Най-възрастната жена в България стигна до 110 години с три инсулта
Баба Нурие е родена през 1912 година и е най-възрастният човек в България.
Почти сама е отгледала децата си. Съпругът ѝ Реджеп бил с 4 година по-млад от нея и умрял през 1952 година от силикоза, когато е едвам на 36.
“Баща ми бе доста работлив. Работеше във фабриката за флотация на руда в Средногорци, която към този момент не съществува. Един час вървеше пешком, с цел да стигне до фабриката, и по-късно още веднъж се прибираше пеш. Винаги носеше една красива жълта чанта с похлупак. В нея слагаше огромен бял самун и някакво дребно лакомство за нас. Успя да ни построи къща, в която имаше за всеки по стая”, споделя Рамадан, представен от
Тогава фамилията живеело в с. Рустан, което в този момент е изцяло обезлюдено и няма нито един непрекъснат гражданин.
“Като се ожених за Рамадан, помагах на свекървата да гледа нейните деца. Мъжа ми го взеха боец, а братята и сестрите му бяха по-малки от мен. Свекървата я помня да носи вода от 300 метра по две кофи на кобилица и трета в ръката. По-късно, като сеехме тютюн, отново носеше вода, с цел да поливаме разсада”, споделя Мюмюнe, най-голямата снаха на баба Нурие. Още при започване на 70-те години на предишния век Рамадан си построил къща в Средногорци, а след него го последвали и братята му.
“Майка до 80-те си години бе доста здрава и не е влизала за дълго в болница. След това получи три леки инсулта, само че в относително дълъг интервал от време, а не един след различен. Лекарите споделят, че точно това е повода да остане в устойчиво здраве. Заради заболяване жлъчката ѝ бе отстранена, само че и тази интервенция не ѝ повлия значително. Екипът даже бе пропуснал нещо, та я отваряха втори път”, споделя синът ѝ.
Той почнал да работи едвам на 16 година, с цел да оказва помощ на огромното си семейство. Първо разнасял инструментите на инженери за строителство на язовир в региона, по-късно бил въглищар, огняр, работил на варници и в “Горубсо”. Като дете пък отговарял за топлото в фамилията. Направил сходство на количка с едно изоставено желязно колело и от километър събирал съчки, с цел да ги избута до къщата им. Един товар стигал за едно денонощие. “Бяха доста гладни години. Спомням си, че съм вървял час и половина пешком до Смолян. Копах през целия ден една градина с боб, а надницата ми беше кило сол Просто нямаше сол вкъщи”, споделя Рамадан.
“Майка е селска жена. Цял живот е работила на тютюна, гледала е картофи и боб. Винаги сме имали крава и надлежно мляко и домашно масло. Понеже бяхме доста деца, в никакъв случай не е работила държавна работа, с цел да може да има свободно време да ни отгледа. Пенсионира се като аграрни производител”, намесва се вторият наследник на баба Нурие - Реджеп.
“Тя не готвеше с олио, а постоянно с домашно масло. Никога не била капризна в яденето, само че предпочиташе това, което сами сме си отгледали в градината. Имаше табиет след ястие да полегне и даже да си дремне. Винаги е била спокоен и балансиран човек. Не се ядосваше за щяло и нещяло, постоянно е уважавала другите. Не си припомням в миналото да е правила кавги. Никога не е вкусвала алкохол или да е пушила цигари”, прецизира той.
Сега баба Нурие взима към 560 лева на месец - от пенсия, вдовишки и други начисления за възраст. Рамадан ѝ е персонален помощник, само че в последно време и той, и брачната половинка му закъсали със здравето и си поделят разноските и грижите за столетничката с другите ѝ деца и внуци.
“Сега се постанова ние да оказваме помощ на нашите родители, които би трябвало да гледат техните родители. Сравнително рядко се виждаме и в първия миг баба Нурие даже не можа да ме познае. Впоследствие по гласа ми евентуално се досети кой съм”, споделя синът на Рамадан - Исмет.
Той е на 57 година и действително е най-големият внук на баба Нурие. Строител е и от 15 година живее със фамилията си в Англия.
Рамадан и Реджеп са съседи в Средногорци. Третият наследник на баба Нурие - Асен, умрял предходната година след доста тежък Коронавирус.
Дъщерите ѝ - Мюмюне, Емине и Хризантема, са омъжени в Бяла река, Търън и Смолян. Всяко от децата гледа майка си по месец на ротационен принцип, тя в никакъв случай не е била лишена от грижи. От началото до края на май ще е при най-малката дъщеря.
От всичките си деца баба Нурие има 14 внуци и 22 правнуци.
Наследниците признават, че им било най-трудно преди 5 години, когато трябвало да преценяват дали да се оперира поради прогресивно ослепяване. Заедно решили да постъпи в болница, макар че можело да не издържи интервенцията.
Столетницата не виждала и с двете си очи от години поради катаракта. Баба Нурие не различавала даже чинията и приборите за хранене
“Постоянно имаше човек край нея. Искаше да върви по двора и градините, а можеше да падне. Преди интервенцията беше толкоз зле, че трябваше да я храним”, спомня си снахата. Лекарите от очното поделение към МБАЛ - Смолян, решили, че тя е изцяло здрава жена и може да се подложи на интервенция, макар че тогава била на 105 година
Преди интервенцията различавала единствено ярко и мрачно. Лекарският екип от Смолян бил наясно, че е невероятно стопроцентово възобновяване на зрението. Оперирали ѝ единствено дясното око. На лявото клепачът бил паднал и нямало по какъв начин да се получи мечтаният резултат, даже и да се подложи на намеса.
“Още след интервенцията я тествах персонално. По-рано не виждаше от един метър показан пръст. След това освен ги виждаше, само че и можеше да каже какъв брой пръста са вдигнати”, твърди Рамадан.
“Не е идвала на обзор след интервенцията, само че от нейни близки научих, че е добре. За мен бе вълнуващо освен да докосна човек на такава възраст, само че и да съумея да помогна”, споделя доктор Петър Янев, началник на операционния екип.
Почти сама е отгледала децата си. Съпругът ѝ Реджеп бил с 4 година по-млад от нея и умрял през 1952 година от силикоза, когато е едвам на 36.
“Баща ми бе доста работлив. Работеше във фабриката за флотация на руда в Средногорци, която към този момент не съществува. Един час вървеше пешком, с цел да стигне до фабриката, и по-късно още веднъж се прибираше пеш. Винаги носеше една красива жълта чанта с похлупак. В нея слагаше огромен бял самун и някакво дребно лакомство за нас. Успя да ни построи къща, в която имаше за всеки по стая”, споделя Рамадан, представен от
Тогава фамилията живеело в с. Рустан, което в този момент е изцяло обезлюдено и няма нито един непрекъснат гражданин.
“Като се ожених за Рамадан, помагах на свекървата да гледа нейните деца. Мъжа ми го взеха боец, а братята и сестрите му бяха по-малки от мен. Свекървата я помня да носи вода от 300 метра по две кофи на кобилица и трета в ръката. По-късно, като сеехме тютюн, отново носеше вода, с цел да поливаме разсада”, споделя Мюмюнe, най-голямата снаха на баба Нурие. Още при започване на 70-те години на предишния век Рамадан си построил къща в Средногорци, а след него го последвали и братята му.
“Майка до 80-те си години бе доста здрава и не е влизала за дълго в болница. След това получи три леки инсулта, само че в относително дълъг интервал от време, а не един след различен. Лекарите споделят, че точно това е повода да остане в устойчиво здраве. Заради заболяване жлъчката ѝ бе отстранена, само че и тази интервенция не ѝ повлия значително. Екипът даже бе пропуснал нещо, та я отваряха втори път”, споделя синът ѝ.
Той почнал да работи едвам на 16 година, с цел да оказва помощ на огромното си семейство. Първо разнасял инструментите на инженери за строителство на язовир в региона, по-късно бил въглищар, огняр, работил на варници и в “Горубсо”. Като дете пък отговарял за топлото в фамилията. Направил сходство на количка с едно изоставено желязно колело и от километър събирал съчки, с цел да ги избута до къщата им. Един товар стигал за едно денонощие. “Бяха доста гладни години. Спомням си, че съм вървял час и половина пешком до Смолян. Копах през целия ден една градина с боб, а надницата ми беше кило сол Просто нямаше сол вкъщи”, споделя Рамадан.
“Майка е селска жена. Цял живот е работила на тютюна, гледала е картофи и боб. Винаги сме имали крава и надлежно мляко и домашно масло. Понеже бяхме доста деца, в никакъв случай не е работила държавна работа, с цел да може да има свободно време да ни отгледа. Пенсионира се като аграрни производител”, намесва се вторият наследник на баба Нурие - Реджеп.
“Тя не готвеше с олио, а постоянно с домашно масло. Никога не била капризна в яденето, само че предпочиташе това, което сами сме си отгледали в градината. Имаше табиет след ястие да полегне и даже да си дремне. Винаги е била спокоен и балансиран човек. Не се ядосваше за щяло и нещяло, постоянно е уважавала другите. Не си припомням в миналото да е правила кавги. Никога не е вкусвала алкохол или да е пушила цигари”, прецизира той.
Сега баба Нурие взима към 560 лева на месец - от пенсия, вдовишки и други начисления за възраст. Рамадан ѝ е персонален помощник, само че в последно време и той, и брачната половинка му закъсали със здравето и си поделят разноските и грижите за столетничката с другите ѝ деца и внуци.
“Сега се постанова ние да оказваме помощ на нашите родители, които би трябвало да гледат техните родители. Сравнително рядко се виждаме и в първия миг баба Нурие даже не можа да ме познае. Впоследствие по гласа ми евентуално се досети кой съм”, споделя синът на Рамадан - Исмет.
Той е на 57 година и действително е най-големият внук на баба Нурие. Строител е и от 15 година живее със фамилията си в Англия.
Рамадан и Реджеп са съседи в Средногорци. Третият наследник на баба Нурие - Асен, умрял предходната година след доста тежък Коронавирус.
Дъщерите ѝ - Мюмюне, Емине и Хризантема, са омъжени в Бяла река, Търън и Смолян. Всяко от децата гледа майка си по месец на ротационен принцип, тя в никакъв случай не е била лишена от грижи. От началото до края на май ще е при най-малката дъщеря.
От всичките си деца баба Нурие има 14 внуци и 22 правнуци.
Наследниците признават, че им било най-трудно преди 5 години, когато трябвало да преценяват дали да се оперира поради прогресивно ослепяване. Заедно решили да постъпи в болница, макар че можело да не издържи интервенцията.
Столетницата не виждала и с двете си очи от години поради катаракта. Баба Нурие не различавала даже чинията и приборите за хранене
“Постоянно имаше човек край нея. Искаше да върви по двора и градините, а можеше да падне. Преди интервенцията беше толкоз зле, че трябваше да я храним”, спомня си снахата. Лекарите от очното поделение към МБАЛ - Смолян, решили, че тя е изцяло здрава жена и може да се подложи на интервенция, макар че тогава била на 105 година
Преди интервенцията различавала единствено ярко и мрачно. Лекарският екип от Смолян бил наясно, че е невероятно стопроцентово възобновяване на зрението. Оперирали ѝ единствено дясното око. На лявото клепачът бил паднал и нямало по какъв начин да се получи мечтаният резултат, даже и да се подложи на намеса.
“Още след интервенцията я тествах персонално. По-рано не виждаше от един метър показан пръст. След това освен ги виждаше, само че и можеше да каже какъв брой пръста са вдигнати”, твърди Рамадан.
“Не е идвала на обзор след интервенцията, само че от нейни близки научих, че е добре. За мен бе вълнуващо освен да докосна човек на такава възраст, само че и да съумея да помогна”, споделя доктор Петър Янев, началник на операционния екип.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ