Постовете премиер и външен министър са прекалено натоварени за съвместяване; особено в тази гореща обстановка
Бъдещето на България зависи от доста неща и измежду главните (неща) са сътрудниците ни. От позитивното или негативното отношение от тях към нас зависят неща като приемането ни в Шенген (питайте бизнеса какъв брой е значимо това!), зависи приемането ни в Еврозоната, помощта при отбраната на границата ни, зависи и националното ни самочувствие.
Как зависи и националното ни самочувствие ли? Ами никой не желае да му се подиграват зад тила, нали? Най-малкото е това; и отново не е по никакъв начин „ малко “.
Вижте, не става въпрос за личността на Габриел или личността на Денков. И двамата, безспорно, наподобяват експерти в региона си, наподобяват и задоволително стимулирани и персонално ангажирани с ръководството. Да, „ персонално “ ангажирани. Искам да кажа, до степен най-малко малко „ надпартийна “.
Става въпрос за ПОСТОВЕТЕ министър-председател и външен министър. Нищо повече, нищо по-малко. Нека ги преглеждаме като безименни постове. Когато заемащият постът Х застане на някой интернационален конгрес, на табелката пред него е написано БЪЛГАРИЯ. И ето това не би трябвало да забравяме.
Наскоро Георги Милков разгласява пост във Фейсбук, в който много тактично изясни по какъв начин са го гледали и са му се подсмихвали на другарски обяд с задгранични дипломати, когато е станало на въпрос, че гласят бъдещият министър председател (Габриел) да бъде и външен министър.
Ще го изтъквам, коства си: „ Наскоро имах другарски обяд с задгранични дипломати и когато по време на диалога стана дума, че госпожа Мария Габриел
Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев. През 1997 година приключва Езикова скоро ще седне в премиерското кресло, само че счита да си резервира и поста на външен министър, към масата най-недипломатично се разнесе смях. Няма да скрия, че ми докривя “.
Мислите, че това няма значение? Че самочувствието ни на масата за договаряния е без значение?
Нека отбележим и друга една потребна информация, която научихме: в света сега има три страни, които са си разрешили тази каскада – да имат министър председател, който е външен министър. Само три, да. И надали е инцидентно, че са единствено три.
Фиджи, Самоа и Катар.
Ние се гласим да станем четвъртата.
Две островни страни, Катар и ние.
С цялото ми почитание, несъмнено, към Фиджи, Самоа и Катар, би трябвало да се означи, че сме малко по-различни и политиката ни следва разнообразни механизми, имаме и разнообразни съществени сътрудници.
Различни сме да вземем за пример и с това, че сме част от Европейски Съюз, което значи, че на раменете на представителите ни лежат тежки за взимане задания, а те лежат на вековни обичаи на ДРУГ ТИП УПРАВЛЕНИЕ. Такова, което не понася съвместяването на постовете министър председател и външен министър.
Добре де, за какво е толкоз значимо това?
В момента в света гърмят ДВЕ великански войни, а едната е съвсем току пред вратата ни – у съседите на горния етаж. Това е миг, в който външната политика е инфарктно значима. Трудно ще си спомните в последното десетилетие да е имало различен миг, който да е бил по този начин външнополитически нажежен. А в този момент си спомнете какъв брой рисково зле бяхме позиционирани по време на служебното ръководство.
А от външната политика зависи и вътрешната. Било то поради сформирането на нови политически партньорства, било то поради изчистването на плявата, следена от задгранични агентури (с което да се даде път за нови вложения, с което пък да се даде път на повишение на заплатите на хората).
България е страна член на НАТО и Европейски Съюз и взе участие в постоянни съвещания на външните министри. А в тях не може да се съставлява от министър председател. Това значи, че ние непрестанно ще сме показани от зам.-министър. Малко обидно безгрижно, не мислите ли?
Да речем, че се случи да потиснем обидата, когато хихикайки се ни питат: а, вие ли бяхте оная, четвъртата в света страна, дето има премиер/външен министър?, и изпратим премиера си, само че в качеството му на външен министър…
… да речем…
Тя няма да се изрича първа по време на съвещанията. На България няма по какъв начин да ѝ бъде дадена думата първа, единствено тъй като я съставлява министър председател. И какво ще стане? Габриел ще би трябвало да седи и да чака реда си. Малко неловко някак си – един министър-председател да седи и чака ред за изявление измежду външни министри. И да се изрича N-найсти по ред.
Освен това – и двете позиции са изключително значими, основни и НАТОВАРЕНИ. Кое ще бъде подценено за сметка на другото – премиерските отговорности и функционалности или тези на външен министър?
Защото, както се убедихме, в ситуацията, в което се намира светът, не е добра концепция да се подценяват тези на външния министър. И несъмнено не желаеме да се подценяват тези на министър председател. А знаем, че в денонощието има единствено 24 часа и в седмицата – единствено седем дни; няма по какъв начин две ТОЛКОВА горещи длъжности да се извършват от един и същи човек, пък в случай че ще и той в никакъв случай да не спи и да работи по 24/7.
Каквото и да си мислим, колкото и да се замерваме с „ експертни отзиви “, най-хубавият вид си остава огледална ротация и без разтърсвания да си продължим живота. Защото от разтърсвания имат потребност един избран режим от североизток, който единствено се чуди по какъв начин да основава драми в страните от Европейски Съюз, и прислужниците му тук.
Последвайте канала на
Как зависи и националното ни самочувствие ли? Ами никой не желае да му се подиграват зад тила, нали? Най-малкото е това; и отново не е по никакъв начин „ малко “.
Вижте, не става въпрос за личността на Габриел или личността на Денков. И двамата, безспорно, наподобяват експерти в региона си, наподобяват и задоволително стимулирани и персонално ангажирани с ръководството. Да, „ персонално “ ангажирани. Искам да кажа, до степен най-малко малко „ надпартийна “.
Става въпрос за ПОСТОВЕТЕ министър-председател и външен министър. Нищо повече, нищо по-малко. Нека ги преглеждаме като безименни постове. Когато заемащият постът Х застане на някой интернационален конгрес, на табелката пред него е написано БЪЛГАРИЯ. И ето това не би трябвало да забравяме.
Наскоро Георги Милков разгласява пост във Фейсбук, в който много тактично изясни по какъв начин са го гледали и са му се подсмихвали на другарски обяд с задгранични дипломати, когато е станало на въпрос, че гласят бъдещият министър председател (Габриел) да бъде и външен министър.
Ще го изтъквам, коства си: „ Наскоро имах другарски обяд с задгранични дипломати и когато по време на диалога стана дума, че госпожа Мария Габриел
Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев. През 1997 година приключва Езикова скоро ще седне в премиерското кресло, само че счита да си резервира и поста на външен министър, към масата най-недипломатично се разнесе смях. Няма да скрия, че ми докривя “. Мислите, че това няма значение? Че самочувствието ни на масата за договаряния е без значение?
Нека отбележим и друга една потребна информация, която научихме: в света сега има три страни, които са си разрешили тази каскада – да имат министър председател, който е външен министър. Само три, да. И надали е инцидентно, че са единствено три.
Фиджи, Самоа и Катар.
Ние се гласим да станем четвъртата.
Две островни страни, Катар и ние.
С цялото ми почитание, несъмнено, към Фиджи, Самоа и Катар, би трябвало да се означи, че сме малко по-различни и политиката ни следва разнообразни механизми, имаме и разнообразни съществени сътрудници.
Различни сме да вземем за пример и с това, че сме част от Европейски Съюз, което значи, че на раменете на представителите ни лежат тежки за взимане задания, а те лежат на вековни обичаи на ДРУГ ТИП УПРАВЛЕНИЕ. Такова, което не понася съвместяването на постовете министър председател и външен министър.
Добре де, за какво е толкоз значимо това?
В момента в света гърмят ДВЕ великански войни, а едната е съвсем току пред вратата ни – у съседите на горния етаж. Това е миг, в който външната политика е инфарктно значима. Трудно ще си спомните в последното десетилетие да е имало различен миг, който да е бил по този начин външнополитически нажежен. А в този момент си спомнете какъв брой рисково зле бяхме позиционирани по време на служебното ръководство.
А от външната политика зависи и вътрешната. Било то поради сформирането на нови политически партньорства, било то поради изчистването на плявата, следена от задгранични агентури (с което да се даде път за нови вложения, с което пък да се даде път на повишение на заплатите на хората).
България е страна член на НАТО и Европейски Съюз и взе участие в постоянни съвещания на външните министри. А в тях не може да се съставлява от министър председател. Това значи, че ние непрестанно ще сме показани от зам.-министър. Малко обидно безгрижно, не мислите ли?
Да речем, че се случи да потиснем обидата, когато хихикайки се ни питат: а, вие ли бяхте оная, четвъртата в света страна, дето има премиер/външен министър?, и изпратим премиера си, само че в качеството му на външен министър…
… да речем…
Тя няма да се изрича първа по време на съвещанията. На България няма по какъв начин да ѝ бъде дадена думата първа, единствено тъй като я съставлява министър председател. И какво ще стане? Габриел ще би трябвало да седи и да чака реда си. Малко неловко някак си – един министър-председател да седи и чака ред за изявление измежду външни министри. И да се изрича N-найсти по ред.
Освен това – и двете позиции са изключително значими, основни и НАТОВАРЕНИ. Кое ще бъде подценено за сметка на другото – премиерските отговорности и функционалности или тези на външен министър?
Защото, както се убедихме, в ситуацията, в което се намира светът, не е добра концепция да се подценяват тези на външния министър. И несъмнено не желаеме да се подценяват тези на министър председател. А знаем, че в денонощието има единствено 24 часа и в седмицата – единствено седем дни; няма по какъв начин две ТОЛКОВА горещи длъжности да се извършват от един и същи човек, пък в случай че ще и той в никакъв случай да не спи и да работи по 24/7.
Каквото и да си мислим, колкото и да се замерваме с „ експертни отзиви “, най-хубавият вид си остава огледална ротация и без разтърсвания да си продължим живота. Защото от разтърсвания имат потребност един избран режим от североизток, който единствено се чуди по какъв начин да основава драми в страните от Европейски Съюз, и прислужниците му тук.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ