Мистериите на Аладжа манастир
България е страна, която е устояла на всевъзможни бедствия – войни, робства и други. Въпреки всички неволи, през които е минал българският народ през годините от основаването на страната до през днешния ден, едно от многото неща, които са устояли на нападения от разнообразни нации, е мощният и непреклонен дух, и, несъмнено, вярата.
Материално и архитектурно тя се показва в българските църкви, манастири и параклиси, като всеки от тях е неповторим и крие богата и мистериозна история. Всяко от тези места заслужава да бъде посетено, запомнено и да се резервира за идващите генерации, тъй като точно сходни места крият забавни секрети и обстоятелства за нашата история, просвета и нравствен живот.
Едно от тези места е Аладжа манастир. Той се намира на към 15 км от Варна, в красивата естествена околност „ Златни пясъци “.
Име и история
Няма доста информация за историята и самата функционалност на този манастир, само че точно това го прави тайнствен и прелъстителен за туристите. За страдание остарялото християнско име на манастира не е известно в наши дни, известно е единствено, от мемоари на Карел Шкорпил, че патронът му е „ Свети Спас “. От 1960 година насам българските християни го назовават с името „ Света Троица “.
Името Аладжа манастир идва от турската дума „ аладжа “, която значи цветен, пъстър. То е обещано поради цветните скали, в които е построен манастирът, а този резултат се получава от другите минерали, от които са построени скалите.
Предполага се, че Аладжа манастир е издигнат през XII-XIII век, само че е бил зарязан в края на XV- началото на XVI век. В непосредственост до неповторимия феодален скален манастир са открити остатъци от доста остаряла трикорабна черква, която се допуска, че е построена още през V–VI век.
Първото документално споменаване на Аладжа манастир е в книгата „ Писма от България “ от 1832 година от съветския публицист Виктор Тепляков. Първите по-сериозни изследвания на манастира и региона са направени от братята Шкорпил, които се свързват и с други обекти и действия във Варна и покрайнината. Те вършат своите проучвания и разбори в края на XIX век.
През 1957 година манастирът е разгласен за народен монумент на културата у нас, а в интервала 1966 – 1989 година е и част от 100-те национални туристически обекти на България.
Архитектура и строителство
Аладжа манастир е неповторим по своята скална архитектура и е единственият сходен манастир у нас, при който ясно се разграничават другите типове пространства. Те са усърдно издълбани на две равнища, във варовикова канара с внушителните 40 метра височина.
На първото равнище са ситуирани трапезарията, манастирската черква, монашеските килии, дребна гробищна черква, крипта и няколко други пространства, най-вероятно употребявани със икономически цели. Второто равнище по своята същина е естествена скална ниша, в която се намира манастирският параклис.
В непосредственост до манастирския комплекс, на към 600 метра се намират голям брой скални пещери, които се назовават с общото наименование Катакомби. В тях са открити елементи от разнообразни артефакти, като керамика, графити, монети и други сходни. Именно те свидетелстват за това, че регионът на Катакомбите е бил населяван още през V–VI век или така наречен Раннохристиянска ера.
Западането на Аладжа манастир стартира още когато България пада под турско иго и се счита, че е изцяло зарязан XV- XVI век.
В наши дни манастирът е доста известна туристическа атракция, заради своето местонахождение в стръмната канара и неповторимата си скална архитектура.
Легенди за Аладжа манастир
Както на доста други места в България, и тук има много митове от локалния фолклор. Някои от тях гласят, че в Аладжа манастир е имало голям брой скрити съкровища от други 12 манастира, от които обаче няма никаква диря, че в действителност са били там.
Друга легенда споделя, че манастирът има страж - духът на духовник, който броди и пази постройката от неприятели.
Други предания описват, че Аладжа манастир е издигнат върху останките на доста античен гръцки град, учреден от Филип Македонски, само че и това не е научно потвърдено, а са единствено догатки, плод на човешките мечти и истории.
Мястото е повече от мистериозно и неговата същинска история и орис най-вероятно е известна единствено на монасите, които са го обитавали.
Така че надали в миналото ще имаме щастието да разбулим мистерията, която витае към това национално културно благосъстояние.
Вижте още:
Материално и архитектурно тя се показва в българските църкви, манастири и параклиси, като всеки от тях е неповторим и крие богата и мистериозна история. Всяко от тези места заслужава да бъде посетено, запомнено и да се резервира за идващите генерации, тъй като точно сходни места крият забавни секрети и обстоятелства за нашата история, просвета и нравствен живот.
Едно от тези места е Аладжа манастир. Той се намира на към 15 км от Варна, в красивата естествена околност „ Златни пясъци “.
Име и история
Няма доста информация за историята и самата функционалност на този манастир, само че точно това го прави тайнствен и прелъстителен за туристите. За страдание остарялото християнско име на манастира не е известно в наши дни, известно е единствено, от мемоари на Карел Шкорпил, че патронът му е „ Свети Спас “. От 1960 година насам българските християни го назовават с името „ Света Троица “.
Името Аладжа манастир идва от турската дума „ аладжа “, която значи цветен, пъстър. То е обещано поради цветните скали, в които е построен манастирът, а този резултат се получава от другите минерали, от които са построени скалите.
Предполага се, че Аладжа манастир е издигнат през XII-XIII век, само че е бил зарязан в края на XV- началото на XVI век. В непосредственост до неповторимия феодален скален манастир са открити остатъци от доста остаряла трикорабна черква, която се допуска, че е построена още през V–VI век.
Първото документално споменаване на Аладжа манастир е в книгата „ Писма от България “ от 1832 година от съветския публицист Виктор Тепляков. Първите по-сериозни изследвания на манастира и региона са направени от братята Шкорпил, които се свързват и с други обекти и действия във Варна и покрайнината. Те вършат своите проучвания и разбори в края на XIX век.
През 1957 година манастирът е разгласен за народен монумент на културата у нас, а в интервала 1966 – 1989 година е и част от 100-те национални туристически обекти на България.
Архитектура и строителство
Аладжа манастир е неповторим по своята скална архитектура и е единственият сходен манастир у нас, при който ясно се разграничават другите типове пространства. Те са усърдно издълбани на две равнища, във варовикова канара с внушителните 40 метра височина.
На първото равнище са ситуирани трапезарията, манастирската черква, монашеските килии, дребна гробищна черква, крипта и няколко други пространства, най-вероятно употребявани със икономически цели. Второто равнище по своята същина е естествена скална ниша, в която се намира манастирският параклис.
В непосредственост до манастирския комплекс, на към 600 метра се намират голям брой скални пещери, които се назовават с общото наименование Катакомби. В тях са открити елементи от разнообразни артефакти, като керамика, графити, монети и други сходни. Именно те свидетелстват за това, че регионът на Катакомбите е бил населяван още през V–VI век или така наречен Раннохристиянска ера.
Западането на Аладжа манастир стартира още когато България пада под турско иго и се счита, че е изцяло зарязан XV- XVI век.
В наши дни манастирът е доста известна туристическа атракция, заради своето местонахождение в стръмната канара и неповторимата си скална архитектура.
Легенди за Аладжа манастир
Както на доста други места в България, и тук има много митове от локалния фолклор. Някои от тях гласят, че в Аладжа манастир е имало голям брой скрити съкровища от други 12 манастира, от които обаче няма никаква диря, че в действителност са били там.
Друга легенда споделя, че манастирът има страж - духът на духовник, който броди и пази постройката от неприятели.
Други предания описват, че Аладжа манастир е издигнат върху останките на доста античен гръцки град, учреден от Филип Македонски, само че и това не е научно потвърдено, а са единствено догатки, плод на човешките мечти и истории.
Мястото е повече от мистериозно и неговата същинска история и орис най-вероятно е известна единствено на монасите, които са го обитавали.
Така че надали в миналото ще имаме щастието да разбулим мистерията, която витае към това национално културно благосъстояние.
Вижте още:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ