България е на финалната права, минали сме най-трудната част за

България е на финалната права, минали сме най-трудната част за присъединение на българския лев към еврозоната, уточни Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската национална банка (БНБ) при откриването на форума " Еврозоната и бизнесът - преимущества и провокации ". Събитието се провежда от Съюза за стопанска самодейност (ССИ), напомня Българска телеграфна агенция. Еврото е един от най-ярките знаци на европейска еднаквост и принадлежност. То е въведено на 1 януари 1999 година в началото в електронна форма, употребена при банкови интервенции, а от 1 януари 2002 година - и под формата на банкноти и монети, представляващи национална валута на 12 страни. През идващите години, включително и като разследване от разширението на Европейския съюз, към еврозоната поредно се причисляват още 8 страни - Словения, Кипър, Малта, Словакия, Естония, Латвия, Литва и най-скоро Хърватия - от 1 януари 2023 година, напомни Лингорски. По думите му в последно време постоянно се провеждат събития с необятно присъединяване, отдадени на дискутиране на въпросите, свързани с въвеждане на еврото, в които представители на Националното съдружие на общините интензивно вземат участие. Последното такова събитие беше извършената на 9 май тази година конференция на тематика " Ролята на проведеното гражданско общество в процеса на присъединението на България към еврозоната ". Тя беше проведена от Икономическия и обществен съвет – народен съвещателен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество по въпроси на икономическото и общественото развиване. Тези събития са значима част от обективното, умело и професионално разискване на всички въпроси, свързани с въвеждане на еврото, които вълнуват нашето общество. Координационният съвет за подготовка на България за участие в еврозоната е приел Комуникационна тактика за информация и гласност на присъединението на България към еврозоната, оповестена на интернет страниците на Министерството на финансите и Българска народна банка. Дейностите, планувани в Стратегията, следва да се осъществят, като общините и районите са част от целевите групи, обект на плануваните информационни събития. С цел да се увеличи информираността по тематиката за еврото, на интернет страниците на Министерството на финансите и на Българска народна банка към този момент са оповестени осведомителни материали с въпроси и отговори, свързани с приемането на общата европейска валута, уточни Илия Лингорски. Във времена на рецесии еврото може да е голяма опора В турбулентни времена, във времена на рецесии, за България би било голям актив да имаме като опора една от двете най-силни валути в света - еврото, да бъдем член на паричния съюз, да може да пазиме българската позиция там, да имаме опция да участваме във вземането на решенията. Това съобщи и Владимир Данаилов от Съюза за стопанска самодейност (ССИ) на форума " Еврозоната и бизнесът - преимущества и провокации ". Данаилов сподели, че България от дълго време е взела стратегическото решение да бъде част от еврозоната. В последните години голяма и основна работа е свършена, тъй че през днешния ден да можем да кажем, че сме на финалната права и ни остават няколко значими, значими, може би нелеки стъпки, за присъединение към еврозоната, сподели той. Данаилов означи изгоди от приемането на еврото, измежду които повдигане на приходите, понижаване на бариерите за вложения, увеличение на доверието към стопанската система ни. Огнян Златев, началник на Представителството на Европейска комисия в Хърватия посочи постигнатото от Хърватия по стратегическите цели на страната за европейска интеграция. Няма до момента нито една страна членка на Европейски Съюз, която да е съумяла за толкоз къс интервал от участието си в Европейски Съюз, по-малко от 10 години, да реализира стратегическите си цели - участие в Шенген и в еврозоната, добави той. Златев означи, че това е реализирано, тъй като Хърватия има сложена ясна национална стратегическа цел да стане по най-бързия метод член на евроатлантическите структури, има визията и проекта за постигането й, има и разбирането на жителите за какво това е значимо, реализирано с усилена връзка вътре в страната и на открито с лобиране и привличане на поддръжници на интернационалната сцена. Това съгласно Златев са неща, от които можем да се поучим – ясна цел, проект за постигането й, упорита работа и връзка към жителите и сътрудниците ни на открито. Златев цитира данни за стопански резултати в Хърватия след присъединението й към еврозоната от началото на годината, които оборват дезинформации, свързани с тематиката. От началото на годината до края на първото тримесечие растежът на Брутният вътрешен продукт на Хърватия е 2,8 %. Инфлацията при започване на годината е 10,8 %, в този момент е към 8 %, има нарастване на задгранични вложения и на макроикономически индикатори, социологически изследвания демонстрират, че поддръжката за участие в еврозоната се е нараснала доста, изброи Златев. Той добави, че всичко това е доказателство за полезността и стратегически верния ход, който страната е направила за все по-пълноценна интеграция в Европейски Съюз.