Баба казваше, че татко говори еднакво езика на циганина отвъд

Баба споделяше, че баща приказва еднообразно езика на циганина оттатък реката в родното им Крумово и на артиста от операта. Лелка съжаляваше, че не са го пратили да учи оперно пеене. А той гледаше гълъби и пишеше стихове на салфетки. Обичаше ни безшумно, без грам опит да ни постанова волята си, само че ни научи на живот за едната чест. Живееше над живота, на който плащаше всички сметки, останалото беше оставил на майка ни, тъй като „ тя знае ред “, а неговият разум беше ангажиран със международни каузи.

Приемаше всичките ни причини, без един – че в този й тип не е допустима лява партия в България. Вярваше, че обществената правдивост е от Бога и живееше по този собствен закон. Несъгласията ни посрещаше с тънката си усмивка, а когато напълно не го слушахме, си тръгваше с нощния трен.

Събра и разказа историята на селата из Ломския край в дребната си, подредена брошура „ Кът от Златията “. За дългогодишната си работа в строителството написа с премерена горделивост неиздадената „ Това построихме ние “.

Татко, който вдигаше тиража на най-малко два вестника, беше блъснат на пешеходната пътека пред РЕП-а в Монтана на 22 януари и си отиде на 4 февруари от усложенията - 13 дни по-късно, макар свръхусилията на изумителните лекари от болница „ Света Ана “.

Благодарим им, че обгрижиха последните му дни, благодарим на Бога, че не го остави безпаметен неработоспособен.

Поклон пред паметта му!

От фамилията