Аз съм боец. Боря се с времето. Боря се с

Аз съм войник. Боря се с времето. Боря се с Божия проект. Боря се с неща, които в дадения миг ми се случват, само че аз вземам решение че те нямат смисъл. Боря се против всичко, което ми се коства погрешно. Защото се тревожа, когато нещата не стоят съвършено - всяко на мястото си. Изнервям се, когато не слушам по какъв начин Божият глас ми шепне. Вбесявам се, когато не мога да взема нещата в свои ръце, когато изгубвам надзор.
Но какъв брой постоянно водим изгубена борба? Колко постоянно водиме война против свят, който не е напълно подготвен да показа с нас това, което желаем? Колко пъти сме се опитвали да се втурнем, да бутаме, да тикаме, да караме нещата да вървят по нашия метод?

И какъв брой пъти сме губили тези борби и сме се проваляли?
Това, което узнавам още веднъж и още веднъж, е максимата: което е мое - ще пристигна. Това - което би трябвало да бъде - непроменяемо ще заеме мястото си. Това, което е вярно - ще се случи и няма да би трябвало да го насилям.
Истината е, че животът не постоянно върви съгласно нашия проект. Ще имаме моменти, в които всичко е видимо съвършено, само че тъкмо тогава ще се разпадне пагубно. Ще бъдем с който считаме, че е наш вечно и тогава ще открием безпомощни по какъв начин връзката се разпада. Ще сме потопени в кариерата, за която копнеехме и се молехме, до момента в който не открихме, че това няма смисъл. Ще се издигаме и ще падаме от високо. След време ще възкръснем още веднъж...
Но във всички тези моменти не можем да имаме отговорите на всеки въпрос в главата си. Не можем да разберем какво се случва, къде би трябвало да отидем, какво би трябвало да вършим всяка секунда на всеки един ден. Не можем да знаем какво е вярно, или положително, или нашето, което да запазим.
Просто би трябвало да се доверим - на нашата Висша мощ, Вселената, на себе си. Трябва да продължим напред. Трябва да знаем, че това, което е предопределено да бъде в живота ни, ще откри своя път към нас или назад към нас. Дори в случай че това не се случи на актуалната ни времева линия.
Истината е, че това, което би трябвало да бъде наше - ще пристигна. Взаимоотношенията ще се трансформират, тъй като те вършат място за верните хора. Любовта ще избледнее, тъй като това лице не е имало за цел да бъде с нас вечно. Работните места ще се изместят, с цел да основат нови благоприятни условия. Плановете ще се трансформират изцяло, тъй като не трябва да оставаме на едно място.
Когато тези неща се случват, може да се ужасим. Може да се почувстваме по този начин, сякаш целият ни свят се разпада. Можем да плачем, да крещим, да размахваме свити юмруци към небето, да се съмняваме във вярата си, да се ядосваме на Бог - само че истината е, че от време на време това, за което се вкопчаваме, се разпада, с цел да може да се случи нещо надалеч по-добро. Понякога молитвите ни остават без отговор, тъй като нещо по-красиво е на път.
Може да отнеме известно време, с цел да забележим това, което е предопределено да бъде наше. То може да се отклони, да се изгуби краткотрайно, само че в случай че е вярното, то ще откри своя път назад към нас.
Не е нужно да се стресираме. Не е нужно да преодоляваме каквото и да било. Не е нужно да прекарваме дните си в непрекъсната мъка, чудейки се дали вършим нещо неправилно, дали Бог ни е изоставил, дали не сме положителни хора, щом желанието ни не е било изпълнено.
Защото нищо от това не е правилно.
Не е нужно да губим време в търсене и гонене на неща, които ни напущат. Вместо това би трябвало да имаме вяра и да се доверяваме, че което е вярното за нас - то ще се случи. Трябва да разберем, че Бог е зад тила ни постоянно и това, че ни е изоставил е брътвежът на егото, а не истината. Той е тук и в този момент. Винаги.
Трябва да си дадем сметка за благодатта, която ни връхлита, да знаем какво заслужаваме и все пак постоянно да се стремим да бъдем Човек, заслужаващ тези благословии. Трябва да продължим да имаме вяра, че по-доброто следва, да продължим да влагаме светлина и позитивна сила в свят, който се пробва да изсмуче силите ни до последно.
Трябва да знаем, че не постоянно ще имаме отговори, само че това не значи, че сме сами в търсенията си. Понякога ще ни се коства, че няма смисъл да следваме проекта си, от време на време въобще ще губим смисъла, само че това не значи, че няма да намерим това, което търсим.
Това, което е наше - ще пристигна - хората, опциите, работните места, пристрастеностите, любовта, вярата. Те ще ни нямерят, когато му пристигна времето, когато сме подготвени да ги имаме - Бог знае, когато сме подготвени да приемем и използваме благодатта уместно.
Не е нужно да се борим с вятърни мелници. Не е нужно да бързаме. Не е нужно да живеем в непрекъснат стрес или тревога. Просто би трябвало да пуснем, да създадем място, да се доверим. И да позволим на това, което е наше, да ни откри.
Източник