“Аз не съм космополит, казвам, а тя ме гледа присмехулно. Никакъв гражданин на света

“Аз не съм космополит,
казвам,
а тя ме гледа
присмехулно.
Никакъв жител на света не съм.
Аз съм отсам.
Искам и децата ми да са отсам,
а татко им да е
тъмен балкански индивид
с очи като
черни вишни
и компактен глас на планински човек,
да ме загръща като родопско халище,
да ме прегръща като дъб столетник...

Не разбираш ли,
казвам,
трябва да знам, че нощният трен
в 22.50
сутрин идва в Бургас,
за да мога да задрямвам умерено.
Трябва да виждам
Витоша през прозореца,
трябва да присядам вечер на моста на влюбените,
точно под най-оживения бул.,
и да броя светулките на колите...
и когато бабите се карат в трамвая,
трябва да е на моя език... ”