Аз съм най-щастливият човек, твърди Върба Чавдарова. Най-дълголетната журналистка на

Аз съм най-щастливият човек, твърди Върба Чавдарова. Най-дълголетната журналистка на Пловдив през днешния ден става на 90. Духът в нежното тяло обаче е в действителност непреклонен, а мисълта - изумително бистра и пази мемоари от десетилетия.

Съдбата не е икономисала борби, само че я е дарила обилно - с обичана работа, доста другари, чудесни сътрудници, издадени книги, религия в положителното. Родена е навръх празника на Свети Трифон Зарезан 14 февруари в далечната 1929 година Тя е от рядката порода хора, неспособни да изневерят на другар и на правила. Гори в работата, раздава се до дъно. Въпреки превратностите на времето не предала лявата концепция.

25 години от живота на Чавдарова са свързани с вестник “Комсомолска искра ”, естрада на свободната слово в Пловдив. Там всичко беше задача -­ да представиш индивида и казуса, да бъдеш войник на истината. Неслучайно 25-хилядният тираж не стигаше, читателите го купуваха на черно. Бяхме в действителност луди запалянковци, споделя Върба.

Автор на няколко книги - за децата на Тракия, взели участие във възобновяване на кораба „ Радецки ”, “Търсим те, Альоша ” - плод на срещите с ветераните от Великата отечествена война. Книгата “Индекс 21361 ” е отдадена на точно на „ Искрата ” - обичания десетилетия на пловдивчани вестник, ­превърнал се в естрада на свободната мисъл и слово в годините на зрелия социализъм.

Срещнете ли добър човек, направете го другар за цялостен живот, е съветът на доайена на пловдивската публицистика. Съюз на българските журналисти отличи юбилярката със специфична грамота и приветствен адрес.

Еипът на „ Марица ” пожелава на Върба Чавдарова да е здрава и да събере спомените си в още книги!

От сътрудниците: Обичаме те, Върбе! Не се променяй!

Петър Анастасов

Имаше едно време в Пловдив един вестник, друг от всички останали вестници в града. Той си имаше всичко: основен редактор, редактори, фотограф, художник-карикатурист, поети, белетристи и дори нещатен, само че безмилостен сатирик... Имаше си и нещо, което никой различен вестник в България нямаше. Имаше си Върба Чавдарова. Нямаше единствено доверието на тези, които отговаряха за вестниците. Но пък имаше доверието на тези, които четат вестници.

Когато постъпих на работа в този вестник, бързо разбрах, че сред нашата редакция, поместена в таванския етаж на „ високата къща ” на площад „ Централен ” 3, и по-долните етажи, съществува някаква нетърпимост. Беше след една оперативка, в която обсъждахме нехаресана от височайшите от долните етажи публикация на сътрудник, съпроводена от дръзка снимка. Беше ми тъмно и неуютно. Върба Чавдарова се вгледа в очите ми. „ Ти май се изплаши? ” „ Не, но... ”, открехнах се аз. „ Ти да не вземеш да се промениш? Хич да не ти пука! ”, усмихна се тя.

От тогава в действителност спря да ми пука.

До този миг възприемах Върба като превъзходен публицист. И тя беше такава. Възприемах я като дамата, трансформирала редакцията в семейство. И това беше истина. Бях почнал да я назовавам Жената усмивка. И тя беше това. Но с годините аз разбирах, че тя е нещо доста повече.

Открих за себе си, че същинското геройство е Жена. И че Жената е Върба Чавдарова.

От името на всички от „ Комсомолска искра ”, които ми разпоредиха да напиша тези редове: Обичаме те, Върбе! И да не вземеш да се промениш!