Българите подкрепят всичко, свързано с дисциплината в училище
Българите биха подкрепили всичко, което е обвързвано с повече дисциплинираност в учебно заведение. Ясно личат разликите в мирогледа на поколенията у нас. Усещат се проблеми при маргинализираните общности. Това са наблюденията в сондаж на „ Галъп интернешънъл “, извършен в навечерието на новата образователна година. Агенцията ревизира отношението към поредност обстановки, хрумвания и практики.
Данните са от самостоятелната от външно финансиране изследователска стратегия „ Политически и стопански показател “ на „ Галъп интернешънъл “. Последната вълна на проучване е извършена по метода „ лице в лице “ измежду 802 души сред сред 4 и 10 септември. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Агресия и принуждение
Мнозинство от 88% от интервюираните закономерно считат, че нападателно държание на възпитаник към преподавател, да вземем за пример, е недопустимо при никакви обстановки. 8% считат, че е задоволително в някои случаи, а 1% във всички. Останалите не могат да преценяват. Сред групите, които сякаш демонстрират малко по-осезаема схватливост към експанзия, личат най-много маргинални пластове от обществото и това е ненапълно мотив за паника. Като че ли, малко по-агресивно са настроени и най-младите в проучването.
Когато пък става дума за експанзия сред самите възпитаници съотношението е съвсем същото. 83% считат, че при никакви условия не е задоволително възпитаници да се бият в учебно заведение, 12% въпреки всичко считат, че е задоволително от време на време, а едвам 2% считат, че постоянно е задоволително сходно държание. Останалите не могат да отговорят. Отново, най-младите и маргинализирани пластове са и тези, които отхвърлят експанзията, само че не толкоз твърдо.
Малко по-различно е ситуацията, когато стане дума за това дали учителите имат правото да шамаросват учениците. 59% от респондентите считат, че учителите нямат право да вършат това при никакви условия, само че пък тук има и малко под една трета, които са на мнение, че това е задоволително при избрани условия. 5% пък считат, че шамарите са допустими във всички случаи. Останалите не могат да преценяват. Подкрепа за „ възпитателния пердах “ се открива при по-старите, хората от селата и по-ниско образованите. При най-младите, хората в дейна възраст, високо образованите, респ. тези от Столицата, учителският пестник наподобява е най-неприемлив.
Малко над половината от респондентите считат, че е недопустимо родители да се конфронтират с учителите на децата си, а близо 40% одобряват това, само че при някои условия. 3% считат, че борбата на родители с учители е допустима при всевъзможни условия. Демографските индикатори сочат, че по-младите са тези, които са по-склонни да одобряват борбата, а по-възрастните са на противоположното мнение.
Разбира се, в отговорите проличава и декларативност на настройките, само че видно е, че като цяло агресивното отношение не се употребява с публичен авторитет, даже и под изискване. Друг е въпросът какъв брой откровени са респондентите в своите отговори. Ако изобщо има някаква заявена приемливост към нападателно държание, то се възприема „ в името на децата “ – дали поради дисциплинираност, или поради противоречие на родители с учители. Дори и в този случай обаче групите с по-висок обществен статус са срещу. Известна паника буди малко по-високото равнище на схватливост към конфронтационни модели, когато става дума за мнението на най-младите. Това може да е закономерна последица от силата, присъща на възрастта или пък да е обективно наблюдаване на действителността в някои учебни заведения, само че и в двата случая изисква внимание.
Наркотици, стимуланти
88% от запитаните считат, че използването на наркотични субстанции не е допустима при никакви условия, 8% при някои условия, а 2% при всевъзможни. Останалите не знаят. Сред тези, които считат, че въпреки всичко е възможно от време на време в максимален % са най-младите, а измежду най-категоричните съперници са най-възрастните.
Консумацията на енергийни питиета от възпитаници, която постоянно попада в медийното полезрение, като тематика с проблематичен темперамент, се приема отрицателно при 63% от интервюираните. Една пета обаче поддържа изказванието, че въпреки всичко може учениците да ги употребяват, само че при някои условия. За приложимост без забрани са 3% от интервюираните. Останалите се двоумят.
Изграждането на добра фигура измежду подрастващите от ден на ден навлиза като приоритет в живота им, което от време на време се подтиква с анаболи и стероиди. Три четвърти от интервюираните считат, че потреблението им е недопустимо при никакви условия, 12% въпреки всичко считат, че използването им е позволена в някои обстановки, а 3% са на мнение, че могат да се употребяват при всевъзможни условия. Сред тези, които считат въпреки всичко, малко или доста възможно, както може да се чака, са най-младите.
И тук е явен поколенският профил на отговорите – най-младите групи, най-близо до ученическата възраст, демонстрират по-либерално отношение. Закономерно, на другия полюс са най-възрастните. Нарочно проучване в тази тематика би трябвало да покаже дали това е просто нормалното публично съмнение към „ днешната юноша “, или пък става дума в действителност за проблем.
Дисциплина, рестрикции
Малко повече от половината от респондентите поддържат общото въвеждане на униформи в учебните заведения при всички условия, 31% при някои, а 11% не одобряват въвеждането на униформи при никакви условия. Останалите нямат мнение. Най-младите са и най-негативно настроени против сходна концепция.
45% одобряват учителите да вършат домашни визити, с цел да ревизират за какво учениците им не посещават класните занятия, 38% единствено в някои случаи, а 11% не го одобряват при никакви условия. Останалите не знаят. Най-възрастните, обичайно, поддържат сходна концепция, което евентуално се дължи и на мемоари, а най-младите и тук са най-несъгласни. Тук, несъмнено, следва да се направи уточнението, че обществото не държи да вменява таман на учителите сходна роля, а просто утвърждава генералната концепция някой да прави това.
Развитието на връзките и на процедура потреблението на мобилни телефони от всички деца, както и проблемите, които следват от това, предизвика „ Галъп интернешънъл “ да сложи на инспекция крайната обстановка, при която напълно да се забрани носенето на телефон в учебно заведение. Малко под една четвърт от респондентите одобряват при всички условия, а съвсем половината от интервюираните считат, че мярката би трябвало да е единствено в някои обстановки. Малко повече от една пета са напълно срещу, което евентуално се дължи на обстоятелството, че се прекъсва, да вземем за пример, опцията за връзка сред родител и дете. Останалите не могат да отговорят. По-младите – още веднъж – са и най-несъгласни с сходна концепция, а противоположното – най-възрастните по-скоро поддържат сходна мярка.
Униформите, инспекциите по домовете, възбраните – това са концепциите, които събират най-сериозна поддръжка в изследването. Както и по-нагоре стана ясно, ясно проличава афинитет към повече дисциплинираност в учебно заведение.
„ Порастване “ – работа, полово развиване
„ Галъп интернешънъл “ сложи въпроса и за половото развиване измежду подрастващите, която е централна тематика в този интервал от живота им. За повече от половината от интервюираните половите контакти сред възпитаници не са допустими при никакви условия. За една четвърт те са допустими, само че в избрани обстановки, а за 4% половите контакти са допустими при всевъзможни условия. Естествено, най-младите одобряват половите контакти, защото са и най-близо до тези проблеми. Затова пък, най-възрастните твърдо не поддържат секса сред възпитаници. Темата е задоволително деликатна, с цел да се вършат систематизирания само че и тук ясно проличава закономерната разлика в светогледа на поколенията.
По отношение на опцията (а и необходимостта) учениците да работят, до момента в който учат, 60% се съгласяват, само че единствено в избрани обстановки. Абсолютно задоволително е за малко над една пета от респондентите, а за 14% въобще не е при никакви условия. Останалите не знаят. Най-младите и хората на междинна възраст са тези, които поддържат най-силно сходна концепция. Хората в най-активна възраст пък, по-скоро биха я подкрепили в някои обстановки.
Данните ясно демонстрират, че работата измежду възпитаници се възприема в малко по-висока степен на фона на редица други практики и хрумвания, които бяха тествани. Очевидно е, че това се приема и като самобитна дисциплинираща мярка, като наложителност в днешния пазар на труда, и като още една форма на обучение и съзряване. Все отново, не са малко и тези, които очевидно биха желали да виждат учениците, свободни от нуждата да печелят пари.
Данните са от самостоятелната от външно финансиране изследователска стратегия „ Политически и стопански показател “ на „ Галъп интернешънъл “. Последната вълна на проучване е извършена по метода „ лице в лице “ измежду 802 души сред сред 4 и 10 септември. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Агресия и принуждение
Мнозинство от 88% от интервюираните закономерно считат, че нападателно държание на възпитаник към преподавател, да вземем за пример, е недопустимо при никакви обстановки. 8% считат, че е задоволително в някои случаи, а 1% във всички. Останалите не могат да преценяват. Сред групите, които сякаш демонстрират малко по-осезаема схватливост към експанзия, личат най-много маргинални пластове от обществото и това е ненапълно мотив за паника. Като че ли, малко по-агресивно са настроени и най-младите в проучването.
Когато пък става дума за експанзия сред самите възпитаници съотношението е съвсем същото. 83% считат, че при никакви условия не е задоволително възпитаници да се бият в учебно заведение, 12% въпреки всичко считат, че е задоволително от време на време, а едвам 2% считат, че постоянно е задоволително сходно държание. Останалите не могат да отговорят. Отново, най-младите и маргинализирани пластове са и тези, които отхвърлят експанзията, само че не толкоз твърдо.
Малко по-различно е ситуацията, когато стане дума за това дали учителите имат правото да шамаросват учениците. 59% от респондентите считат, че учителите нямат право да вършат това при никакви условия, само че пък тук има и малко под една трета, които са на мнение, че това е задоволително при избрани условия. 5% пък считат, че шамарите са допустими във всички случаи. Останалите не могат да преценяват. Подкрепа за „ възпитателния пердах “ се открива при по-старите, хората от селата и по-ниско образованите. При най-младите, хората в дейна възраст, високо образованите, респ. тези от Столицата, учителският пестник наподобява е най-неприемлив.
Малко над половината от респондентите считат, че е недопустимо родители да се конфронтират с учителите на децата си, а близо 40% одобряват това, само че при някои условия. 3% считат, че борбата на родители с учители е допустима при всевъзможни условия. Демографските индикатори сочат, че по-младите са тези, които са по-склонни да одобряват борбата, а по-възрастните са на противоположното мнение.
Разбира се, в отговорите проличава и декларативност на настройките, само че видно е, че като цяло агресивното отношение не се употребява с публичен авторитет, даже и под изискване. Друг е въпросът какъв брой откровени са респондентите в своите отговори. Ако изобщо има някаква заявена приемливост към нападателно държание, то се възприема „ в името на децата “ – дали поради дисциплинираност, или поради противоречие на родители с учители. Дори и в този случай обаче групите с по-висок обществен статус са срещу. Известна паника буди малко по-високото равнище на схватливост към конфронтационни модели, когато става дума за мнението на най-младите. Това може да е закономерна последица от силата, присъща на възрастта или пък да е обективно наблюдаване на действителността в някои учебни заведения, само че и в двата случая изисква внимание.
Наркотици, стимуланти
88% от запитаните считат, че използването на наркотични субстанции не е допустима при никакви условия, 8% при някои условия, а 2% при всевъзможни. Останалите не знаят. Сред тези, които считат, че въпреки всичко е възможно от време на време в максимален % са най-младите, а измежду най-категоричните съперници са най-възрастните.
Консумацията на енергийни питиета от възпитаници, която постоянно попада в медийното полезрение, като тематика с проблематичен темперамент, се приема отрицателно при 63% от интервюираните. Една пета обаче поддържа изказванието, че въпреки всичко може учениците да ги употребяват, само че при някои условия. За приложимост без забрани са 3% от интервюираните. Останалите се двоумят.
Изграждането на добра фигура измежду подрастващите от ден на ден навлиза като приоритет в живота им, което от време на време се подтиква с анаболи и стероиди. Три четвърти от интервюираните считат, че потреблението им е недопустимо при никакви условия, 12% въпреки всичко считат, че използването им е позволена в някои обстановки, а 3% са на мнение, че могат да се употребяват при всевъзможни условия. Сред тези, които считат въпреки всичко, малко или доста възможно, както може да се чака, са най-младите.
И тук е явен поколенският профил на отговорите – най-младите групи, най-близо до ученическата възраст, демонстрират по-либерално отношение. Закономерно, на другия полюс са най-възрастните. Нарочно проучване в тази тематика би трябвало да покаже дали това е просто нормалното публично съмнение към „ днешната юноша “, или пък става дума в действителност за проблем.
Дисциплина, рестрикции
Малко повече от половината от респондентите поддържат общото въвеждане на униформи в учебните заведения при всички условия, 31% при някои, а 11% не одобряват въвеждането на униформи при никакви условия. Останалите нямат мнение. Най-младите са и най-негативно настроени против сходна концепция.
45% одобряват учителите да вършат домашни визити, с цел да ревизират за какво учениците им не посещават класните занятия, 38% единствено в някои случаи, а 11% не го одобряват при никакви условия. Останалите не знаят. Най-възрастните, обичайно, поддържат сходна концепция, което евентуално се дължи и на мемоари, а най-младите и тук са най-несъгласни. Тук, несъмнено, следва да се направи уточнението, че обществото не държи да вменява таман на учителите сходна роля, а просто утвърждава генералната концепция някой да прави това.
Развитието на връзките и на процедура потреблението на мобилни телефони от всички деца, както и проблемите, които следват от това, предизвика „ Галъп интернешънъл “ да сложи на инспекция крайната обстановка, при която напълно да се забрани носенето на телефон в учебно заведение. Малко под една четвърт от респондентите одобряват при всички условия, а съвсем половината от интервюираните считат, че мярката би трябвало да е единствено в някои обстановки. Малко повече от една пета са напълно срещу, което евентуално се дължи на обстоятелството, че се прекъсва, да вземем за пример, опцията за връзка сред родител и дете. Останалите не могат да отговорят. По-младите – още веднъж – са и най-несъгласни с сходна концепция, а противоположното – най-възрастните по-скоро поддържат сходна мярка.
Униформите, инспекциите по домовете, възбраните – това са концепциите, които събират най-сериозна поддръжка в изследването. Както и по-нагоре стана ясно, ясно проличава афинитет към повече дисциплинираност в учебно заведение.
„ Порастване “ – работа, полово развиване
„ Галъп интернешънъл “ сложи въпроса и за половото развиване измежду подрастващите, която е централна тематика в този интервал от живота им. За повече от половината от интервюираните половите контакти сред възпитаници не са допустими при никакви условия. За една четвърт те са допустими, само че в избрани обстановки, а за 4% половите контакти са допустими при всевъзможни условия. Естествено, най-младите одобряват половите контакти, защото са и най-близо до тези проблеми. Затова пък, най-възрастните твърдо не поддържат секса сред възпитаници. Темата е задоволително деликатна, с цел да се вършат систематизирания само че и тук ясно проличава закономерната разлика в светогледа на поколенията.
По отношение на опцията (а и необходимостта) учениците да работят, до момента в който учат, 60% се съгласяват, само че единствено в избрани обстановки. Абсолютно задоволително е за малко над една пета от респондентите, а за 14% въобще не е при никакви условия. Останалите не знаят. Най-младите и хората на междинна възраст са тези, които поддържат най-силно сходна концепция. Хората в най-активна възраст пък, по-скоро биха я подкрепили в някои обстановки.
Данните ясно демонстрират, че работата измежду възпитаници се възприема в малко по-висока степен на фона на редица други практики и хрумвания, които бяха тествани. Очевидно е, че това се приема и като самобитна дисциплинираща мярка, като наложителност в днешния пазар на труда, и като още една форма на обучение и съзряване. Все отново, не са малко и тези, които очевидно биха желали да виждат учениците, свободни от нуждата да печелят пари.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ