Българите все още нехаят за опасността от COVID-19
Българите не престават да дават заем на доверие към ограниченията за справяне с короновируса у нас и по-скоро ги правят оценка добре спрямо ситуацията в доста други страни. Това евентуално се дължи и на известната демократичност на тези ограничения, както и на чувството, че част от суматохата се натрапва ненужно. Изводите са от следващата вълна на бърз телефонен сондаж на " Галъп интернешънъл " за ковид. Тя е извършена сред 12 и 15 ноември измежду 810 души.
Страховете за здравето
В средата на ноември 23,8% избират опцията " Коронавирусът е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали “. 53,2% избират по-спокойното изказване: " Коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип “. 21,1% одобряват най-спокойното или даже надменно: " Коронавирусът не е сериозна заплаха и напрежението към него е по-скоро шумотевица и суматоха “.
По традиция надвива умерено тревожната реакция. Преди седмици обаче имаше и белези на поляризация – двете крайни варианти сякаш усилиха тежестта си. Сега проличава дребен растеж на паниката: пренебрежителната прекаленост сякаш губи позиции, а извънредно тревожната реакция сякаш пораства. Дали ще има задълбочаване на паниката, вероятно ще покажат последващи талази на сондаж.
Оценките за справяне
В средата на ноември няма основна смяна по отношение на миналата вълна на сондаж – общо 44,4% са изцяло съгласни (15,5%) или по-скоро съгласни (26,9%), че държавното управление се оправя добре със обстановката с ковид. Общо 54% са по-скоро несъгласни (29,5%) или изцяло несъгласни (24,5%).
Оценката, несъмнено, е сензитивно по-ниска от началото на ограниченията през март – когато на всички места по света имаше рекорден растеж в доверието към управляващите, обвързван и с високите страхове. И в този момент обаче очевидно обществото е склонно ненапълно да отделя тематиките " политика “ и " ковид “ и оценките за държавното управление по тематиката с ковид са уравновесени, за разлика от отрицателните политически оценки. Разбира се, политическо въздействие има и в оценката за коронавирусните ограничения, само че най-малко към този момент по този аршин крайности не личат, въпреки и обществото да остава поделено на две сходни елементи в мнението си.
Последното се вижда и в различен знак: 53.8% се съгласяват, че България се оправя относително сполучливо на фона на доста други страни. Не се съгласяват 37,5%. В началото на пандемията това разбиране доближаваше съвсем до единогласие, само че фактът, че даже и в този момент се споделя в болшинство е индикативен, че обществото у нас възприема толерантно ограниченията, които се вземат. Това евентуално се дължи и на известната приемливост на самите ограничения.
По познатата от учебно заведение шестобална канара, оценките за другите институции в коронакризата са към " добър “, като закономерно те са по-високи при медицинските управляващи и по-ниски – при администрацията.
Както постоянно става, персоналните оценки са по-добри от оценките на институциите, по тази причина и малко повече са тези, които считат, че Борисов ще се оправи с рецесията – близо половината запитани считат по този начин. Близо 40% обаче са на другото мнение. Тук евентуално роля играе и публичната вяра самият ни народ да се оправи добре – която няма къде другаде да се проектира, с изключение на върху настоящия управнически връх.
Страховете за приходите
" Вече изгубих работата си в резултат на рецесията “ споделят 6.9%, а други 4,3% намират непосредствена заплаха за загуба на работа. Има 18,6%, които не са без работа, само че приходите им са мощно намалели, а 15,6% чакат понижаване на приходите, въпреки и да остават на работа.
При 45.1% пандемията не е повлияла и няма упования да повлияе. Впрочем, има и 7,4%, които настояват, че приходите им даже са се нараснали в последните месеци. Има и дребен дял колебаещи се. Това пък са признаци, които може би демонстрират, че икономическата картина у нас не се възприема чак толкоз зле, на фона на вероятностите, които се обрисуваха напролет, да вземем за пример.
Общественият климат: непотребна ли е суматохата?
76,5% споделят мнението, че системата е можело да се приготви по-добре в летните месеци. Това мнение натежава, въпреки че съществено е и болшинството (65,5%), което прави оценка обстоятелството, че здравните управляващи поставят съществени старания и угриженост. 76,2% споделят боязън, че вероятно няма да могат да разчитат на здравната система при потребност – няма позитивна смяна по отношение на сондажа от преди две седмици. Че има дефицит на медикаменти, са съгласни 54,3%.
В същото време, 76,9% намират, че медиите основават и непотребна суматоха. Този резултат се затвърждава по отношение на миналата вълна на проучване. 62,5% и през днешния ден виждат виновността за суматохата главно у институциите.
В последна сметка, става известно, че паниката и укорът към управляващите у нас са съществени и те очевидно се дължат на чувството за безредица. В същото време обаче българите ясно виждат и заплахата от преекспониране на проблемите.
Идеята за даряване на плазма, която от ден на ден се чува, а и стана мотив за диспути към апела на министър Каракачанов, да вземем за пример, се прави оценка високо. Много позитивно я одобряват 29.8%, а по-скоро позитивно – 43.4%. Така общо 73,2% са позитивно настроени – против 11% по-скоро отрицателно настроени и 9,7% доста отрицателно настроени. Времето ще покаже дали този симптом на социална взаимност ще се популяризира на процедура измежду необятни публични пластове.
Страховете за здравето
В средата на ноември 23,8% избират опцията " Коронавирусът е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали “. 53,2% избират по-спокойното изказване: " Коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип “. 21,1% одобряват най-спокойното или даже надменно: " Коронавирусът не е сериозна заплаха и напрежението към него е по-скоро шумотевица и суматоха “.
По традиция надвива умерено тревожната реакция. Преди седмици обаче имаше и белези на поляризация – двете крайни варианти сякаш усилиха тежестта си. Сега проличава дребен растеж на паниката: пренебрежителната прекаленост сякаш губи позиции, а извънредно тревожната реакция сякаш пораства. Дали ще има задълбочаване на паниката, вероятно ще покажат последващи талази на сондаж.
Оценките за справяне
В средата на ноември няма основна смяна по отношение на миналата вълна на сондаж – общо 44,4% са изцяло съгласни (15,5%) или по-скоро съгласни (26,9%), че държавното управление се оправя добре със обстановката с ковид. Общо 54% са по-скоро несъгласни (29,5%) или изцяло несъгласни (24,5%).
Оценката, несъмнено, е сензитивно по-ниска от началото на ограниченията през март – когато на всички места по света имаше рекорден растеж в доверието към управляващите, обвързван и с високите страхове. И в този момент обаче очевидно обществото е склонно ненапълно да отделя тематиките " политика “ и " ковид “ и оценките за държавното управление по тематиката с ковид са уравновесени, за разлика от отрицателните политически оценки. Разбира се, политическо въздействие има и в оценката за коронавирусните ограничения, само че най-малко към този момент по този аршин крайности не личат, въпреки и обществото да остава поделено на две сходни елементи в мнението си.
Последното се вижда и в различен знак: 53.8% се съгласяват, че България се оправя относително сполучливо на фона на доста други страни. Не се съгласяват 37,5%. В началото на пандемията това разбиране доближаваше съвсем до единогласие, само че фактът, че даже и в този момент се споделя в болшинство е индикативен, че обществото у нас възприема толерантно ограниченията, които се вземат. Това евентуално се дължи и на известната приемливост на самите ограничения.
По познатата от учебно заведение шестобална канара, оценките за другите институции в коронакризата са към " добър “, като закономерно те са по-високи при медицинските управляващи и по-ниски – при администрацията.
Както постоянно става, персоналните оценки са по-добри от оценките на институциите, по тази причина и малко повече са тези, които считат, че Борисов ще се оправи с рецесията – близо половината запитани считат по този начин. Близо 40% обаче са на другото мнение. Тук евентуално роля играе и публичната вяра самият ни народ да се оправи добре – която няма къде другаде да се проектира, с изключение на върху настоящия управнически връх.
Страховете за приходите
" Вече изгубих работата си в резултат на рецесията “ споделят 6.9%, а други 4,3% намират непосредствена заплаха за загуба на работа. Има 18,6%, които не са без работа, само че приходите им са мощно намалели, а 15,6% чакат понижаване на приходите, въпреки и да остават на работа.
При 45.1% пандемията не е повлияла и няма упования да повлияе. Впрочем, има и 7,4%, които настояват, че приходите им даже са се нараснали в последните месеци. Има и дребен дял колебаещи се. Това пък са признаци, които може би демонстрират, че икономическата картина у нас не се възприема чак толкоз зле, на фона на вероятностите, които се обрисуваха напролет, да вземем за пример.
Общественият климат: непотребна ли е суматохата?
76,5% споделят мнението, че системата е можело да се приготви по-добре в летните месеци. Това мнение натежава, въпреки че съществено е и болшинството (65,5%), което прави оценка обстоятелството, че здравните управляващи поставят съществени старания и угриженост. 76,2% споделят боязън, че вероятно няма да могат да разчитат на здравната система при потребност – няма позитивна смяна по отношение на сондажа от преди две седмици. Че има дефицит на медикаменти, са съгласни 54,3%.
В същото време, 76,9% намират, че медиите основават и непотребна суматоха. Този резултат се затвърждава по отношение на миналата вълна на проучване. 62,5% и през днешния ден виждат виновността за суматохата главно у институциите.
В последна сметка, става известно, че паниката и укорът към управляващите у нас са съществени и те очевидно се дължат на чувството за безредица. В същото време обаче българите ясно виждат и заплахата от преекспониране на проблемите.
Идеята за даряване на плазма, която от ден на ден се чува, а и стана мотив за диспути към апела на министър Каракачанов, да вземем за пример, се прави оценка високо. Много позитивно я одобряват 29.8%, а по-скоро позитивно – 43.4%. Така общо 73,2% са позитивно настроени – против 11% по-скоро отрицателно настроени и 9,7% доста отрицателно настроени. Времето ще покаже дали този симптом на социална взаимност ще се популяризира на процедура измежду необятни публични пластове.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ