Бачковският манастир до Асеновград - вторият най-стар храм в България,

Бачковският манастир до Асеновград - вторият най-стар храм в България, пази несъмнено най-интересната и с най-голяма стойност постройка - църквата-гробница, наричана още Бакуриановата костница, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Костницата има такова огромно значение освен заради обстоятелството, че е единствената непокътната сграда от самото учредяване на манастира, а и поради фреските си, които с с скъпа художествена стойност.

Безценните стенописи са дело на грузинския зограф Йоан Иверопулец и датират от XII век.

Костницата е и най-старата непокътната сграда в региона на Бачковския манастир, и се намира на към 300м източно от манастира.

Построена е през 1083 година от Григорий Бакуриани, да бъде място за упокой на „ неверните му кости ”, тя се е запазила релативно добре до наши дни.

Покривът и таванът на костницата са възобновени през 2001 година

Църквата е най-старата непокътната от сходен жанр в православния изток. Тя е двуетажна, първият етаж е същинската костница, където в 14 гроба са събрани костите на някогашни монаси, вторият е служил като черква за опело. Редом е манастирското гробище, като осем години след погребенията гробовете са били отваряни и костите пренасяни в криптата на първия етаж.

Интересен подробност е слагането на прозорците в полукръгли рамки, решение, особено за църквите в Сирия и Кавказ – изтока на Византия, само че не и в централните й елементи.

В църквата е непокътнат стенна живопис, главната част е от края на ХІ в., има и добавени изображения от ХІV в. Костницата е единствената непокътната със фрески.

Била е изцяло изписана, в този момент, за жалост не всичко е непокътнато, само че и от наличното може да се съди за изключителната художествена стойност на стенописа. Зографът, Иоан Иверопулец, е оставил един от шедьоврите на остарялата християнска живопис.

Живописната стратегия на първия етаж е директно обвързвана с функционалността да бъде вместилище на костите на монасите до деня на всеобщото възкресение и Страшния съд. Последният е разпрострат по свода и стените на притвора, като изключително емфатичен акцент е сцената „ Обявяване на мъртвите ” над входа. В елементи е показано връщането на телата от земята, морето, гробовете и зверовете.

В наоса на криптата, още веднъж над входната врата, е добре непокътнатата комбинация „ Видение на оракул Йезекиил на полето със сухите кости ”, напълно настояща над цялостните с кости гробове, очакващи обещаното от старозаветния Бог възкресение в плът.

В зазиданите през ХІV в. ниши от северната страна са облиците на донорите от ХІV в. Георги и Гавриил, и на Григорий и Абасий Бакуриани.

Вторият етаж е с по-добре непокътнати фрески, главната част са от ХІ в., от занаятчия Йоан Иверопулец. В притвора, в затворените още веднъж през ХІV в., засводени ниши, са добавени изображенията на българския цар по това време – Иван Александър, един от двата непокътнати стенописни негови портрета, св. св.Константин и Елена и Иоан Богослов. Царят е изписан в цялостен растеж с инсигниите на императорско достолепие. Повреденият надпис към главата на облика е давал признатата от него титулатура – „ В Христа Бога правоверен цар и самовластник на българите и гърците ”. Срещу него са облиците на св. св. Константин и Елена с честния кръст Христов посред им.

Константин Велики е показан като прототип на всички православни царе - знаците на императорско достолепие са същите като на Иван Александър. В третата затворена ниша е непокътната доста добре изпълнената глава на св.Йоан Богослов, небесен настойник на българския цар. Останалите изображения са от ХІ в.

Над входа към наоса е изобразено друго привидение на Йезекиил – първото, на река Ховар. Вътрешната част на църквата, както може да се съди по непокътнатите фрески, е била покрита със подиуми по живота на Иисус Христос. От южната страна са добре съхранен изображения на „ Занасянето в храма – Сретението ”, „ Кръщението на Иисус ” и „ Възкресението на Лазар ”, на северната стена следват: „ Входа в Иерусалим ”, „ Оплакването на Христа ” и „ Жените мироносци при гроба Господен ”, последните са непокътнати в доста по-малка степен. /БГНЕС