Българите с имена на цветя имат празник днес, а за

Българите с имена на цветя имат празник през днешния ден, а за всички християни тази неделя означават влизането на Исус Христос в Йерусалим. Цветница или Връбница се отбелязва след Лазаров ден. След него следва Страстната седмица, която приключва с един от най-големите празници за християните – Великден.

Вярващите и църквата  1отбелязват влизането на Божия наследник на магаре в Йерусалим. Христос е бил посрещнат от хората с маслинови и лаврови клончета и той е бил провъзгласен за месиански цар. 

В църквата през днешния ден хората сходно на евангелските текстове също държат  клонки, само че от върба. Те символизират  палмовите клончета – вайи, с който вярващите са посрещнали Спасителя. Така на всяка Цветница християните още веднъж посрещат Божия наследник.

Клонките са освещават по  време на нощни бдение предходната вечер. Върбите се отнасят  у дома, като вярващите считат, че те са щит против зли сили и заболявания. Клоните се слагат пред икона и се държат пред нея до идната Цветница. 

Сред хората празникът е прочут и като Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа.

Всеки българин, чието име  е обвързвано с флората, би трябвало да почерпи през днешния ден. Празнуващите са  Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и други

Народните традиции  на този ден повеляват над  портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клончета, които защищават от зло и от безплодие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения авансово ритуален самун (кукла) и извършват обичая " кумичене ". Венчетата и части от хляба се подреждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе на първо време, се избира за " кумица " и тя повежда моминското хоро към своята къща.