България губи до 40 млн. евро за земеделие от ЕС,

България губи до 40 млн. евро за земеделие от Европейски Съюз, които не бяха изплатени по капиталови планове в агросектора до края на 2023 година. Това стана ясно от питане на Mediapool до зам.-министъра на земеделието Таня Георгиева – Дъбнишка, която дава отговор за европрограмите в бранша.

Оказва се, че държавното управление към този момент е почнало незабавни договаряния в опит да убеди Европейската комисия да не ползва правилото за автомитачното отчисление (загуба на пари, неизплатени в периодите по програмата), разчитайки на форсмажорната обстановка за българската стопанска система поради войната в Украйна и продължаващото възобновяване от Covid-кризата.

Къде и какъв брой са рисковите пари?

„ Действително по Програмата за развиване на селските региони за първи път от 2015 година насам има риск от отчисление на средства, чиито размер обаче зависи от следващи процедури на координиране със службите на Европейска комисия “, се споделя в отговорите на земеделското министерство Mediapool.

На пряк въпрос какъв брой пари не са изплатени в период и по настоящите правила би трябвало да се водят за изгубени, от ведомството не показаха съответна сума, а показаха позицията си със математическа задача:

„ Към момента прогнозният размер на евентуалния риск е съвсем три пъти по-малък в сравнение с оповестените при започване на 2023 година прогнози за суми в размер на 100-120 млн. евро “.

Простата сметка демонстрира, че застрашени от загуба са 40 млн. евро. и единствено от почналите договаряния с Европейска комисия ще стане ясно дали те ще продължат да се считат за изгубени от страната ни след Нова година.

Потенциалната загуба е по изтичащата Програма за селските региони (2014-2020). Откакто България е в Европейски Съюз, се ползва така наречен предписание n+3. То значи, че в границите на 3 години би трябвало да бъде изплатен бюджетът по програмата за дадена година. Т.е. бюджетът на програмата за 2020 година е трябвало да се изплати до 31 декември 2023 година. Именно въпросните до 40 млн. евро не са изплатени в този период.

Водят се договаряния с Европейски Съюз

„ Към момента би било неточно да се приказва за безапелационна „ загуба на средства “, защото такава не е реалност. Както беше оповестено на извършеното през ноември 2023 година съвещание на Комисията по земеделие, храни и гори в Народното събрание, Управляващият орган на прогрмата претендира пред Европейска комисия признание на форсмажорни условия (като Covid и войната в Украйна), попречили осъществяването на заплащания от Държавен фонд „ Земеделие “ през календарната 2023 година Преговорите с Европейска комисия не престават и към сегашния миг, като след привършване на процедурата е допустимо евентуалният риск даже да бъде отстранен напълно “, декларират от Министерство на земеделието и храните.

Тезата е, че през 2022 и 2023 година войната в Украйна е засегнала стопанската система и веригата на доставки в България, което е довело до отводи от осъществяване на планове по към този момент подписани контракти по ПРСР 2014-2020. Имало е голям брой претенции от бенефициентите за анексиране на крайните периоди за осъществяване на плановете и надлежно за изместване на заплащанията, планувани за 2023 година Това е главната причина за незадоволителните разплащания към края на 2023 година.

„ За страдание, войната не е единственият фактор “, твърди земеделското министерство и показва „ към момента наличните последици от Covid рецесията, ниската ликвидност и затруднените доставки на торове, първични материали, земеделска техника, съоръжение, осъществяване на строителство и други “

Реклама

„ Ако горните фактори не бяха налични, нямаше да има даже най-малък риск от отчисление на средства “, обобщава Министерство на земеделието и храните.

Мерки в развиване

От министерството изясняват, че още с встъпването на кабинета Денков-Габриел през юни 2023 година, Управляващият орган на ПРСР дружно с фонд „ Земеделие “ са подхванали редица ограничения, с цел да могат да се разплатят повече планове.

Фермери и консултанти от време на време се оплакваха, че служебната власт на Румен Радев е забатачила част от осъществяването на плановете и приемите по въпросната стратегия за селските региони.

От сегашния отговор на агроведомството до Mediapool в елементи са набелязани какви ограничения е подхванало настоящото държавно управление, с цел да разплати повече средства по тази стратегия.

По най-атрактивните ограничения за вложения в аграрни стопанства и по тази за вложения в предприятия за храни или консерви (4.1 „ Инвестиции в земеделските стопанства “ и 4.2 „ Инвестиции в преправка на селскостопански артикули “) е подхванато незабавно преразпределение на средства в границите на годината, за нарастване на бюджетите по към този момент стартирали приеми за обезпечаване на по-голяма ликвидност към края на годината.

Наред с това във фонд „ Земеделие “ е била основана организация за дейна самостоятелна връзка с фермерите и агро бизнесмените, като са осъществени контакти с над 1600 души, изпълняващи планове за стимулирането им за подаване на поръчки за заплащане, с която действително афишират, че са изпълнили плана и желаят погашение на дотацията по него.

Извършена е връзка и с така наречен „ обществените бенефициенти по ПРСР “ – общини, учебни заведения, детски градини, читалища, религиозни институции в селските региони за навреме осъществяване на тръжните процедури за избор на реализатори по утвърдени за финансиране планове от фонд „ Земеделие “ и надлежно разплащане на задатъци в границите на календарната 2023 година

Наред с това през последната година агроведомството е поддържало непрекъсната връзка с държавното дружество, което би трябвало да обезпечава напояване за нивите – “Напоителни системи ” ЕАД за подписване на контракти по програмата за възобновяване на поливните уреди. В резултат на това бяха подписани планове за 112.3 млн. лева

От агроведомството считат, че в границите на първото тримесечие на актуалната година ще стане ясно дали парите ще бъдат изгубени или Европейска комисия ще одобри форсмажорната обстановка и ще анулира загубата на средства.

„ Дали и какъв брой средства действително ще бъдат отчислени от ПРСР 2014-2020 ще може да се знае в границите на първото тримесечие на 2024 година, като такива средства вероятно би могло да бъдат отчислени от всяка от ограниченията на ПРСР 2014-2020.

Какъв ще бъде методът следва да се посочи едвам след определяне от страна на Европейска комисия на точния размер (ако въобще има средства за отчисление, схваща се) на средствата в границите на първото тримесечие на 2024 година В умозаключение, поемаме цялата отговорност за всички полагани старания за минимизиране на риска от загуба на средства по ПРСР “, заключават оттова.