Аз бях военен в Щип. През цялото време ни убеждаваха,

Аз бях боен в Щип. През цялото време ни убеждаваха, че би трябвало да се борим против България, че тя може във всеки един миг да ни нападне. Не ни споделяха да се пазим нито от гърците, нито от албанците, нито от американците, нито от руснаците. Само от България. Нареждаха ни по какъв начин да се държим, по какъв начин да си закопчаваме ризите, предупреждавайки ни, че внедрени български сътрудници единствено чакат да снимат пияни югославски бойци като част от тази агитация, която я имаше даже и в учебните заведения.

Проблемът е, че откакто пристигна демокрацията ние, за жалост, не направихме нищо. Нито промяна на терминологията, нито промяна на историческите усещания. И в този момент, когато Заев сподели някои неща пред БГНЕС за тази обща история, по-голямата част от македонското общество е шокирана. Шокирана е, тъй като се намираме в нещо като военно състояние, в което група от политици, сред които аз, Заев, Пендаровски, Владо Бучковски, някогашният министър на външните работи Денко Малевски, сме част от политиците, които са по-прогресивни и упорстват историците да приказват и изследват. Историците обаче са се свили в черупките на някогашните югославски схеми и не излизат от тях. И това е действителността.

Историците не разкриват истината за Югославия

Ако погледнем македонската историография от последните 30 години, има табу на тематиките от македонската история, доста малко от тях се отварят. Не отваряме тематики нито свързани с някогашна Югославия, нито с комунизма. Пестеливо отваряме тематики даже свързани с нашите жертви. 80 членове от управлението на АСНОМ са в пандиза. Какво е нашето отношение по този въпрос? Не знам даже дали всички лица са почтено оправдани. Знам, че първият президент Методи Андонов – Ченто е публично оправдан, само че знам и че има огромна група лица, които не са. Жертвите на комунизма – това е тематика, която се дискутира в страните от цяла Източна Европа.

Да кажем цялата истина за Гоце Делчев