Аз нищо не разбрах.Мисля, че и няма нужда, аз моята

Аз нищо не разбрах.

Мисля, че и няма потребност, аз моята отговорност по разпознаването на това нещо съм я определила.

Но заплахата остава, щом ръководството на страната е в ръцете на един недорасъл съвсем неуравновесен човек….

Недоразвитият пред завършващите от МУ София:

!?!?

„Тази заран взех решение да не ви чета речта си, а да ви кажа една лекция от мой професор. Ще имате избори. Първият вид – каквото и да извършите, все ще е добре. Вторият вид – да избирате сред положително и неприятно – и това е елементарно – избирате положителното. Третият вид – да избирате сред две несгоди. Ако управлявате трен и има човек на релсите, в случай че минете през него – газите, в случай че завиете, умират двама – какъв брой бихте избрали – един избавен или двама? Вдигнете ръце! А бихте ли бутнали човек от моста, с цел да загубите един човек, а не двама?! Трябва да се поставите на мястото на всеки – ватмана, индивида на релсите, на моста. Така и вие – какво става, в случай че съм пациентът, който чака помощ, в случай че съм индивидът в интензивното? Аз също бях изправен пред тежък избор. Боян Петров беше липсващ. Казаха ми, че петте индивида, които го търсят, могат да умрат. И аз трябваше да реша: да го търсим или да се върнат. Тогава си спомних тези три варианта…За мой шанс времето се оправи. И летяхме, като видяхме, че го няма. Но в живота няма втори късмет. С тази голяма отговорност, само че и уверен, че сте тъкмо тези хора, които могат да се оправят!“

Анастасия Гешева