Българин пътува 103 дни пеша по най-непопулярните туристически маршрути
Българин решил да обиколи света по най-непопулярните за туристи направления и да открие нови направления, с цел да разбере, че хората на всички места по света са идентични, а положителното дебне отвред.
Вилиян Стефанов се завръща от едно много дълго пътешестване - 103 дни. "Минах през Турция, по-късно през Грузия, по-късно Азербайджан, по-късно през Казахстан, Тайланд и най-после финиширах в Индонезия на остров Калимантан, по този начин наречения Борнео. До тук - 12 000 километра от тях 8 000 пешком или със сухоземен превоз. Всичко това е част от огромния му план - над 96 000 км към света с минимално присъединяване на аероплан ".
"На моменти пътувах пешком, с цел да мога да видя повече места. В други моменти използвах воден превоз, когато трябваше да прекося Каспийско море, с цел да мина от Азербайджан към Казахстан ".
Във всяка една страна прекосява най-недостъпните кътчета, където туристи не са стъпвали в никакъв случай, някои места даже не съществуват на картите в Google. Спи на палатка или под звездите. Освен непокътнатата природа е впечатлен от човешкото у хората, което към момента е живо.
"Много топли хора, доста загрижени за себе си и за другите, оказват помощ си непрекъснато. Когато обитавах на Остров Калимантан - всички там ме одобряваха като собствен родственик, бяха доста чистосърдечни, каниха ме по домовете си, плащаха ми автобусните билети, когато трябваше някакви прави да върша, черпеха ме с храна, с питиета. Хората доста се притесняваха за мен ", споделя Стефанов.
Научава се да цени всеки срещнат човек по пътя си и да приема помощта му като същинска полезност. В Турция след 200 километра на колело високо в планините е избавен от апетит от възрастни хора.
"Нямат магазини, минават един автомобил няколко пъти в седмицата да ги доставя с хранителни артикули. Така ми се случи, че нямах хранителни артикули, с които да се запася по пътя, наложи се да хапвам горски плодове. Останах гладен дълго време, в композиция с въртенето на педалите това си е меко казано убийствено ".
В Грузия Вилиян изминава 300 километра пешком за 2 седмици. Качва се и на междуградски бусчета, които има намерение да опише в пътепис.
"Транспортът в Грузия е извънредно на ниска цена. Това, което ме впечатли доста, е фактът, че мога да пропътувам големи прави от порядъка на 100-120, 150 км на цена от лев, 1,20, което е много впечатляващо. Понякога съм виждал бусчета, които са просто накачулени с всевъзможни неща - от пералня до диван, до всякаква битова електроника, хора съм виждал да се возят заради дефицит на задоволително места ", споделя пътешественикът ни.
Попада на пустинна стихия в Казахстан, до момента в който минава 1200 километра с трен за 60 часа.
"Наистина е впечатляващо, когато се качиш на трен и имаш необитаем терен и да наблюдаваш пясъчните стихии, които се образуват, съвсем като във филм е, все едно гледаш някакъв холивудски филм. Във влака си с още 200-300 индивида, тъй като там композициите са доста огромни от по 19-20 вагона и те преследва пясъчна стихия. Впечатлява се от една среща в Индонезия. В село с 500 индивида получава помощ от преподавател по британски, който му подава ръка в сложен миг и схваща, че с цел да бъде благополучен човек, би трябвало в действителност малко. Човекът прояви извънредно гостолюбие, предложения ме в неговата къща, която се оказа барака, с ламаринен покрив, аз спах на земята, само че бях извънредно благополучен, тъй като имах покрив над главата си, за разлика от предходните дни, пребивавайки в разнообразни страни аз съм нощувал навън, мрежи срещу комари единствено и само в Индонезия. До преди този момент в Казахстан и Грузия, Турция съм бил на палатка в множеството време. Покани ме у тях, в тази барака, в която липсват всевъзможни улеснения има само лампа, с която да си осветява индивида, с цел да си чете уроците по британски и един контакт, в който да си зарежда мобилния телефон. Зад самата барака е полето с ориз, от което се изхранва фамилията му, в дребните обитаеми места няма канализация, хората се къпят по реките, по езерата, по водните басейни, аз също в един миг се къпех в някакви спонтанни рекички с риби вътре, зарибени водни басейни ".
Пътешественикът признава, че такова пътешестване не е за всеки, би трябвало мощна душeвност и воля. Разбира обаче най-ценния урок на живота.
"Всъщност е допустимо да живееш с малко и да бъдеш благополучен. Дори в разнообразни страни хората са идентични, постоянно ще има, с които да можеш да си обмениш мъдра мисъл ", споделя младият мъж.
Сега Вилиян се усеща подготвен за идващото предизвикателство - да се върне на остров Борнео, а от там през Австралия, Нова Зеландия и Чили да продължи обиколката си към света нагоре през Южна Америка.
Вилиян Стефанов се завръща от едно много дълго пътешестване - 103 дни. "Минах през Турция, по-късно през Грузия, по-късно Азербайджан, по-късно през Казахстан, Тайланд и най-после финиширах в Индонезия на остров Калимантан, по този начин наречения Борнео. До тук - 12 000 километра от тях 8 000 пешком или със сухоземен превоз. Всичко това е част от огромния му план - над 96 000 км към света с минимално присъединяване на аероплан ".
"На моменти пътувах пешком, с цел да мога да видя повече места. В други моменти използвах воден превоз, когато трябваше да прекося Каспийско море, с цел да мина от Азербайджан към Казахстан ".
Във всяка една страна прекосява най-недостъпните кътчета, където туристи не са стъпвали в никакъв случай, някои места даже не съществуват на картите в Google. Спи на палатка или под звездите. Освен непокътнатата природа е впечатлен от човешкото у хората, което към момента е живо.
"Много топли хора, доста загрижени за себе си и за другите, оказват помощ си непрекъснато. Когато обитавах на Остров Калимантан - всички там ме одобряваха като собствен родственик, бяха доста чистосърдечни, каниха ме по домовете си, плащаха ми автобусните билети, когато трябваше някакви прави да върша, черпеха ме с храна, с питиета. Хората доста се притесняваха за мен ", споделя Стефанов.
Научава се да цени всеки срещнат човек по пътя си и да приема помощта му като същинска полезност. В Турция след 200 километра на колело високо в планините е избавен от апетит от възрастни хора.
"Нямат магазини, минават един автомобил няколко пъти в седмицата да ги доставя с хранителни артикули. Така ми се случи, че нямах хранителни артикули, с които да се запася по пътя, наложи се да хапвам горски плодове. Останах гладен дълго време, в композиция с въртенето на педалите това си е меко казано убийствено ".
В Грузия Вилиян изминава 300 километра пешком за 2 седмици. Качва се и на междуградски бусчета, които има намерение да опише в пътепис.
"Транспортът в Грузия е извънредно на ниска цена. Това, което ме впечатли доста, е фактът, че мога да пропътувам големи прави от порядъка на 100-120, 150 км на цена от лев, 1,20, което е много впечатляващо. Понякога съм виждал бусчета, които са просто накачулени с всевъзможни неща - от пералня до диван, до всякаква битова електроника, хора съм виждал да се возят заради дефицит на задоволително места ", споделя пътешественикът ни.
Попада на пустинна стихия в Казахстан, до момента в който минава 1200 километра с трен за 60 часа.
"Наистина е впечатляващо, когато се качиш на трен и имаш необитаем терен и да наблюдаваш пясъчните стихии, които се образуват, съвсем като във филм е, все едно гледаш някакъв холивудски филм. Във влака си с още 200-300 индивида, тъй като там композициите са доста огромни от по 19-20 вагона и те преследва пясъчна стихия. Впечатлява се от една среща в Индонезия. В село с 500 индивида получава помощ от преподавател по британски, който му подава ръка в сложен миг и схваща, че с цел да бъде благополучен човек, би трябвало в действителност малко. Човекът прояви извънредно гостолюбие, предложения ме в неговата къща, която се оказа барака, с ламаринен покрив, аз спах на земята, само че бях извънредно благополучен, тъй като имах покрив над главата си, за разлика от предходните дни, пребивавайки в разнообразни страни аз съм нощувал навън, мрежи срещу комари единствено и само в Индонезия. До преди този момент в Казахстан и Грузия, Турция съм бил на палатка в множеството време. Покани ме у тях, в тази барака, в която липсват всевъзможни улеснения има само лампа, с която да си осветява индивида, с цел да си чете уроците по британски и един контакт, в който да си зарежда мобилния телефон. Зад самата барака е полето с ориз, от което се изхранва фамилията му, в дребните обитаеми места няма канализация, хората се къпят по реките, по езерата, по водните басейни, аз също в един миг се къпех в някакви спонтанни рекички с риби вътре, зарибени водни басейни ".
Пътешественикът признава, че такова пътешестване не е за всеки, би трябвало мощна душeвност и воля. Разбира обаче най-ценния урок на живота.
"Всъщност е допустимо да живееш с малко и да бъдеш благополучен. Дори в разнообразни страни хората са идентични, постоянно ще има, с които да можеш да си обмениш мъдра мисъл ", споделя младият мъж.
Сега Вилиян се усеща подготвен за идващото предизвикателство - да се върне на остров Борнео, а от там през Австралия, Нова Зеландия и Чили да продължи обиколката си към света нагоре през Южна Америка.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ