НОЕМВРИ ♥ Недялко ЙОРДАНОВ
Аз съм остарял. Страшно остарял. Тъжно остарял. Аз съм остарял
безнадеждно.
Като лист от ноември съм остарял, само че заставам на дървото
прилежно.
Аз съм остарял като вятъра, който ще духне и ще го открадне.
Като безконечната пръст аз съм остарял - на която той постепенно ще
падне.
Аз съм остарял като остарял тротоар, със зелена трева сред
старите плочи.
Като строшен пристанищен фар, който още мъждука, само че
посоката сочи.
Аз съм остарял. Странно стар… Но със чар… Superstar!.. пред
финала.
Аз съм остарял като нова любов… И съм остарял като остаряла
разлъка.
Аз съм остарял, изтощен, отегчен, надвит от безкрайните
борби.
Запъхтеният пулс на живота още блъска по моите китки.
Моя малка… Ах, какъв брой съм стар… В тази твоя прелестна
поява.
Все по-стар, ужасно остарял, тъжно остарял, непрестанно остарял
оттогава.
Ти не знаеш какъв брой съм стар… Затова ме наричай по име.
Забрави ме - когато ме няма… Но когато ме има - помни
ме!
13-14 ноември 2002 година
Източник:
Картина: November Mosaic by Willard Leroy Metcalf, 1922 (commons.wikimedia.org)
