Българското малцинство в Сърбия намалява драстично
Българите в Сърбия са намалели съществено, оповестява белградското издание " Данас ". Малцинството ни в прилежащата страна сега е по-малко от 13 хиляди, до момента в който при преброяването през 1948-ма българите в Сърбия са били съвсем 60 хиляди.
Според прозападното белградско издание " Данас " броят на българите в Сърбия е намалял доста съществено. Повечето от тях са " изчезнали " в интервала сред 1971-1991 година, който се преглежда като " златния век " на западната ни съседка, когато съществуваше титова Югославия.
Според последното броене процентът на българите е най-голям в Босилеград, където 4075 от общо 6065 жители (67,18%) са се оповестили за такива, и в Царибод, където българите са 3669 и съставляват 45,61%. В Ниш като българи, са се определили 774 души, до момента в който в Белград са 899. В северната мултиетническа област Войводина има 1123 български жители.
" Най-големият проблем в Босилеград, Царибод и част от Бабушница-Звонци и Звоначка Баня е стопанската система, т.е. безработицата измежду хората и би трябвало да работим върху това. Сърбия би трябвало да подсигурява, че колкото се може повече представители на българския народ ще влязат в бранша за сигурност - армията, полицията, граничната полиция и пожарникарите. Защото наред с други неща, това ще накара младежите да остават в тези общини ", разяснява ръководителят на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия Стефан Стойков.
Главният редактор на двуезичното електрнонно издание " Фар " Петър Виденов споделя, че проблеми за българското малцинство има и в медийния бранш, който е изправени пред проблеми с финансирането, както и пред напъните на Сърбия и локалните управляващи да го сложи под собствен надзор в ущърб на професионалната и справедлива информация.
" Смятам, че има задоволително медии на езика на българското малцинство в Сърбия и те са от огромно значение, само че въпросът е до каква степен такива медии обективно, професионално и реалистично отразяват проблемите и ситуацията на членовете на българския народ. В същото време повече от 20 години в ефира на РТС не е имало телевизионно предаване на български език ", разяснява Петър Виденов.
Авторите на обявата показват бедността като най-големия проблем за локалните българи, както и опциите след влизането на България в Европейския съюз хората да емигрират в страни, където има " по-добър живот ".
Стефан Стойков е сигурен, че сега в Сърбия живеят повече от 100 000 българи и няма пояснение за какво хората не се заявиха по този метод, макар че са били призовани да го създадат " свободно ", обяснихме им какво значи това и че " няма ужасно ".
Според прозападното белградско издание " Данас " броят на българите в Сърбия е намалял доста съществено. Повечето от тях са " изчезнали " в интервала сред 1971-1991 година, който се преглежда като " златния век " на западната ни съседка, когато съществуваше титова Югославия.
Според последното броене процентът на българите е най-голям в Босилеград, където 4075 от общо 6065 жители (67,18%) са се оповестили за такива, и в Царибод, където българите са 3669 и съставляват 45,61%. В Ниш като българи, са се определили 774 души, до момента в който в Белград са 899. В северната мултиетническа област Войводина има 1123 български жители.
" Най-големият проблем в Босилеград, Царибод и част от Бабушница-Звонци и Звоначка Баня е стопанската система, т.е. безработицата измежду хората и би трябвало да работим върху това. Сърбия би трябвало да подсигурява, че колкото се може повече представители на българския народ ще влязат в бранша за сигурност - армията, полицията, граничната полиция и пожарникарите. Защото наред с други неща, това ще накара младежите да остават в тези общини ", разяснява ръководителят на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия Стефан Стойков.
Главният редактор на двуезичното електрнонно издание " Фар " Петър Виденов споделя, че проблеми за българското малцинство има и в медийния бранш, който е изправени пред проблеми с финансирането, както и пред напъните на Сърбия и локалните управляващи да го сложи под собствен надзор в ущърб на професионалната и справедлива информация.
" Смятам, че има задоволително медии на езика на българското малцинство в Сърбия и те са от огромно значение, само че въпросът е до каква степен такива медии обективно, професионално и реалистично отразяват проблемите и ситуацията на членовете на българския народ. В същото време повече от 20 години в ефира на РТС не е имало телевизионно предаване на български език ", разяснява Петър Виденов.
Авторите на обявата показват бедността като най-големия проблем за локалните българи, както и опциите след влизането на България в Европейския съюз хората да емигрират в страни, където има " по-добър живот ".
Стефан Стойков е сигурен, че сега в Сърбия живеят повече от 100 000 българи и няма пояснение за какво хората не се заявиха по този метод, макар че са били призовани да го създадат " свободно ", обяснихме им какво значи това и че " няма ужасно ".
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ