Могат ли "старите камъни" да привличат туристи
България е третата най-богата на културно-историческо завещание страна в Европа, след Италия и Гърция, само че хиляди обекти тънат в забвение. Основният проблем е незадоволителното финансиране, само че и неналичието на интерес и самодейност измежду локалните хора и общините. С просветителни начинания, цифрови решения и създаване на направления забравените обекти могат да притеглят гости и да дадат тласък за развиване на районите.
Кромлех е мегалитно оборудване с паметно предопределение. Най-известният е в Стоунхендж. Негов отлъчен родственик се намира до село Долни Главанак в Източните Родопи. Начална точка за визитата му е рушаща се сграда, която преди време е била информативен център. Вероятно става дума за част от самодейностите на план от 2007 година " Общото завещание от праисторически времена - средство за развиване на пограничния район България - Гърция ". Според публикация в локален вестник от тази година с плана " се усъвършенства достъпът до българския Стоунхендж ".
Подобреният достъп сега включва поле от тръни, заграждения за паша за крави и съвсем непробиваеми храсталаци. Ако обаче откривателският ви дух ви даде сили и шанс, скоро ще се озовете на полянка, в средата на която се е вкопчил кромлехът от VIII - VI век преди новата епоха . Тракийското светилище е намерено през 1998 година от. От този миг нататък ориста му е обвързвана с настойчиво растящи шубраци, неустойчиви планове за социализацията му, спонтанни доброволчески начинания и хронична липса на финансиране за съхранението му и достъпа до него.
Ако пък не сте чували за Голямата могила в село Свирачи, още веднъж в същия регион в Източните Родопи, не се тормозете. И локалните хора са не запомнили за нейното битие, останките от осведомителна табела няма да ви кажат нищо за нея, а на входа й гордо порастват няколко дървета.
Реклама Ценност или строителен материал
В Източните Родопи безусловно може да се спъвате в части археологическо завещание. Ако за някои това наподобява като пренебрежение към тези посланици на предишното, то локалните хора са намерили практично приложение. Голяма част от къщите и пространствата за животни са построени върху остатъци от тракийски селища. С части от светилища пък се залостват вратите на кокошарниците.
Ситуацията, несъмнено, не е присъща единствено за Източните Родопи. Горчиви образци има на всички места, а един от най-ярките е Улпия Ескус, забравеният римски град до село Гиген, където Искърът се влива в Дунава - най-прекрасният римски град на наши земи по думите на Ивайло Кънев, основен организатор на Националния исторически музей. Останките от града са обрасли и мястото е занемарено, сходно на излишно сметище.
По данни на ЮНЕСКО България е на трето място в Европа, след Италия и Гърция, в региона на културно-историческото завещание. В най-пълния указател - компютърната система " Археологическа карта на България ", до момента са регистрирани 23 718 археологически обекта.
Основният проблем - финансирането
Парадоксалното съгласно експерти в региона е, че колкото повече археологически обекти имаме, толкоз по-трудно се грижим за тях. В момента археологията е в подем заради реализирането на редица инфраструктурни планове. Проблемът е, че се подчертава на сензацията на откритието и в случай че обектът не е грамаден, той скоро бива замразен в очакване на някакво магическо финансиране, с цел да продължи работата по него. Предвид ограничавания бюджет на Министерството на културата доста от обектите, които един път са се класирали за средства за изследване, на идната година биват изместени от нови изследвания. Така с времето природата още веднъж ги гълтам, а към този момент разкритите елементи биват разрушени от външните условия. Това кара доста археолози да прибягват до противоположното заравяне на проучени обекти, с цел да не бъдат изцяло унищожени.
Светилището Татул до Момчилград Фотограф: Надежда Чипева Реклама
Ако попитате археолозите от кое място идва казусът, най-очакваният отговор, който ще получите, е смешното финансиране, което се заделя в държавния бюджет за просвета. Реално след първичната инвестиция, която идва най-често по линия на министерството, в идващия стадий за устойчивото изследване и социализиране на обекта виновна е общината - в случай че управлението й вижда в археологията освен това от разкопани камъни.
Нужна е и смяна в мисленето
И тук идва още един абсурд. Общините нехаят, тъй като и самото локално население не се интересува от наследството в региона си и не вижда в археологическите остатъци стойност - нито културна, нито икономическа. За огромна част от локалните хора това са единствено камъни без капацитет или полезност.
Археологът счита, че единственият път към устойчивото консолидиране на археологическото завещание в локалната общественост е основаването на отношение и схващане у хората. И съгласно други експерти археологията на знанието и уважението може да измести археологията на сензацията и бутафорията. А богатото и разпръснато из цялата страна археологическо завещание може да се трансформира във фокус на туристическата ни тактика и тласък за развиване на дребните обитаеми места.
Колкото и утопично да звучи всичко това сега, има и съответни ограничения то да се случи, които даже са заложени в Стратегията за просвета 2019 - 2029.
Кромлех е мегалитно оборудване с паметно предопределение. Най-известният е в Стоунхендж. Негов отлъчен родственик се намира до село Долни Главанак в Източните Родопи. Начална точка за визитата му е рушаща се сграда, която преди време е била информативен център. Вероятно става дума за част от самодейностите на план от 2007 година " Общото завещание от праисторически времена - средство за развиване на пограничния район България - Гърция ". Според публикация в локален вестник от тази година с плана " се усъвършенства достъпът до българския Стоунхендж ".
Подобреният достъп сега включва поле от тръни, заграждения за паша за крави и съвсем непробиваеми храсталаци. Ако обаче откривателският ви дух ви даде сили и шанс, скоро ще се озовете на полянка, в средата на която се е вкопчил кромлехът от VIII - VI век преди новата епоха . Тракийското светилище е намерено през 1998 година от. От този миг нататък ориста му е обвързвана с настойчиво растящи шубраци, неустойчиви планове за социализацията му, спонтанни доброволчески начинания и хронична липса на финансиране за съхранението му и достъпа до него.
Ако пък не сте чували за Голямата могила в село Свирачи, още веднъж в същия регион в Източните Родопи, не се тормозете. И локалните хора са не запомнили за нейното битие, останките от осведомителна табела няма да ви кажат нищо за нея, а на входа й гордо порастват няколко дървета.
Реклама Ценност или строителен материал
В Източните Родопи безусловно може да се спъвате в части археологическо завещание. Ако за някои това наподобява като пренебрежение към тези посланици на предишното, то локалните хора са намерили практично приложение. Голяма част от къщите и пространствата за животни са построени върху остатъци от тракийски селища. С части от светилища пък се залостват вратите на кокошарниците.
Ситуацията, несъмнено, не е присъща единствено за Източните Родопи. Горчиви образци има на всички места, а един от най-ярките е Улпия Ескус, забравеният римски град до село Гиген, където Искърът се влива в Дунава - най-прекрасният римски град на наши земи по думите на Ивайло Кънев, основен организатор на Националния исторически музей. Останките от града са обрасли и мястото е занемарено, сходно на излишно сметище.
По данни на ЮНЕСКО България е на трето място в Европа, след Италия и Гърция, в региона на културно-историческото завещание. В най-пълния указател - компютърната система " Археологическа карта на България ", до момента са регистрирани 23 718 археологически обекта.
Основният проблем - финансирането
Парадоксалното съгласно експерти в региона е, че колкото повече археологически обекти имаме, толкоз по-трудно се грижим за тях. В момента археологията е в подем заради реализирането на редица инфраструктурни планове. Проблемът е, че се подчертава на сензацията на откритието и в случай че обектът не е грамаден, той скоро бива замразен в очакване на някакво магическо финансиране, с цел да продължи работата по него. Предвид ограничавания бюджет на Министерството на културата доста от обектите, които един път са се класирали за средства за изследване, на идната година биват изместени от нови изследвания. Така с времето природата още веднъж ги гълтам, а към този момент разкритите елементи биват разрушени от външните условия. Това кара доста археолози да прибягват до противоположното заравяне на проучени обекти, с цел да не бъдат изцяло унищожени.
Светилището Татул до Момчилград Фотограф: Надежда Чипева Реклама
Ако попитате археолозите от кое място идва казусът, най-очакваният отговор, който ще получите, е смешното финансиране, което се заделя в държавния бюджет за просвета. Реално след първичната инвестиция, която идва най-често по линия на министерството, в идващия стадий за устойчивото изследване и социализиране на обекта виновна е общината - в случай че управлението й вижда в археологията освен това от разкопани камъни.
Нужна е и смяна в мисленето
И тук идва още един абсурд. Общините нехаят, тъй като и самото локално население не се интересува от наследството в региона си и не вижда в археологическите остатъци стойност - нито културна, нито икономическа. За огромна част от локалните хора това са единствено камъни без капацитет или полезност.
Археологът счита, че единственият път към устойчивото консолидиране на археологическото завещание в локалната общественост е основаването на отношение и схващане у хората. И съгласно други експерти археологията на знанието и уважението може да измести археологията на сензацията и бутафорията. А богатото и разпръснато из цялата страна археологическо завещание може да се трансформира във фокус на туристическата ни тактика и тласък за развиване на дребните обитаеми места.
Колкото и утопично да звучи всичко това сега, има и съответни ограничения то да се случи, които даже са заложени в Стратегията за просвета 2019 - 2029.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ