Бъди нетолерантен, бъди нормален! или защо Изтокът отказва да приеме

" Бъди нетърпелив, бъди естествен! " или за какво Изтокът отхвърля да одобри поривите от Запад за равни права на гейовете и лесбийките? Просто има потребност от време, означават двама немски журналисти.

В немското списание " Цицеро " отличният ценител на Източна Европа и създател на " Дойче веле " Норберт Мапес-Нидик е разгласил обширна публикация, отдадена на напреженията сред Изтока и Запада в Европейски Съюз по въпроса за правата на хомосексуалните. В началото на публикацията си създателят напомня нещо позабравено: " По отношение на половата ориентировка, в Източна Европа по традиция е царяла не по-малко, а даже повече приемливост, в сравнение с примерно в Германия или Англия. Най-големите исторически кавги към " неестествени връзки сред мъже " бяха инсценирани в западни страни: в Англия аферите към Оскар Уайлд и през 1950-те години към Питър Уайлдблад, в Германия по имперско време към граф Ойленбург, в епохата на националсоциализма към шефа на СА Рьом, а през 1980-те години - към генерала от Бундесвера Кислинг. А в Източна Европа на този въпрос в никакъв случай не са гледали чак толкоз съществено. В Полша санкции за секс сред мъже няма от независимостта на страната през 1918-а година. В Съветския съюз пък този проблем внесе ерес сред сталинстите и национал-болшевиките, от една страна, и реформаторите и революционерите, от друга: Ленин анулира наказванията, Сталин още веднъж ги възвърне. Чехословашките комунисти желаеха още през 1950-те години да декриминализират хомосексуалните дейности, само че бяха принудени да се подчинят на ветото на Москва. А в Германска демократична република сексът сред пълнолетни мъже беше легализиран още през 1955-а, през 1961-а я последва Унгария, а година по-късно и Чехословакия. За съпоставяне: Англия стигна до такава степен чак през 1967-а, Федерална Република Германия през 1969-а, а Австрия - през 1971-а. "
Редакцията предлага
Авторът отбелязва, че през 1960-те години гей-двойки са си намирали по-лесно хотелска стая в Будапеща или Варшава, в сравнение с в Лион или Мюнхен. И че даже Православната черква, която на думи от време на време е по-хомофобска даже от Католическата, от много време се е отнасяла прагматично към гейовете и лесбийките и на процедура дори безмълвно е приемала това, което по-късно ще бъде наречено еднополов брак. Той обобщава, че в Европа обичайното разделяне е минавало сред по-толерантните Изток и Югозапад и нетолерантния Северозапад. Мапес-Нидик написа, че и след разпадането на Източния блок тематиката за хомосексуалността не е предизвиквала кой знае какво напрежение - трансформирала се е в културна борба сред Запада и Изтока едвам от началото на 21 век в следствие от всеобщия ентусиазъм за равни права на гейовете и лесбийките. Той загатва за парадите из цяла Европа и за експанзията против тях в доста страни: " В Сърбия хулигани пребиха от пердах десетки участници с бойния възклик " Убий, убий, убий..! ". В Сплит пък цели фамилии - татковци, майки и деца - замеряха участниците с камъни, в Рига възмутени жители хвърляха по тях торбички с екскременти. "

Гейовете - ненавиждани като знак на пасивността

Мапес-Нидик счита, че гневът и експанзията против хомосексуалните в Източна Европа не могат да се обяснят единствено с класическите патриархални връзки. Той твърди, че спорът Запад-Изток по тази тематика неслучайно поражда точно тогава, когато континентът потегля да се сплотява. Източноевропейците приели с подготвеност полезностите на Запада в навечерието на своето еврочленство, само че същият този Запад ненадейно им сложил спомагателни условия - тук се има поради таман зародилото по същото време доста интензивно придвижване за правата на гейовете и лесбийките и еднополовите бракове.

По-нататък създателят написа, че разногласието за еднополовите бракове се е трансформирал в " прокси " на задълбочаващото се напрежение Изток-Запад. " Редица политици-националисти в източноевропейските страни величаят своите нации като антитеза на " развратния " и нахален Запад и показват оптималната непоносимост във връзка с хомосексуалните. " Бъди нетърпелив, бъди естествен! " приканва с афиш една крайнодясна партия в България да вземем за пример. В Източна Европа омразата против хомосексуалните се трансформира в най-популярния сегмент от една политическа платформа, който сплотява омразата против Запада, против Европа и против Германия с национализма, ксенофобията, авторитаризма и омразата против ромите и евреите. "

Протест против провеждането на гей-парад в Букурещ

Мапес-Нидик акцентира, че в Западна Европа крайнодесните и националистите не всеки път са и хомофоби и дава образци с хомосексуалните Пим Фортьойн в Нидерландия и Алис Вайдел в Германия. Към края на обширната публикация в списание " Цицеро " създателят цитира берлинския сексолог Мартин Данекер, съгласно който гневът на част от източноевропейците против гейовете единствено незадълбочено се дължи на мнимата заплаха за оцеляване на нацията, от безнравственост в армията или от опасността за обичайното семейство. " Данекер счита, че гейовете биват ненавиждани, тъй като са знак на пасивността. Много хора в Източна Европа освен в персонален проект натрупат горчивия опит, че са обречени на бездейност. Цялата нация, с която тези хора въпреки всичко се разпознават, споделя тази мъчителна орис. Западът непрестанно я поучава и назидава, представяйки се за инстанцията, която дава и подарява - и тя принудително бива превръщана в пасивна получателка. Казано с една дума: в жена. (…) Освен това доста хора претърпяват своя обществен неуспех като загуба на потентност ", твърди още сексологът, представен в обявата.

Източна Европа има потребност от време

Същата тематика разяснява в " Ди Велт " немският журналист Жак Шустер. В неговата публикация четем: " Вече от 17 години Европа се разшири с източната половина от континента, само че старите членове на Европейски Съюз и Еврокомисията в Брюксел не престават да си патят от своя " собственически инстикт ", както го назова Жак Рупник. Те съществено имат вяра, че техните показа за демократично общество и тяхното разбиране за това по какъв начин обществото предизвиква малцинствата са единствената позволена форма на либерален живот. В това отношение те наподобяват на мисионери - и също като тях непрестанно се борят за душите на хората, на които все внушават, че единствено тяхната черква им подсигурява живот след гибелта ".

Жак Шустер също употребява образеца за еднополовите бракове: " Нима Германия и Франция не бяха демокрации преди да вкарат равнопоставеността сред двуполовите и еднополовите бракове? Бащата на отвореното общество философът Карл Попър през 1994-а година, малко преди гибелта си, напомни за другите напластявания, които образуват хората в Западна и в Източна Европа. Нациите от някогашния Източен блок нямали същите демократични обичаи като западните, написа той. Според Попър, щели да минат най-малко 50 години, до момента в който свободолюбивият дух на либерализма на западните демокрации в действителност бъде общопризнат от необятни публични прослойки в Източна Европа. Унгария и Полша станаха демокрации през 1989-1990 година. Оттогава минаха 30 години. В Германия би трябвало да ги правят оценка съгласно това, което самата Федерална Република Германия беше трийсетина години след настъпването на демокрацията. Нима някой може да си показа, че през 1979-а година Бонската република би приравнила правата на " третия пол " с правата на мъжете и дамите? Нима някой съществено би позволил, че тогавашният канцлер Хелмут Шмит би станал пропагандист на гей-браковете? Това обаче въобще не значи, че Шмит е бил зложелател на отвореното общество. На Източна Европа би трябвало да ѝ се признае това, което съгласно Лявата партия и съгласно Зелените се подразбира в връзките с Третия свят: всяка страна има свои особености, всяка страна е достигнала до избрана степен на развиване. А също така всяка страна има потребност от несъмнено време. Всеки, който подценява тези правила, освен не построява бързо демокрацията (каквото и да значи това), само че разсънва призраците на разрушението и подхранва властническите сили. Накрая ще унищожи даже единството на Общността. "

Вижте и това видео на Дъждовни води:
Когато Йован и Сергей се обичат