Българи обиколиха Северна Африка за 13 дни
Българите Любомир Дуриданов и Йордан Славков участваха в благотворително рали в Северна Африка. Смелчаците изминават 6000 км за 13 дни върху мотори, с цел да се включат в аматьорското рали “Будапеща-Бамако ”, а задачата е изграждане на два кладенеца за децата на Черния континент.
Благотворителното рали се организира от 2006 година през две години. Стартът е в Будапеща, а финалът в Гамбия. В него няма възрастово ограничаване за присъединяване, както и такова за транспортно средство. Тази година то се организира от 16 януари до 28 януари. В него алегорично се състезаваха 150 индивида от целия свят, 15 мотористи, останалите са с коли, джипове и камиони.
Любомир се впуска в пътешествието с неговия ендуро BMW 650, на име “Тошко ”. Случайно попада на информацията за ралито през януари 2017 година, записва се и чака година до началото му. През това време се среща с Йордан Славков, който също е решен да се впусне в приключението. Двамата са единствените българи.
Тръгват от Милано, а не от Будапеща поради неприятното януарско време и се насочат за Испания, където ферибот ги придвижва в Африка. Имат направен маршрут и проект от къде да карат и всеки ден участниците приключват в особено приспособен бивак.
Любомир споделя, че през половината преход времето е неподходящо и в Мароко ги вали по през целия ден проливен дъжд и е било студено. “За един моторист това е призрачен сън, тъй като не виждаш пътя, една дупка цялостна с вода и си на земята. Но и не може да караш с 50, тъй като би трябвало да стигнеш до края на деня до бивака. ” Доволен е от хубавите пътища в страната. “И в Европа не съм виждал такива, доста бързо се развиват ”.
По време на ралито минават през Ничия земя (около 20 км пустота, сред Мароко и Мавритания). “Ако закъсаш там никой не идва на помощ, разчиташ единствено на себе си. Имаше доста изоставени транспортни средства ”.
В Мавритания виждат какъв брой е оскъдно популацията. Срещат туареги, които живеят в шатри и гледат камили. Преминавайки от там ги брули пясъчна стихия “мъгла в която не виждаш на повече от 10 метра, тънък пясък като прахуляк. Бях каталясал, поради стягане да изкарам бурята и като дойдох в столицата на Мавритания (Нуакшот), се свлякох на земята ”. Една от нощите в тази страна за малко не ги обира тайфа, “след като залезе слънцето, 6-7 коли в ескорт идваха към нас, военният конвой с нас ги прогони. ”
Любо споделя, че там човешкият живот не коства нищо. На пътя всеки кара както може, а с преимущество е по-големият. Разминава се на косъм с камион, който навлиза в неговото платно поради дюна и е избутан в пясъка. “Същият ден разбрах, че 65-годишен немец от ралито го е блъснал камион и му е преобърнал колата в дерето, беше в сериозно положение няколко дни, по-късно го взе аероплан за Германия, само че за жал след седмица умря. Там няма правила, те нямат даже мигачи и стъкла, не ценят другите в придвижването ”.
Очарован е от Гамбия и Сенегал. “Има доста младежи, децата с униформи и всички доста спортуват ”. Участниците подаряват доста от нещата си. Любо оставя целия си багаж, радва дете с портативно столче и жена с газов котлон.
Една вечер до момента в който си оправят моторите минават деца, които приказват доста добър британски “идваха си от учебно заведение, пътуват по 10 км в посока, с цел да учат и всички живеят в една стая. Наблизо нямат магазин, само че когато пазарят взимат единствено ориз и вода, за лакомства нямат парички, ние им дадохме и те бяха щастливи ”.
В Гамбия финалът е алегоричен, а Любо е наакан за първи път в живота си от маймуна. Доволен е от приключението и би взел участие отново. За в този момент няма нови цели, “не си върша дълготрайни проекти, вземам решение на монета, както за това рали ”.
За откриването на мото сезон 2018 година у нас, Любомир пожелава на всички участници в придвижването да съблюдават разпоредбите, а на мотористите безавариен сезон.
Благотворителното рали се организира от 2006 година през две години. Стартът е в Будапеща, а финалът в Гамбия. В него няма възрастово ограничаване за присъединяване, както и такова за транспортно средство. Тази година то се организира от 16 януари до 28 януари. В него алегорично се състезаваха 150 индивида от целия свят, 15 мотористи, останалите са с коли, джипове и камиони.
Любомир се впуска в пътешествието с неговия ендуро BMW 650, на име “Тошко ”. Случайно попада на информацията за ралито през януари 2017 година, записва се и чака година до началото му. През това време се среща с Йордан Славков, който също е решен да се впусне в приключението. Двамата са единствените българи.
Тръгват от Милано, а не от Будапеща поради неприятното януарско време и се насочат за Испания, където ферибот ги придвижва в Африка. Имат направен маршрут и проект от къде да карат и всеки ден участниците приключват в особено приспособен бивак.
Любомир споделя, че през половината преход времето е неподходящо и в Мароко ги вали по през целия ден проливен дъжд и е било студено. “За един моторист това е призрачен сън, тъй като не виждаш пътя, една дупка цялостна с вода и си на земята. Но и не може да караш с 50, тъй като би трябвало да стигнеш до края на деня до бивака. ” Доволен е от хубавите пътища в страната. “И в Европа не съм виждал такива, доста бързо се развиват ”.
По време на ралито минават през Ничия земя (около 20 км пустота, сред Мароко и Мавритания). “Ако закъсаш там никой не идва на помощ, разчиташ единствено на себе си. Имаше доста изоставени транспортни средства ”.
В Мавритания виждат какъв брой е оскъдно популацията. Срещат туареги, които живеят в шатри и гледат камили. Преминавайки от там ги брули пясъчна стихия “мъгла в която не виждаш на повече от 10 метра, тънък пясък като прахуляк. Бях каталясал, поради стягане да изкарам бурята и като дойдох в столицата на Мавритания (Нуакшот), се свлякох на земята ”. Една от нощите в тази страна за малко не ги обира тайфа, “след като залезе слънцето, 6-7 коли в ескорт идваха към нас, военният конвой с нас ги прогони. ”
Любо споделя, че там човешкият живот не коства нищо. На пътя всеки кара както може, а с преимущество е по-големият. Разминава се на косъм с камион, който навлиза в неговото платно поради дюна и е избутан в пясъка. “Същият ден разбрах, че 65-годишен немец от ралито го е блъснал камион и му е преобърнал колата в дерето, беше в сериозно положение няколко дни, по-късно го взе аероплан за Германия, само че за жал след седмица умря. Там няма правила, те нямат даже мигачи и стъкла, не ценят другите в придвижването ”.
Очарован е от Гамбия и Сенегал. “Има доста младежи, децата с униформи и всички доста спортуват ”. Участниците подаряват доста от нещата си. Любо оставя целия си багаж, радва дете с портативно столче и жена с газов котлон.
Една вечер до момента в който си оправят моторите минават деца, които приказват доста добър британски “идваха си от учебно заведение, пътуват по 10 км в посока, с цел да учат и всички живеят в една стая. Наблизо нямат магазин, само че когато пазарят взимат единствено ориз и вода, за лакомства нямат парички, ние им дадохме и те бяха щастливи ”.
В Гамбия финалът е алегоричен, а Любо е наакан за първи път в живота си от маймуна. Доволен е от приключението и би взел участие отново. За в този момент няма нови цели, “не си върша дълготрайни проекти, вземам решение на монета, както за това рали ”.
За откриването на мото сезон 2018 година у нас, Любомир пожелава на всички участници в придвижването да съблюдават разпоредбите, а на мотористите безавариен сезон.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ