Здравка Евтимова: Първата награда за историите си получих като малка от ромските деца
Аз съм от Перник, където хората пият доста. Точно затова аз съм човек, който не пие и си открих брачен партньор, който също не пие. Не пуша. Слабостта ми е голямата ми любов към шоколада, която не мога да превъзмогна по никакъв метод.
Това разяснява пред Нов атв писателят Здравка Евтимова.
До компютъра ми нищо няма, тъй като той стои на една дребна масичка и няма място. Най-обичам празна стая, колкото по-празно, по-добре, разяснява тя за писателските си привички.
Призът е нещо моментно. По-важно е да продължава процеса, да има предложения за нови книги, разяснява тя.
Изкуственият разсъдък не ме плаши, в противен случай - аз го поздравявам във всички сфери на живота. Защото съм уверена, че той не може да застане в сянката на това, което индивида има, умеенето на индивида да се влюбва до безпаметност. Той няма страсти. Изкуственият разсъдък надали може да се приближи до майчината любов или предаността към някаква концепция или идея. Така че дано навлиза, а ние да използваме неговите запаси за основаване. Той може да основава даже сюжети, само че той не може да даде страстта на изстрадалия публицист, разяснява Евтимова.
Бях много самотно дете, до момента в който не се причислих до дечицата от ромската общественост, които си играеха до нашата къща. Там има една глинена могилка. Децата не ми даваха да си взимам глина оттова, до момента в който не им опиша нещо. Аз разказвах. В интерес на истината на два пъти не им харесаха моите истории и се прибирах цялата в тиня, само че с течение на времето се научих да описвам своите истории. Първото нещо, което получих като самопризнание, беше една глинена паничка, която децата ми направиха. По-късно разбрах, че в действителност те ми подариха в оня миг другарство, което продължава и до през днешния ден, описа тя.
Вкъщи моето писане не беше посрещнато с голяма наслада. Майка ми споделяше, че ние сме почтени хора и такива измислици и неистини не желае под нейния покрив. Баща ми, който беше човек на историята, ме посъветва да продължа да изобретявам истории. Първото нещо, което разгласих, беше в " Родна тирада ". Беше едно разказче за едно бебенце. Не споделих на майка. Получих хонорар от 3,17 лева. Майка обаче като разбра, ме заплаши, че върна ли се у дома още един път с подобен роман, ще ме изгони от у дома, тъй като това е чисто губене на време, през което би трябвало да вземам решение задания и да изучавам. Тя беше счетоводител. Татко обаче ми сподели да не се опасявам. Каза, че не 3 лв. съм спечелила, а 3 милиона. Той беше подобен човек, ярък, описа Евтимова.
Хайтов се държеше неприятно с мен. Веднъж отидох до София. Той тогава беше редактор на " Родопи ". Когато влязох при него, той даже не ме поздрави. Каза ми, че този роман може да го пусне, а може и да не го пусне. Аз му отговорих, че в случай че не го пусне, ще си намеря друго издание. Тогава той сподели отсечено, че ще го разгласява и ми даде хонорар от 250 лв.. Майка ми разяснява с думите " ето това е човек ". Такъв човек, който се държи с мен като със зло куче в непознат двор, не ми би трябвало, описа тя.
Това разяснява пред Нов атв писателят Здравка Евтимова.
До компютъра ми нищо няма, тъй като той стои на една дребна масичка и няма място. Най-обичам празна стая, колкото по-празно, по-добре, разяснява тя за писателските си привички.
Призът е нещо моментно. По-важно е да продължава процеса, да има предложения за нови книги, разяснява тя.
Изкуственият разсъдък не ме плаши, в противен случай - аз го поздравявам във всички сфери на живота. Защото съм уверена, че той не може да застане в сянката на това, което индивида има, умеенето на индивида да се влюбва до безпаметност. Той няма страсти. Изкуственият разсъдък надали може да се приближи до майчината любов или предаността към някаква концепция или идея. Така че дано навлиза, а ние да използваме неговите запаси за основаване. Той може да основава даже сюжети, само че той не може да даде страстта на изстрадалия публицист, разяснява Евтимова.
Бях много самотно дете, до момента в който не се причислих до дечицата от ромската общественост, които си играеха до нашата къща. Там има една глинена могилка. Децата не ми даваха да си взимам глина оттова, до момента в който не им опиша нещо. Аз разказвах. В интерес на истината на два пъти не им харесаха моите истории и се прибирах цялата в тиня, само че с течение на времето се научих да описвам своите истории. Първото нещо, което получих като самопризнание, беше една глинена паничка, която децата ми направиха. По-късно разбрах, че в действителност те ми подариха в оня миг другарство, което продължава и до през днешния ден, описа тя.
Вкъщи моето писане не беше посрещнато с голяма наслада. Майка ми споделяше, че ние сме почтени хора и такива измислици и неистини не желае под нейния покрив. Баща ми, който беше човек на историята, ме посъветва да продължа да изобретявам истории. Първото нещо, което разгласих, беше в " Родна тирада ". Беше едно разказче за едно бебенце. Не споделих на майка. Получих хонорар от 3,17 лева. Майка обаче като разбра, ме заплаши, че върна ли се у дома още един път с подобен роман, ще ме изгони от у дома, тъй като това е чисто губене на време, през което би трябвало да вземам решение задания и да изучавам. Тя беше счетоводител. Татко обаче ми сподели да не се опасявам. Каза, че не 3 лв. съм спечелила, а 3 милиона. Той беше подобен човек, ярък, описа Евтимова.
Хайтов се държеше неприятно с мен. Веднъж отидох до София. Той тогава беше редактор на " Родопи ". Когато влязох при него, той даже не ме поздрави. Каза ми, че този роман може да го пусне, а може и да не го пусне. Аз му отговорих, че в случай че не го пусне, ще си намеря друго издание. Тогава той сподели отсечено, че ще го разгласява и ми даде хонорар от 250 лв.. Майка ми разяснява с думите " ето това е човек ". Такъв човек, който се държи с мен като със зло куче в непознат двор, не ми би трябвало, описа тя.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ