Жителите на българските градове са сред най-застрашените в ЕС от бедност
България е измежду страните в Европейския съюз, чието градско население е в максимален риск от беднотия и обществено изключване през 2016 година Това демонстрират данни на европейската статистическа работа Евростат.
Страната е на второ място с 31.1% от хората, живеещи в огромните градове, които са били в риск през 2016 година, изпреварвана единствено от Гърция с 33.6 на 100. Следват Италия (30.3%) и Белгия (29.3%). На другия полюс са Словакия (13%), Чехия (13.8%), Полша (16.2 на сто) и Финландия (17.2%).
През 2016 година
съвсем всеки четвърти жител на Европейски Съюз е бил в риск от беднотия
и обществено изключване. Средно за съюза рискът е по-нисък при селското население, в сравнение с при градското. Евростат регистрира, че делът на хората в риск едва се усилва през последните години – в огромните градове той се повишава от 22.7% през 2010 година до 23.6 на 100 през 2016 година, а в дребните градове и околности той нараства от 20.3% през 2010 до 21.6% през 2016 година В селските региони е регистриран спад - от 29.0% през 2010 до 25.5% през 2016 година
В 12 от страните членки на Европейски Съюз жителите на огромните градове са в по-малък риск от беднотия и обществено изключване, в сравнение с жителите на по-малките градове и селските региони. В шест от страните най-ниските равнища са регистрирани в дребните градовете и покрайнините.
В Австрия, Белгия, Дания, Холандия и Англия жителите на огромните градове са по-застрашени от беднотия, в сравнение с тези в селските региони и в дребните градове и околности. Обратното, в Румъния половината от популацията в селата е било в риск от беднотия през 2016 година, следвана от България Хърватия, Унгария, Латвия и Литва.
Статистиката демонстрира ясно географско разделяне -
в страните от Западна и Северна Европа има най-голям риск от беднотия и обществено изключване за жителите на огромните градове, до момента в който в множеството страни от Източна и Южна Европа, както и Балтийските страни, рискът е най-голям за популацията в селските региони.
Чехия, Финландия, Италия, Ирландия и Словения регистрират относително отмерено систематизиране без значение от степента на урбанизация.
Страната е на второ място с 31.1% от хората, живеещи в огромните градове, които са били в риск през 2016 година, изпреварвана единствено от Гърция с 33.6 на 100. Следват Италия (30.3%) и Белгия (29.3%). На другия полюс са Словакия (13%), Чехия (13.8%), Полша (16.2 на сто) и Финландия (17.2%).
През 2016 година
съвсем всеки четвърти жител на Европейски Съюз е бил в риск от беднотия
и обществено изключване. Средно за съюза рискът е по-нисък при селското население, в сравнение с при градското. Евростат регистрира, че делът на хората в риск едва се усилва през последните години – в огромните градове той се повишава от 22.7% през 2010 година до 23.6 на 100 през 2016 година, а в дребните градове и околности той нараства от 20.3% през 2010 до 21.6% през 2016 година В селските региони е регистриран спад - от 29.0% през 2010 до 25.5% през 2016 година
В 12 от страните членки на Европейски Съюз жителите на огромните градове са в по-малък риск от беднотия и обществено изключване, в сравнение с жителите на по-малките градове и селските региони. В шест от страните най-ниските равнища са регистрирани в дребните градовете и покрайнините.
В Австрия, Белгия, Дания, Холандия и Англия жителите на огромните градове са по-застрашени от беднотия, в сравнение с тези в селските региони и в дребните градове и околности. Обратното, в Румъния половината от популацията в селата е било в риск от беднотия през 2016 година, следвана от България Хърватия, Унгария, Латвия и Литва.
Статистиката демонстрира ясно географско разделяне -
в страните от Западна и Северна Европа има най-голям риск от беднотия и обществено изключване за жителите на огромните градове, до момента в който в множеството страни от Източна и Южна Европа, както и Балтийските страни, рискът е най-голям за популацията в селските региони.
Чехия, Финландия, Италия, Ирландия и Словения регистрират относително отмерено систематизиране без значение от степента на урбанизация.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ