Примата на Шведския кралски балет Десислава Стоева-Вълев преди варненската премиера на „Надежда за балет“ на 21 април: Почувствайте надеждата за балет чрез нашия танц
Балетоманите в морската столица броят часовете до началото на необичайния театър
“Надежда за балет ” по музика на акад. Васил Казанджиев с присъединяване на ярката пианистка Надежда Цанова, приетите балетни прими Марта Петкова и Десислава Стоева – Вълев, и изгряващата Елена Петрова, неотдавна солистка на Софийската опера и балет. Така Европейският музикален фестивал Варна ще уважи 90-годишнината на огромния български композитор.
Ден преди варненското показване на “Надежда за балет ”, примата на Шведския кралски балет Десислава Стоева – Вълев показа пред Нина Локмаджиева настроението, с което потегля към Варна:
Как се вписахте в концепцията на този план, по какъв начин си партнирате с Вашите сътрудници и с хореографа Арсен Мехрабян, по какъв начин се чувствате във водите на атоналната музика на акад. Казанджиев?
Този план стартира още преди четири години по самодейност на Надежда Цанова, нашата прелестна пианистка, и премиерата беше преди две години в Художествената изложба в София. Как се усещам във връзка с музиката на Маестро Казанджиев? - бих споделила, че за мен, за всички ни, беше много огромно предизвикателство, защото това е първата творба, която той написа за балет. Има доста забавни нотки, които ние би трябвало да хванем, с цел да можем да уцелим ритъма и да можем да пресъздадем напълно това, което хореографът желае да каже.
Спектакълът е разказан като “Надежда за балет ”, а за мен вярата за балет постоянно е една от най-главните тематики, тъй като балетът е изкуство, което би трябвало да се цени, да се търси. В нашето забързано всекидневие е все по-трудно хората да отделят малко време за изкуство и просвета и за нас тази вяра за балет в никакъв случай няма да угасне. За мен това е доста персонално. Бих споделила, че вярата за балет и любовта към балета е нещо, което в никакъв случай няма да почине в мен. С хореографа Арсен Мехрабян работихме доста добре. Той живее също в Швеция, с него сме танцували дружно в трупата на Шведския кралски балет и аз го познавам добре.
А ние във Варна знаем Мехрабян от Международния балетен конкурс, когато взе юбилейната премия на ХХ издание и златен орден. Беше събитие на състезанието през 2002 година
Много е мощна любовта към балета и в Армения, както и у нас. Арсен знае България, знае Варна, това беше моя концепция - да намеря хореограф, който е обвързван по някакъв метод с България и който би осъществил подобен план. Той има лична компания, в която стартира да прави хореографии за разнообразни балерини, танцьори и трупи. Много ми подхожда неокласическия жанр, в който той работи. Когато Надежда Цанова се свърза с мен, незабавно се сетих за него, тъй като съм гледала негови хореографии преди този момент и счетох, че той ще е подобаващият хореограф и за нашия камерен балет.
Много съм щастлива да съм още веднъж в България и да танцувам за българска аудитория - постоянно е по-вълнуващо, има някакъв боязън. Колкото и опит да имам - 15 години танцувам за шведска аудитория и напълно за аудитория в чужбина, бих споделила, че като се върна в България, постоянно е доста по-лично, има едно чувство, което в никакъв случай няма да изчезне у мен. Обичам да танцувам за българска аудитория, тъй че, когато ми предложиха този план, аз го одобрих с отворени прегръдки. Радвам се, че продължаваме да танцуваме този театър. Целта беше планът да е напълно български, с цел да можем ние - български композитор, българска пианистка и три български балерини да покажем българското - за мен това беше доста добра концепция и желаеме този план да излезе отвън България някой ден. Сега имаме диалози за идната година да се гостува и във Виена.
Във Варна от какъв брой време не сте танцували?
Аз се състезавах на Международния балетен конкурс през 2004 година, бях на 16 години тогава, и имам бронзов орден. Но от този момент не съм танцувала във Варна - това са 20 години. Много е особено за мен, доста се вълнувам и в действителност нямам самообладание. Много обичам Варна, градът е прелестен, постоянно се връщам в спомените си към времето на Балетния конкурс. Варна, както ние, самите балетни хора, споделяме, е един от най-балетните градове. Винаги е обвързван с балет, тъй че доста, доста ще се веселя да гостувам още веднъж.
Но ние във Варна имаме една огромна болежка - сега не се организира този конкурс, който е първият в света, състезанието, по чийто модел са основани всички останали, най-трудният конкурс. Аз имам вяра, че ние ще го възстановим, само че какво споделят за това балетните хора по света, с които се срещате?
Наистина, Варненският е първият и най-трудният конкурс, с доста провокации за танцьорите. Те имат освен 6 типичен вариации и 3 па дьо дьо, които би трябвало да се изтанцуват, имат и две съвременни хореографии - това е изключителна компликация, а знаете и че сцената е на открито, което също е предизвикателство, когато вали и става хлъзгава. Но ти да минеш през това нещо, то те прави още по-добър и те обиграва, и беше част от израстването на един танцьор. Затова толкоз доста танцьори по света, като кажех, че съм от България, възкликваха - О, Варна! Да, Варна - и до ден сегашен, поколения наред не престават да свързват балета с Варна. Обаче това, което се случи в последните години, е доста, доста тъжно.
Знам, че липсват спонсори и е доста мъчно, откогато умря доцент Емил Димитров, по този начин се случиха нещата - както вие казвате - една огромна болежка за Варна. И се надявам да се намерят хора, които в действителност да възстановят състезанието, тъй като за развиването на танцьорите той е един от най-важните. Много от моите сътрудници, от новата генерация, ми споделят, че биха желали и те да се кандидатират да вземат участие във Варна, тъй като толкоз доста са чували. Силно се надявам да се намерят и спонсори. Община Варна бори ли се като цяло за възобновяване на състезанието?
Да, уповавам се, бих желала да вършим повече, имам вяра, че и вие бихте подкрепили общността ни от отдадени на състезанието хора, които се борим за неговото възобновяване. С тези Ваши думи вие палите огъня на толкоз балетомани.
Разбира се, в случай че имате потребност, постоянно бих подкрепила. Трябва да се мисли, има толкоз доста способи за образуване на поддръжка, даже и в обществените медии. Важно е да се направи. Всеки път, като пътуваме - ние естествено вървим на турнета из целия свят с Шведския кралски балет, постоянно, когато кажа, че съм българка, хората свързват това с Варна. Просто целият балетен свят на открито знае какво е Варна и какво е Международният балетен конкурс във Варна, в България. В нашия балетен кръг, в нашия балетен свят - всички знаят.
От медала във Варна вие стигате до Шведския кралски балет. Кои достижения в артистичната Ви кариера бихте показали като върхови за Вас?
Бях доста млада, като се причислих към трупата, три месеца откакто приключих учебно заведение - на 19 години - тогава бях бебето на Шведския кралски балет - една от най-младите. Приеха ме гостоприемно, доста ми помогнаха всички да се развия. Като излезеш от България, срещаш нови имена, нови хореографи, с които да работиш. И с колкото повече хореографи работиш, толкоз повече се развиваш като танцьор. Много върхове бих показала за последните 15 години - да вземем за пример, да работиш персонално с Матс Ек - сина на Биргит Кулберг от Кулберг балет. Той е един необикновен хореограф, към момента е жив, да е жив и здрав. Имах достойнството да работя с него и той направи за мен една от функциите в съвременна режисура на “Ромео и Жулиета ”, която беше напълно негов прочит - аз бях майката на Жулиета, което ми донесе извънредно доста наслада. Да не приказваме за всички класики, които съм изтанцувала - “Лебедово езеро ”, “Лешникотрошачката ”.
Голям връх в кариерата ми беше да танцувам Татяна в балета “Евгений Онегин ”, тъй като това е роля, която те развива артистично, трагично, по всевъзможен метод те обиграва като балерина, а да не приказваме за възприятията, които провокира у теб на сцената. Чувствам се късметлийка и благодаря на бог и на ориста, която ме срещна с Шведския кралски балет. Там съм танцувала и в постановката на Наталия Макарова “Баядерка ”, в “Спящата хубавица ”, работих и с Марсия Хайде, която също е предходна през Варна. Докоснах се до такива имена, които те обогатяват като балерина - в действителност съм признателна на ориста си.
Нямам самообладание, вълнувам се да танцувам пред варненската аудитория - постоянно сте толкоз топли и положителни. Въпреки че ние в този момент ще танцуваме една неокласическа творба и балетът е по-абстрактен, аз се надявам да съумеете да усетите вярата за балет посредством нашия танц и да ви докоснем.
Билетите за “Надежда за балет ” са по 30 лева, могат да се купят от Билетния център и уеб страницата на.
СЛЕДВАЩ КОНЦЕРТ ОТ ХХ ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ ВАРНА:
29.04.2024, 20:00, Фестивален и конгресен център Варна, Зала 1
Камерен оркестър “Виртуозите на Миланската Скала ”
Солисти: Красимира Стоянова, сопран, Марио Хосен, цигулка, диригент
Съвместна продукция на Европейския музикален фестивал Варна и ММФ “Варненско лято ”
ХХ Европейски музикален фестивал Варна се провежда от Елит Проджектс Мениджмънт с финансовата поддръжка на фонд Култура на Община Варна и в партньорство с ММФ “Варненско лято ”. Фестивалът се осъществя с поддръжката на Италианския културен институт и Посолството на Италия в България, “Експрес гаранцион ” и “Topola Skies Golf & SPA Resort ”, строителна компания “Комфорт ”, “Солвей Соди ”, “Логос ” - недвижими парцели, “Нира Комюникейшънс ” и с медийното партньорство на Радио Варна, Moreto.net, Impressio.dir.bg, ArtVarna.net
“Надежда за балет ” по музика на акад. Васил Казанджиев с присъединяване на ярката пианистка Надежда Цанова, приетите балетни прими Марта Петкова и Десислава Стоева – Вълев, и изгряващата Елена Петрова, неотдавна солистка на Софийската опера и балет. Така Европейският музикален фестивал Варна ще уважи 90-годишнината на огромния български композитор.
Ден преди варненското показване на “Надежда за балет ”, примата на Шведския кралски балет Десислава Стоева – Вълев показа пред Нина Локмаджиева настроението, с което потегля към Варна:
Как се вписахте в концепцията на този план, по какъв начин си партнирате с Вашите сътрудници и с хореографа Арсен Мехрабян, по какъв начин се чувствате във водите на атоналната музика на акад. Казанджиев?
Този план стартира още преди четири години по самодейност на Надежда Цанова, нашата прелестна пианистка, и премиерата беше преди две години в Художествената изложба в София. Как се усещам във връзка с музиката на Маестро Казанджиев? - бих споделила, че за мен, за всички ни, беше много огромно предизвикателство, защото това е първата творба, която той написа за балет. Има доста забавни нотки, които ние би трябвало да хванем, с цел да можем да уцелим ритъма и да можем да пресъздадем напълно това, което хореографът желае да каже.
Спектакълът е разказан като “Надежда за балет ”, а за мен вярата за балет постоянно е една от най-главните тематики, тъй като балетът е изкуство, което би трябвало да се цени, да се търси. В нашето забързано всекидневие е все по-трудно хората да отделят малко време за изкуство и просвета и за нас тази вяра за балет в никакъв случай няма да угасне. За мен това е доста персонално. Бих споделила, че вярата за балет и любовта към балета е нещо, което в никакъв случай няма да почине в мен. С хореографа Арсен Мехрабян работихме доста добре. Той живее също в Швеция, с него сме танцували дружно в трупата на Шведския кралски балет и аз го познавам добре.
А ние във Варна знаем Мехрабян от Международния балетен конкурс, когато взе юбилейната премия на ХХ издание и златен орден. Беше събитие на състезанието през 2002 година
Много е мощна любовта към балета и в Армения, както и у нас. Арсен знае България, знае Варна, това беше моя концепция - да намеря хореограф, който е обвързван по някакъв метод с България и който би осъществил подобен план. Той има лична компания, в която стартира да прави хореографии за разнообразни балерини, танцьори и трупи. Много ми подхожда неокласическия жанр, в който той работи. Когато Надежда Цанова се свърза с мен, незабавно се сетих за него, тъй като съм гледала негови хореографии преди този момент и счетох, че той ще е подобаващият хореограф и за нашия камерен балет.
Много съм щастлива да съм още веднъж в България и да танцувам за българска аудитория - постоянно е по-вълнуващо, има някакъв боязън. Колкото и опит да имам - 15 години танцувам за шведска аудитория и напълно за аудитория в чужбина, бих споделила, че като се върна в България, постоянно е доста по-лично, има едно чувство, което в никакъв случай няма да изчезне у мен. Обичам да танцувам за българска аудитория, тъй че, когато ми предложиха този план, аз го одобрих с отворени прегръдки. Радвам се, че продължаваме да танцуваме този театър. Целта беше планът да е напълно български, с цел да можем ние - български композитор, българска пианистка и три български балерини да покажем българското - за мен това беше доста добра концепция и желаеме този план да излезе отвън България някой ден. Сега имаме диалози за идната година да се гостува и във Виена.
Във Варна от какъв брой време не сте танцували?
Аз се състезавах на Международния балетен конкурс през 2004 година, бях на 16 години тогава, и имам бронзов орден. Но от този момент не съм танцувала във Варна - това са 20 години. Много е особено за мен, доста се вълнувам и в действителност нямам самообладание. Много обичам Варна, градът е прелестен, постоянно се връщам в спомените си към времето на Балетния конкурс. Варна, както ние, самите балетни хора, споделяме, е един от най-балетните градове. Винаги е обвързван с балет, тъй че доста, доста ще се веселя да гостувам още веднъж.
Но ние във Варна имаме една огромна болежка - сега не се организира този конкурс, който е първият в света, състезанието, по чийто модел са основани всички останали, най-трудният конкурс. Аз имам вяра, че ние ще го възстановим, само че какво споделят за това балетните хора по света, с които се срещате?
Наистина, Варненският е първият и най-трудният конкурс, с доста провокации за танцьорите. Те имат освен 6 типичен вариации и 3 па дьо дьо, които би трябвало да се изтанцуват, имат и две съвременни хореографии - това е изключителна компликация, а знаете и че сцената е на открито, което също е предизвикателство, когато вали и става хлъзгава. Но ти да минеш през това нещо, то те прави още по-добър и те обиграва, и беше част от израстването на един танцьор. Затова толкоз доста танцьори по света, като кажех, че съм от България, възкликваха - О, Варна! Да, Варна - и до ден сегашен, поколения наред не престават да свързват балета с Варна. Обаче това, което се случи в последните години, е доста, доста тъжно.
Знам, че липсват спонсори и е доста мъчно, откогато умря доцент Емил Димитров, по този начин се случиха нещата - както вие казвате - една огромна болежка за Варна. И се надявам да се намерят хора, които в действителност да възстановят състезанието, тъй като за развиването на танцьорите той е един от най-важните. Много от моите сътрудници, от новата генерация, ми споделят, че биха желали и те да се кандидатират да вземат участие във Варна, тъй като толкоз доста са чували. Силно се надявам да се намерят и спонсори. Община Варна бори ли се като цяло за възобновяване на състезанието?
Да, уповавам се, бих желала да вършим повече, имам вяра, че и вие бихте подкрепили общността ни от отдадени на състезанието хора, които се борим за неговото възобновяване. С тези Ваши думи вие палите огъня на толкоз балетомани.
Разбира се, в случай че имате потребност, постоянно бих подкрепила. Трябва да се мисли, има толкоз доста способи за образуване на поддръжка, даже и в обществените медии. Важно е да се направи. Всеки път, като пътуваме - ние естествено вървим на турнета из целия свят с Шведския кралски балет, постоянно, когато кажа, че съм българка, хората свързват това с Варна. Просто целият балетен свят на открито знае какво е Варна и какво е Международният балетен конкурс във Варна, в България. В нашия балетен кръг, в нашия балетен свят - всички знаят.
От медала във Варна вие стигате до Шведския кралски балет. Кои достижения в артистичната Ви кариера бихте показали като върхови за Вас?
Бях доста млада, като се причислих към трупата, три месеца откакто приключих учебно заведение - на 19 години - тогава бях бебето на Шведския кралски балет - една от най-младите. Приеха ме гостоприемно, доста ми помогнаха всички да се развия. Като излезеш от България, срещаш нови имена, нови хореографи, с които да работиш. И с колкото повече хореографи работиш, толкоз повече се развиваш като танцьор. Много върхове бих показала за последните 15 години - да вземем за пример, да работиш персонално с Матс Ек - сина на Биргит Кулберг от Кулберг балет. Той е един необикновен хореограф, към момента е жив, да е жив и здрав. Имах достойнството да работя с него и той направи за мен една от функциите в съвременна режисура на “Ромео и Жулиета ”, която беше напълно негов прочит - аз бях майката на Жулиета, което ми донесе извънредно доста наслада. Да не приказваме за всички класики, които съм изтанцувала - “Лебедово езеро ”, “Лешникотрошачката ”.
Голям връх в кариерата ми беше да танцувам Татяна в балета “Евгений Онегин ”, тъй като това е роля, която те развива артистично, трагично, по всевъзможен метод те обиграва като балерина, а да не приказваме за възприятията, които провокира у теб на сцената. Чувствам се късметлийка и благодаря на бог и на ориста, която ме срещна с Шведския кралски балет. Там съм танцувала и в постановката на Наталия Макарова “Баядерка ”, в “Спящата хубавица ”, работих и с Марсия Хайде, която също е предходна през Варна. Докоснах се до такива имена, които те обогатяват като балерина - в действителност съм признателна на ориста си.
Нямам самообладание, вълнувам се да танцувам пред варненската аудитория - постоянно сте толкоз топли и положителни. Въпреки че ние в този момент ще танцуваме една неокласическа творба и балетът е по-абстрактен, аз се надявам да съумеете да усетите вярата за балет посредством нашия танц и да ви докоснем.
Билетите за “Надежда за балет ” са по 30 лева, могат да се купят от Билетния център и уеб страницата на.
СЛЕДВАЩ КОНЦЕРТ ОТ ХХ ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ ВАРНА:
29.04.2024, 20:00, Фестивален и конгресен център Варна, Зала 1
Камерен оркестър “Виртуозите на Миланската Скала ”
Солисти: Красимира Стоянова, сопран, Марио Хосен, цигулка, диригент
Съвместна продукция на Европейския музикален фестивал Варна и ММФ “Варненско лято ”
ХХ Европейски музикален фестивал Варна се провежда от Елит Проджектс Мениджмънт с финансовата поддръжка на фонд Култура на Община Варна и в партньорство с ММФ “Варненско лято ”. Фестивалът се осъществя с поддръжката на Италианския културен институт и Посолството на Италия в България, “Експрес гаранцион ” и “Topola Skies Golf & SPA Resort ”, строителна компания “Комфорт ”, “Солвей Соди ”, “Логос ” - недвижими парцели, “Нира Комюникейшънс ” и с медийното партньорство на Радио Варна, Moreto.net, Impressio.dir.bg, ArtVarna.net
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ