Българите се научиха да следят здравословното си състояниеКак се отрази

...
Българите се научиха да следят здравословното си състояниеКак се отрази
Коментари Харесай

Доц. Карамфилов:Търсете лекар при лесна умора и болка в гърдите

Българите се научиха да наблюдават здравословното си положение
Как се отрази коронавирус пандемията на хората с други болести и основно на сърдечно болните? Търсят ли в точния момент помощ те и за какви признаци би трябвало да внимаваме? " Стандарт " беседва с доцент Кирил Карамфилов, завеждащ отделението по инвазивна кардиология в Александровска болница, директно преди конгреса на експертите по инвазивна кардиология.
С горделивост мога да заявя, че всички авангардни процедури в кардиологията се ползват и у нас, споделя доцент Кирил Карамфилов
 

- Доц. Карамфилов, по какъв начин се отрази Ковид- обстановката на инвазивната кардиология, в това число и на профилактиката от страна на пациентите на сърдечно-съдовите болести?

- Пандемията с COVID-19 съществено промени освен медицината, само че и метода ни на живот. В интервалите на така наречен талази с увеличението на случаите на новозаболели бе записано понижение на пациентите със остри сърдечно съдови болести (най към този момент пациентите с миокарден инфаркт), както и на тези с хронични признаци (сърдечна непълнота, предсърдно мъждене и т.н.). Любопитно е, че сърдечно съдовата смъртност за тези интервали не бе понижена, както разумно бихме очаквали, а в противен случай, бе регистрирано нарастване, което води до извода, че пациентите не търсят навременна помощ и умират преди да стигнат до болнично лекуване. Това би трябвало да се има поради от пациентите, които се тормозят от COVID-19 и нерядко късно търсят консултация.

- Как се отразяват коронавирус и последствията от него на Вашите пациенти? Какви са рисковете за тях?

- За миналите към този момент близо 2 години от началото на пандемията  се натрупаха доста данни, които разкриха огромна част от механизмите,  по които вирусът поврежда органите в човешкото тяло. Основните са свързани с провокиране на изразена възпалителна реакция на организма, засягане на съдовата стена и повишение на тромбообразуването. Всъщност
главната причина за загиване е т.нар цитокинова стихия
която съставлява извънредно мощно активиране на имунната система, ориентирано по отношение на личното тяло. Съдовете и сърцето дружно с белите дробове, мозъка и бъбреците са органите, които страдат най доста.  Един от главните рискови фактори за по-тежко протичане на COVID-19 е точно хронично сърдечно заболяване

- Какви са последните новости и триумфи във Вашата сфера?

- Независимо че пандемията доста засегна научните проучвания, инвазивната кардиология продължава своето развиване и резултатите от извършените изследвания се рапортуват на така наречен виртуални конгреси онлайн. Основните новости идват в областта на образната диагностика и коронарна физиология, различаване на плаки по артериите на сърцето с висок риск от затруднение и развиване на миокарден инфаркт, резултати от потреблението на модерни импланти, разнообразни режими на лекарствена терапия след имплантация на стентове и структурни интервениции (най-вече слагане на сърдечни клапи по анемичен начин).  Последните новости по света и в България ще се разискват и в Бургас при започване на октомври, когато ще се организира и 10-тия юбилеен конгрес на Дружеството по интервенционална Кардиология. Това събитие събира сътрудници от всички центрове в България, както и няколко международно известни експерти от чужбина. То ще бъде в хибриден формат с онлайн отразяване и онлайн със съблюдаване на рестриктивните мерки за сходни събития.

- Правят ли се у нас всички типове сходни интервенции? Какво покрива касата и какво не?

- С горделивост мога да заявя, че всички авангардни процедури се ползват и у нас. Нещо повече - научните ни проучвания, употребявайки тези модерни практики,
се рапортуват на огромни европейски и международни конгреси
- което е добра препоръка за равнището на интервенционалната кардиология в страната. Разбира се, има какво да се желае във връзка с размера, защото това са фактически скъпоструващи процедури и не са по този начин всеобщи както в страните с по-големи бюджети за опазване на здравето. Различните процедури се покриват в друга степен от НЗОК.

- В момента има доста диспути за имунизациите. Могат ли хора, претърпели сходни интервенции, да се имунизират?

- Действително имунизациите са една от най- горещите тематики за обществото сега. Като модерни лекари обаче ние имаме вяра в медицината на доказателствата. Доказателствата от всички изследвания с утвърдените досега ваксини сочат, че приложението им обезпечава най-благоприятен баланс сред изгодата и риска. Друг факт, който също би следвало да усили увереността ни в тяхната изгода е, че в страните с високо имунизационно покритие последователното отпадане на ограничаващите ограничения не докара до повишаване на случаите. В този смисъл
имунизациите съставляват надеждно средство да върнем нормалността в метода си на живот
- този, с който бяхме привикнали и който към този момент оценяваме по напълно друг метод, когато го загубихме.

- Как ще коментирате здравната просвета на българина?

- За мен клишираният израз, че българинът има ниска здравна просвета, не е настоящ. Благодарение на целенасочените старания на кардиологичната колегия, най-много в лицето на сдружението на кардиолозите в България и сдружението по интервенционална кардиология, се следи последователно увеличение на заинтересоваността на българите по отношение на здравословното им положение. Насочените акции, разясняващи верния метод на живот, на хранене, разкриване и следене на рисковите фактори като високо кръвно, високи стойностти на мазнините, кръвната захар, доведоха до доста ограмотяване освен на по-възрастните пациенти, само че и на по-млади пациенти с нараснал риск. Всичко това ни дава мотив за горделивост, защото вложените старания водят до действителни резултати, свързани с възстановяване на здравословното положение на българина.

- Увеличава ли се смъртността от инфаркти? За какви проблеми със сърцето би трябвало да следим?

- Благодарение на извънредно сполучливата стратегия за развиване на инвазивната кардиология, извършена преди петнайсетина години, бе построена мрежа от катетеризационни лаборатории, в които се организира актуалното интервенционално лекуване - най-ефикасно и безвредно. То се организира 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Ето за какво лесният и бърз достъп до това лекуване дружно с повишението на здравната просвета и съответно държание при съответната симптоматика,  ясният логаритъм от страна на незабавна помощ
доведоха до значимо понижение на смъртността от миокардни инфаркти
Клиничните признаци, които следва да бъдат алармиращи, са болежка в сърдечната област, зной и лесна уморяемост. При появяването им би трябвало да се търси консултация от общопрактикуващ доктор или кардиолог.
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР