Автори: Джейсън Бордоф и Меган О`Съливан 50-ата годишнината от петролното

Автори: Джейсън Бордоф и Меган О`Съливан 50-ата годишнината от петролното ембарго от 1973 година акцентира трайната потребност от диверсифицирани енергийни източници и световна пазарна интеграция. Истинската енергийна сигурност се състои в понижаване на потреблението и разбиране на политики, които лимитират търсенето и диверсифицират предлагането. До прекосяването на света към чиста сила, използването на тази тактика към сериозния пазар на минерали, разширението на стратегическите ресурси и подобряването на интернационалната съгласуваност са от решаващо значение за справяне с разрастващите се провокации на енергийния преход. В новата обява за The Wall Street Journal, Джейсън Бордоф, шеф и създател на CGEP, и Меган О`Съливан, шеф на Harvard Belfer Center for Science , разсъждават върху 50-ата годишнина от петролното ембарго от 1973 година и акцентират трайните уроци за актуалната енергийна политика. На този месец преди петдесет години арабските членове на Организацията на страните експортьорки на нефт прекъснаха доставките на нефт за Съединени американски щати като възмездие за американската поддръжка за Израел по време на арабско-израелската война от 1973 година Възникналата енергийна рецесия шокира американския народ и раздруса стопанската система. В националната ни памет бяха запечатани емблематични облици на компактни седани и облицовани с дърво комбита, подредени на километри от бензиновата колонка. Дори коледната елха на Белия дом не беше пощадена, като остана неосветена в символ на икономии. Шокът от арабското петролно ембарго оформи съвсем всеки аспект на американската енергетика и външна политика през последния половин век. Призракът на нефтените страни, употребяващи петрола като геополитическо оръжие, преследва политиците и води до обсесивно търсене на „ енергийна самостоятелност “. Подобни страхове бяха разсеяни по време на неотдавнашния шистов взрив, който трансформира Съединени американски щати в чист експортьор на сила за първи път от 1952 година насам, само че бяха съживени от нахлуването на Русия в Украйна и насилствените енергийни тактики против Европа. Необходимостта международната стопанска система да направи преход към чиста сила в допълнение усложни картината. В отговор на тези несигурности доста водачи посегнаха към политики от 70-те години. Те съживяват схеми за надзор на цените, приканват за енергийна самостоятелност и подвигат паники за вноса. Но енергийните опасности от онази ера бяха доста разнообразни от тези, пред които сме изправени в този момент: възходящото съревнование сред Съединени американски щати и Китай, надигащите се сили на фрагментация и протекционизъм, стремежът на хаос за прекосяване от изкопаеми горива към чиста сила и физическите въздействия на климатичните промени. Тъй като светът отбелязва 50-ата годишнина от ембаргото, водачите би трябвало да имат явен взор по отношение на уроците от 1973 година „ Енергийната самостоятелност “ е фантазия. Съединени американски щати от дълго време се стремят към енергийна самостоятелност, само че в един надълбоко интегриран и взаимосвързан световен пазар даже прекосяването към чист експортьор на нефт не е защитило Съединени американски щати от капризите на петролния пазар. Прекъсването на доставките на нефт, в която и да е страна се отразява на международните цени на петрола за всички страни, където пазарите дефинират цената на горивото. Тази действителност стана явна предходната година, когато президентът Байдън се почувства задължен да посети Саудитска Арабия, частично с цел да призове страната да продължи да добива на нефт, до момента в който цените на американския бензин се покачиха към 5 $ за галон заради опасения за спиране на съветското произвеждане. Огромното въздействие на Саудитска Арабия върху петролните пазари през днешния ден идва не толкоз от това, че е един от най-големите производители на нефт, колкото от готовността й да поддържа свободен потенциал, което й дава опция бързо да усили производството и да понижи цените, когато пазарите станат свити. Следователно същинската енергийна сигурност идва от потреблението на по-малко нефт, а освен от вноса на по-малко, или от производството на повече нефт в страната. Всъщност Съединени американски щати и други страни дадоха отговор на петролния потрес от 70-те години на предишния век, като започнаха стъпки за понижаване на използването на нефт посредством налагане на стандарти за спестовност на гориво и създаване на различни форми на произвеждане на електрическа енергия. Още по тематиката ВЕИ 4 окт 2023 Природен газ 2 апр 2022 Интегрираните енергийни пазари могат да всмукват шокове. Въпреки че импулсът на мнозина във времена на неустановеност е „ да издърпат преносимия мост “, присъединяване на Америка в световните енергийни пазари е една от нейните мощни страни точно в такива времена. Наистина шоковете на световно интегрирания пазар може да се усетят на локална почва, вкъщи, само че въздействието им ще бъде доста по-дифузно. Добре функциониращите енергийни пазари покачват сигурността, като дават опция на търсенето и предлагането да реагират на ценовите сигнали. Недостигът на бензин през 1973 година е породен освен от ембаргото, само че и от контрола върху цените на петрола и комплицираната система за систематизиране, призната за справяне с инфлацията. Политиките утежниха казуса, защото петролните компании реагираха на възходящите международни цени посредством понижаване на вноса и ограничение на продажбите на дребно по бензиностанциите. Появата на надълбоко интегрирани стокови пазари през последния половин век защищава Съединени американски щати и другите страни от повторението на 1973 година По-голямата част от петрола тогава е продаван по дълготрайни контракти, а спирането на контрактуваните доставки може да докара до дефицит, защото купувачите не са имали огромен спот пазар за елементарен достъп до различни източници. Днес, в случай че опитът за петролно ембарго докара до по-малко международно предложение, в отговор на по-високите цени биха се изместили комерсиалните потоци. Ударът от по-високите цени ще се популяризира измежду всички световни купувачи, а освен измежду задачата на ембаргото. Няколко европейски страни подцениха този урок, като дадоха отговор на неотдавнашната енергийна рецесия с оферти за таван на цените на силата. Но притъпяването на ценовите сигнали е неприятна концепция - те смекчават спиранията, като притеглят повече предложение и лимитират търсенето. Вместо това би било по-добре политиците да се съсредоточат върху подпомагането на семействата с ниски приходи и уязвимите семейства, тъй че да се оправят с по-високите цени. „ Безопасността и сигурността в петрола се крият единствено в разнообразието. “  Тази известна фраза е произнесена от Уинстън Чърчил пред Народното събрание през 1913 година Арабското петролно ембарго сподели ясно изгодите от диверсификацията на доставките. Днес трите най-големи производители на недопечен нефт в света създават към 10% от доставките. Ако една от тях, да речем Русия, прекъсне износа, ще загуби огромна част от приходите, до момента в който ударът от по-високите цени ще се популяризира измежду всички страни. Няма да засегне единствено тази с наложеното ембарго. За разлика, Русия доставяше повече от 40% от природния газ в Европа преди войната в Украйна. Тъй като по-голямата част от вноса на природен газ в Европа се доставяше по тръбопроводи, тя имаше по-малка опция за пренасочване на потоците на международния пазар, когато стартира спиранията на доставките. Газа също по този начин обезпечава доста по-малко доходи на Русия от петрола. Намаляването на износа на природен газ нанесе единствено непретенциозен удар на Русия, само че забележителен подобен на европейската цел. Това може да изясни за какво Русия внезапно понижи доставките на газ за Европа, само че съвсем не понижи износа на нефт. Урокът за диверсификацията е изключително значим за идния преход към чиста сила, който ще зависи от съществуването на сериозни минерали за всичко - от акумулатори до слънчеви панели. Всеки от най-големите производители на литий, кобалт и редкоземни детайли съставлява повече от 50% от международното предложение. По-голямата част от рафинирането и преработката се правят в Китай. Както при петрола, сигурността ще бъде усъвършенствана посредством диверсификация на доставчиците, посредством повече търговски партньорства, обратно на днешните възходящи протекционистични трендове. Справянето с неустойчивостта на цените изисква огромен набор от принадлежности. Прекъсванията в енергийните доставки са неизбежни, без значение дали са породени от геополитика, урагани или други фактори. Изключителната неустойчивост на цените основава стопански и политически вреди, тъй че намаляването им е приоритет за политиците и обществеността. Историята на петролната политика е на първо място в търсене на ценова непоклатимост - от определянето на квоти за произвеждане от Тексаската железопътна комисия преди половин век през 1973 година до споразуменията за доставките с ОПЕК по-късно. Предстоящият преход към чиста сила крие риск от по-голяма неустойчивост, най-малко до момента в който светът не реализира своите климатични цели. Безпрецедентното движение и мащаб на прехода ще донесат доста несигурности. Например, неуспехът да се синхронизират спадовете в предлагането на нефт и вложенията със спадовете в търсенето, крие риск от дефицит на предложение, затегнати пазари и по-малка независимост за справяне с шокове. Освен това, електрическата мрежа ще изисква невиждани равнища на еластичност, с цел да се оправи с доста по-големи количества променлива възобновима сила. Енергийните системи ще бъдат изправени пред провокации освен от неравномерното движение на софтуерните промени, само че и от обществената готовност за дейности в региона на климата и последствията от самото изменение на климата. Урокът от 1973 година е, че се нуждаем от повече принадлежности, с цел да се оправим с тази неустойчивост. Вместо да разпродават съществуващите стратегически ресурси, както направиха Конгресът и Белият дом с петролните запаси на страната през последните години, държавните управления би трябвало да разширят тези буфери. Това включва освен стратегически ресурси, само че и регулаторни рамки, като да вземем за пример, по този начин наречените пазари на потенциал, които компенсират комуналните предприятия за поддържане на електроенергийните запаси, даже в случай че те рядко се употребяват изцяло. Големите световни играчи също би трябвало да разработят нови конгреси за съгласуване на политиката и шерване на данни. В отговор на ембаргото от 1973 година група народи, които бяха огромни консуматори на сила, водени от Съединени американски щати, сътвориха Международната енергийна организация, с цел да подобрят ръководството на енергийните пазари. Заедно с други организации, IEA дава конгрес за разговор сред производители и консуматори за възстановяване на разбирането и избягването на спорове. Същият тип институции са нужни за идния енергиен преход, с цел да се усъвършенства координацията и прозрачността в бързо разрастващите се пазари за сериозни минерали и други материали за чиста сила. Споделянето на повече и по-качествени данни ще спомогне за поощряване на по-дълбоки фючърсни пазари и ще защищити от ценови шокове. Първата по рода си среща на върха на равнище министри по отношение на сериозните минерали на МАЕ предишния месец е образец за това по какъв начин съществуващите конгреси и принадлежности могат да бъдат осъвременени за днешната нова енергийна картина.   Дългите опашки от компактни седани на бензиностанциите може да са изчезнали през последния половин век, само че опасенията за енергийната сигурност, подбудени от петролното ембарго от 1973 година, са живи и здрави и преходът към чиста сила ще ги направи по-спешни. Би било рационално да отбележим годишнината, като вземем поради поуките от тази не толкоз отдавнашна рецесия. Материалът е възложен от CGEP.