Доклад на „Грийнпийс“: За 26 години България е инвестирала едва 2,4 млрд. евро в жп линии
България е вложила към 9,6 милиарда евро в автомагистрали и единствено 2,4 милиарда евро в железопътни линии от 1995 година до 2021 година Това сочи изследване на „ Грийнпийс “, изпратено до медиите от българския клон на неправителствената организация. Оттам прецизират, че от 1995 година насам автомагистралите в България са се нараснали със забележителните 157% (от 314 на 806 км). В същото време дължината на железопътната мрежа е намаляла с 6% (263 км).
Според „ Грийнпийс “ от три десетилетия в Европа се неглижира железопътният превоз и хората „ на процедура са принудени да имат коли, с цел да могат да се придвижват “.
Докладът на организацията демонстрира, че от 1995 година насам страните от Европейския съюз, Норвегия, Швейцария и Англия са вложили приблизително 66% повече в разширението и обновяването на автомобилни пътища, в сравнение с железопътни линии.
Първите световни задължения за понижаване на парниковите газове са направени още през 90-те на предишния век. Оттогава обаче страните са изхарчили забележителните 1,5 трилиона евро за автопътища и единствено 930 милиарда евро за железопътни линии. Така те са подтикнали частните моторни транспортни средства за сметка на устойчивия и наличен публичен превоз, разясняват от неправителствената организация.
„ Грийнпийс “ показва, че от 1995 година насам дължината на европейските автомагистрали е повишена с над 300 000 км, т.е. с 60%.
„ Търсенето на моторни транспортни средства се е нараснало с 29% до 2019 година – а те дават отговор за 72% от увреждащите климата транспортни излъчвания (от влаковете идват единствено 0,4%). От 1995 година насам цялата европейска влакова мрежа е намаляла с 6,5% – или с 15 650 км “, показват от природозащитната организация и прецизират, че в България влаковата мрежа е намаляла с 6%.
Според „ Грийнпийс “ от три десетилетия в Европа се неглижира железопътният превоз и хората „ на процедура са принудени да имат коли, с цел да могат да се придвижват “.
Докладът на организацията демонстрира, че от 1995 година насам страните от Европейския съюз, Норвегия, Швейцария и Англия са вложили приблизително 66% повече в разширението и обновяването на автомобилни пътища, в сравнение с железопътни линии.
Първите световни задължения за понижаване на парниковите газове са направени още през 90-те на предишния век. Оттогава обаче страните са изхарчили забележителните 1,5 трилиона евро за автопътища и единствено 930 милиарда евро за железопътни линии. Така те са подтикнали частните моторни транспортни средства за сметка на устойчивия и наличен публичен превоз, разясняват от неправителствената организация.
„ Грийнпийс “ показва, че от 1995 година насам дължината на европейските автомагистрали е повишена с над 300 000 км, т.е. с 60%.
„ Търсенето на моторни транспортни средства се е нараснало с 29% до 2019 година – а те дават отговор за 72% от увреждащите климата транспортни излъчвания (от влаковете идват единствено 0,4%). От 1995 година насам цялата европейска влакова мрежа е намаляла с 6,5% – или с 15 650 км “, показват от природозащитната организация и прецизират, че в България влаковата мрежа е намаляла с 6%.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ