Аз съвсем честно не разбирам защо има две награди за

Аз напълно почтено не разбирам за какво има две награди за спектакъл в България? С съвсем идентични имена – Икар и Аскеер, за едни и същи спектакли, артисти и театрални достижения и с съвсем идентични церемонии. Аз се пробвах да удвоя за себе си удоволствието от това да видя двойно наградени някои от най-хубавите спектакли, които ние, девойките, гледахме през последната година и за които сме ви разказвали тук. Надявам се и самата театрална колегия да гледа по този начин – с двойно наслаждение на двойния си късмет.

Наградите Аскеер съществуват към този момент 22 години, което беше повторено на церемонията ненужно доста пъти. Предполагам това значи, че конкурентните награди са относително нови… Самата Аскеер-ова гала е уместно блестяща и публична на тип и ненадейно фалшиво-развлекателна по наличие – имам поради тези леко неразбираеми и безпричинно дълги музикални прелюдии преди всяка номинация. Не може ли просто по човешки да се разгласи какво следва, а би трябвало да се разиграват „ сценки “ или да се пеят песнички, множеството от които са толкоз нелепи и искрено глупави, че евентуално служат просто за мотив на сцената да се появят тези артисти, които не са номинирани. И да покажат за какво! 

Иначе съм доста щастлива от избора на журито и в действителност това е и мотивът да споделя с вас, девойки, насладата си и отново да си напомним някои от спектаклите, които толкоз доста ни харесаха. Любимият ни Явор Гърдев получи премията за режисьор и за най-хубав театър за „ Нощна пеперуда “ (тук), Весела Бабинова получи премията за дебют – аз откровено виках и плясках пред телевизора; Теодора Духовникова получи премия за поддържаща роля за „ Ръкомахане в Спокан “ (тук) и още някои от техническите награди отидоха при Явор и представленията му. Наградата за българска пиеса беше връчена на Георги Тенев и Иван Добчев за „ Завръщане във Витенберг “ – едно зрелище, което искрено не ми хареса ( тук), а за изцяло творчество беше награден Асен Шопов, чиято превъзходна режисура „ Да се провреш под дъгата “ имаме редкия късмет да гледаме съвсем непроменена близо пет десетилетия след премиерата й (тук). Наградата за мъжка роля завоюва Камен Донев за „ Животът е прелестен “ в оспорвана конкуренция с Владимир Пенев, номиниран за цели пет функции (тук).

Театралният сезон продължава и през юни, подарете си най-малко един от тези спектакли, няма да съжалявате!