зад граница, нуждата от Български народен културен институт – върху тези три тематики подчертава в изявлението си вицепрезидентът Йотова. Тя сложи въпроса за съхранението на българския език и еднаквост в историческите ни диаспори, в новата емиграция, за ролята в съвремието на езика, с помощта на който нашият народ е оживял през вековете.
Като незабавна национална задача вицепрезидентът дефинира възобновяване на позициите на българистиката. „ Не можем да се задоволяваме повече единствено с констатацията, че заемаме едва периферно място в славистиката. Изместени сме от свои сътрудници от Република Северна Македония “, уточни Йотова и посочи, че за първи път от години наред Министерството на образованието и науката отпуска средства за целеустремено развиване на българистиката. Според вицепрезидента е нужна институционална поддръжка за изработването на цялостна инфраструктура на лекторатите, с ясни цели за наличието на преподаването, за издигане на статута на българския преподавател, за усилване на интереса към българските лекторати, за обновяване на традициите за срещи в България на водещи международни експерти в региона на българистиката, историята и културата. Тази есен вицепрезидентът възнамерява подобен конгрес.
Илияна Йотова е уверена в нуждата от Български народен културен институт като наднационална институция, която ще работи за позитивния облик на България на открито, за сънародниците ни в чужбина – за връзка посред им и с българската страна, за опазването, признаването и разпространяването на българския език, за българската национална еднаквост, нейното предпазване и развиване. „ Идеята за Български културен институт не е нова, възражда се през годините, само че все остава затворена в прашните папки. Искаме да я изпълним дружно. Това е надпартийна задача, неподвластна на мандати и този институт би трябвало наложително да бъде основан със закон. В това са уверени всички, които поддържат концепцията – тук в България и измежду сънародниците ни в чужбина. Готови сме с идея след извършени срещи още през 2018 година с над 80 имените български писатели, режисьори, художници, актьори, учени, културолози, социолози и други, след срещи с представители на институциите “, уточни вицепрезидентът.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ