България е на път да загуби киселото мляко и сиренето

България е на път да загуби киселото мляко и сиренето като обичайни храни. Причината е, че Европейската комисия упорства за преустановяване на закрилата върху географските означения за родните артикули, заяви Нова тв.

Може ли обичайни български храни като саламуреното сирене, кашкавалът и киселото мляко да попаднат в ръцете на непознати производители? И да загубим правата върху рецептите им? Възможно ли е вместо „ български” върху опаковките им напълно скоро да написа „ гръцки” или „ италиански” да вземем за пример? И кой носи отговорност за това?

Заради законодателни промени страната ни е на път да загуби правото на национална отбрана върху няколко съществени храни, които слагаме на трапезата си – известни като български. Това са: киселото мляко, бялото саламурено сирене, „ Български кашкавал “, „ Кашкавал Балкан “, „ Карловска луканка “, „ Карловски луканков колбас “, „ Лютеница Първомай” и „ Българска боза”.

Ще изгубят ли потребителите от това и допустимо ли е обичайни родни храни да бъдат фалшифицирани и да се оферират със подозрително качество?

Горнооряховският суджук е с неповторима рецепта. "Той се създава единствено и само от говеждо висококачествено месо. Тук няма никакви консерванти”, издава Румяна Добрева, производител на горнооряховски суджук.

И неповторима технология.

„ Използват се по-ниски температури на зреене и на сушене, изисква огромно самообладание и хигиена”, изяснява Добрева.

И то единствено тук. В Горна Оряховица.

„ Ако няма този пресен и проветрив въздух, няма да има тази хубава бяла чиста мухъл, която пази продукта”, изяснява Румяна Добрева.

Правото горнооряховският суджук да се създава единствено тук минава през двугодишна борба, 700 страници документи и десетки непокътнати предписания на локалните. Така в края на 2008 година се трансформира в първия предпазен български артикул.

Десет години по-късно рецептата остава същата. Технологията – също.

„ Хубавият суджук се разграничава от всички останали храни по вкусови качества”, изяснява Румяна Добрева.

Освен горнооряховския суджук регистрация за „ предпазено географско указание” получава и българското розово масло.

За множеството обичайни артикули обаче шансът да останат единствено български към този момент съвсем е привършен. Тъй като не са вписани в европейския указател за отбрана.

„ По този метод изчезват хубавите обичайни артикули. Няма като хубавото българско остаряло сирене. Няма като нашето кисело мляко. Не би трябвало по никакъв метод да се обезличават тези храни. Нашето държавно управление да направи всичко допустимо да се запазят и да си останат наши, български”, приканва Румяна Добрева.

Традиционната боза е в листата на незащитените артикули. Така всеки ще може да създава боза с надпис на опаковката „ българска”, без значение къде е.

„ Със сигурност ще претърпим загуби, тъй като това е наш продукт”, счита Лъчезар Попов, производител на боза.

Традиционният усет на бозата идва от рецептата, споделя Попов.

„ Пшеница, вода и захар. Технологията е ясна на всички. Има доста предписания за кекс, само че не всеки може да направи прекрасен кекс”, счита производителят.

А хубавата боза се създава с доста опит и качествени съставки. С това се различавала и от тази на съседите.

„ От боза до боза има огромна разлика. Ние произвеждаме бозата от жито, до момента в който множеството я създават от брашно. Нашата боза е гъста и сладка, до момента в който тяхната е по-рядка и по-накиселява”, счита Попов.

Ако българската боза попадне в ръцете на непознати производители, ще загубим обичайния усет, предизвестява производителят.

„ Ако не се съблюдава технологията, може да докара до занижаване на качеството”, изяснява Попов.

Такива опасения имат и млекопреработвателите. Именно техният отрасъл се чака да пострада най-сериозно от отпадането на отбраните.

„ От всички предпазени артикули с обичайно българско название най-известни са млечните артикули – бяло саламурено сирене, кашкавалът, киселите млека”, декларира Симеон Присадашки, Асоциация на млекопреработвателите.

Сега обаче рискът етикет „ български” върху тях да поставят и непознати производители е огромен.

А от това ще изгубят освен производителите, само че и потребителите, считат преработвателите. Тъй като български млечни артикули ще могат да се създават по всевъзможни предписания.

„ В киселото мляко се съдържа само сурово българско мляко, закваска – типична за нашия регион, и квас. Нищо друго не е разрешено. Рискът е да се вършат артикули не по обичайна технология, а да носят същото название – български. Този артикул към този момент няма същите хранителни и здравословни качества”, изяснява Присадашки.

Ангажиментът към Брюксел да отстрани закрилата за земеделските артикули - страната ни поема още при присъединението си през 2007 година

„ Имаше едногодишен период, в който те да аплайват и да бъдат вписани в европейския регистър”, изяснява Милена Табакова от Асоциацията за интелектуална благосъстоятелност.

„ Българските държавни чиновници проспиват този интервал – сред 2007 и 2008. Румъния съумя тогава всички обичайни артикули да ги защити”, счита Присадашки.

Под натиска на Брюксел страната стартира законови промени, с които да се постави завършек на отбраната на българските артикули. В противоположен случай ни чакат наказания.

Милена Табакова оказва помощ в борбата на производителите да защитят обичайните ни артикули. Според нея страната ни би трябвало да изиска още един късмет от Брюксел, за записва сиренето, кашкавалът и бозата като български.

„ За мен това е последният късмет. Заварените би трябвало да получат период и да бъдат предпазени и там и да се съобразят с европейските изисквания”, декларира Табакова.

От патентното ведомство, където записват географските означения, не дадоха отговор на нашите въпроси в поставения период.