Фредерик Бегбеде: Защо мъжете да нямат право да кажат #MeToo?
Автори: Андре Беркоф, Селин Алонзо, радио “Сюд ”
12 май 2023 г.
" За първи път в живота ми трябваше да бъда охраняван от три коли с ченгета, единствено с цел да изнеса лекция в една книжарница. И апропо отидох да видя служителите на реда, казвайки им: “Нещата се трансформират. Едно време ме арестувахте, а в този момент ме пазите ”. Те се пошегуваха, споделиха ми: “Да, вие остарявате ”.Писателят Фредерик Бегбеде споделя за новата си книга " Confessions d'un hétérosexuel légèrement dépassé " (Изповеди на един леко стар хетеросексуален) и свадите към нея в предаването “Културата във всичките ѝ положения ” на радио “Сюд ”, в диалог с Андре Беркоф и Селин Алонзо.
Селин Алонзо: Недолюбваният през днешния ден нов зложелател на ултрафеминистките във Франция е с нас в директно предаване по радио “Сюд ”. Добър ден, Фредерик Бегбеде!
Андре Беркоф: Знаете ли, че той е сривал стени, зачислени са му петима служители на реда. Това е удивително! Долу пред радио “Сюд ” има 400 феминистки, които викат: “Как посрещате Бегбеде?! Този принудител, този див звяр! ”. И най-много - този бял, хетеросексуален над 50-годишен мъж! Това е доста съществено. Много сме щастливи да посрещнем този папа на ъндърграунда. Започва в “Ше Кастел ”…
Фредерик Бегбеде: Сега е в радио “Сюд ”…
Андре Беркоф: Сега е в радио “Сюд ”. Интересното е, че тази книга стартира с роман за това, което се е случило в дома му в Гетари, а през днешния ден го преследват, тъй като е написал книга за поостарелите мъже. Не е истина! Ще говорим за това.
Селин Алонзо: Фредерик Бегбеде провокира дискусия много преди публикуването на тази книга. И това, което породи дискусия, е фактът, че се осмелява да изиска орден за антисексистки герой. Днес не е елементарно да бъдеш бял, западен, капиталистически, хетеросексуален мъж над 50 години. Добър ден, Фредерик Бегбеде! Благодаря ви, че сте с нас в радио “Сюд ”. И по този начин, публикувахте в издателство “Албен Мишел ” " Confessions d'un hétérosexuel légèrement dépassé " (Изповеди на един леко стар хетеросексуален). Книгата ви провокира дискусия още преди излизането си. Тази книга е родена от един яд. Разкажете ни за него.
Фредерик Бегбеде: Една заран бях у дома в моето малко село. Излязох от къщи и видях дома си затрупан с графити, форма на модерно изкуство, пръски в жанр Полък, доста тежки обиди, в това число и върху колата, направени с акрилна багра, която не се чисти елементарно. Така че трябваше доста да трия, с цел да я махна. А това бяха гнусни обвинявания, които ме назоваха изнасилвач - нещо, с което нямам нищо общо, въпреки всичко това е обвиняване в закононарушение. Не, аз нямам нищо общо с това. Мисля, че това беше, тъй като преди време бях подписал петиция против наказуемостта на клиентите на проститутки.
Селин Алонзо: Да, прословутият манифест на 343-ата мръсници.
Фредерик Бегбеде: Да, и не преставам да считам прочее, че възбраната на проституцията значи да се усили нещастието от половата мизерия.
Андре Беркоф: И да се усилят фрустрацията и закононарушенията, тъй като фрустрациите - не всички - само че могат да доведат до това.
Фредерик Бегбеде: Сексуалността е естествена потребност както на мъжа, по този начин и на дамата и мисля, че сме утописти, когато забраняваме нещата, това е неосъществима химера. Трябва да бъдем по-скоро реалисти и нещата да се регламентират, провеждат. Много страни го вършат по подобаващ метод.
Андре Беркоф: Били сте доста шокиран, децата ви са били там. Как се почувствахте? Като навлизане в дома ви?
Фредерик Бегбеде: Да, необичайно e. Освен това там беше бебешката количка - по това време синът ми беше на шест месеца. Бяха подминали количката. Символично, това е много шокиращо. Казах си: “ако аз в миналото съм задоволително тъп, с цел да имам желанието да рисувам по стените на нечия къща, виждайки детската количка, щях да спра. Щях да си трансформира мнението и да си потегли ”. Но това не ги е спряло.
Селин Алонзо: Казахте, че са ви нарекли “изнасилвач, безсрамник ”. Това въпреки всичко е незаконно, много брутално като обвиняване.
Фредерик Бегбеде: Да, подадох тъжба, само че, за жалост, полицията не откри вандалите. Така че потеглих от това събитие при започване на книгата - това въпреки всичко това не е аферата “Драйфус ” -, с цел да се опитам да схвана какво прави по този начин, че през днешния ден свободата на мисълта, свободата на словото понижава, а хората стават все по-агресивни. Опитах се да напиша книга за това, книга-изповед, доста откровена, просто се пробвам да схвана за какво съм “недолюбваният ”, както споделя Клокло.
Селин Алонзо: Казвате, че обезобразяването на дома ви и ненавистните послания не са им били задоволителни и през 2022 година е трябвало да се извинявате за диалог, който може би се е състоял в коридора на издателство “Фламарион ” през 2003 година, както пишете вие. Какво тъкмо се случи?
Фредерик Бегбеде: В. “Либерасион ” разгласява диалог, разказан от млада жена, на която съм бил издадетел във “Фламарион ”. Но аз нямам никакъв спомен за този диалог от 2003 година А през днешния ден сме 2023 година
Селин Алонзо: За да обобщавам - става дума за писателката Бенедикт Мартен. По това време тя ви споделила, че е била насилена, нападната от Патрик Поавр д’Арвор.
Фредерик Бегбеде: Аз не си припомням, само че тя споделя, че съм избухнал в смях. Това е безумно. Първо, не е в моя жанр. Второ, не си припомням. И на първо място по това време имах другарка, Тристан Банон, която ми описа, че е била нападната от Доминик Строс-Кан и аз я изслушах, въобще не съм се шегувал, отидох да дам показания в полицията. Така че аз не споделям, че това, което споделя Бенедикт, не е правилно, само че споделям, че е комплицирано да се оправдаваш след двадесет години за диалози в коридора на компанията. Представете си ако тази концепция стане повсеместна - скоро ще би трябвало да се оправдавате за шегите си до кафе-машината в радио “Сюд ” през 2004 година Искам да кажа, че навлизаме в малко странна нова епоха.
Андре Беркоф: Инквизиторска епоха.
Фредерик Бегбеде: Да, поради някакви смешки. Разказвам за това в книгата си, тъй като е различен симптом за смяната на епохата, в която през днешния ден би трябвало да се обясняваме за персонални диалози, които се оказват оповестени във вестниците. Смятам, че всичко това е много необичайно. Спомняте ли нелепостите, които може би сте споделили, когато сте започвали работа като публицист?
Андре Беркоф: Ако стартира да се записва всичко, което са споделили хората, през днешния ден всички щяха да са в пандиза.
Фредерик Бегбеде: Ужасно е. Това ме тревожи и ме подсеща прочее за една книга на Кундера, която се споделя “Шегата ”, в която той прекарва седем години в ГУЛАГ поради една язвителна забележка, смешка, в която споделя “оптимизмът е опиумът на човешкия жанр ”. Добре, това не е най-забавната смешка на земята, само че не заслужава ГУЛАГ.
Андре Беркоф: Но не е и най-ужасната смешка на земята.
Фредерик Бегбеде: Трябва да можем да говорим нелепости между тях обикновено, без да си държим сметка за тях след двадесет години. Написах книга за това, само че това е на първо място книга. Надявам се да е занимателна. Леко окарикатурявам виктимизацията в значително невероятни истории и разкази, които се разгласяват. Започвам с думите: аз също съм жертва на втора степен.
Селин Алонзо: Именно - за какво приемате тази роля, претендирате, че сте жертва?
Фредерик Бегбеде: Както преди малко споделих, първо, това е комизъм. Но и тъй като не виждам за какво мъжете да нямат правото да кажат #MeToo? В живота си аз също съм имал епизоди, като всички, случили са ми се някои неща: бях обичай от духовник в моето католическо учебно заведение, когато бях на седем години; видях ексхибиционист в един парк, беше необичайно. По това време беше цялостно с такива видове, които си разтваряха шлифера и посочваха половия си орган на децата. Всички сме се имали събития в живота си - това е животът. Разбира се, аз не понижавам болката на същинските жертви на обезчестяване. Уважавам ги и явно съм “за ” да бъдат осъдени всички хищници и изнасилвачи, само че споделям: аз също съм претърпял някои неща. И не тъй като съм мъж, нямам право да приказвам за страданието си.
Селин Алонзо: Именно вашите думи за #MeToo породиха дискусия в обществените мрежи. Вие пишете следното в книгата си: “#MeToo постоянно се състоеше в приковаването на позорния дирек без доказателства, нито развой. Попитайте Ришар Бери, оправдан след двегодишни оскърбителен доноси, какво мисли за освобождението на словото. Дадоха на всички дами този нуклеарен бутон ”.
Фредерик Бегбеде: Да, да. Мисля, че има система, която се назовава “правосъдие ”. Със сигурност тя не работи доста добре, нужни са повече запаси, с цел да се записват жалбите и да се проверява цялото полово принуждение. Всички сме съгласни с това. Но в последна сметка, тази система се състои в изправянето един против различен на обвинения и на индивида, който подава тъжба, има юрист на отбраната, има равновесие и се пробват да изяснят нещата, в резюме обобщавам правилата на правото.
Андре Беркоф: Има нещо, което ме порази, Фредерик Бегбеде, и което е неотлъчно обвързвано с вашата книга. Гледах ви два-три пъти в телевизионни излъчвания. Това, което ме порази, е не че се разкайвате, само че вие казвахте: “не, аз въобще не съм подобен ”. От една страна имаше хора, които ви третираха като че ли сте Епщайн, а вие съвсем се извинявахте по малкия екран. Защо?
Фредерик Бегбеде: Не, не се оправдавам, само че би трябвало да кажа, че по принцип създателите, писателите не би трябвало се одобряват като политиците. Тъй като аз не вземам участие в никакви избори, а обявявам книга, която е персонална, интимна книга с изповед, където описвам за моите мерзости във всички области, не чаках да се окажа изправен пред арбитражен съд и да съм задължен да се извинявам за всяка запетая в книгата.
Андре Беркоф: Така е по принцип?
Фредерик Бегбеде: Да, имах възприятието, че все едно внезапно съм станал политик от вида на Ерик Земур. Това е необичайно. Мисля, че един създател би трябвало да се показва свободно, да има право да разгласява това, което желае. Дори да написа нелепости, той има право да написа глупости…
Андре Беркоф: Абсолютно.
Фредерик Бегбеде: И също така не би трябвало да се отнасят към създателите все едно са политици.
Андре Беркоф: Освен това, в случай че един политик е на власт, може да наложи някои неща, а вашият случай не е подобен.
Фредерик Бегбеде: Не, аз предлагам книга. Ако не ви харесва книгата, не я купувате, не я четете. Аз просто потвърждавам. Но в действителност почувствах още с публикуването на заглавието, че това заглавие предизвика още преди да я отворят, още преди публикуването на книгата някакъв изблик на ненавист. Не знам дали поради думата “хетеросексуален ”. Никога няма да схвана, това е много ирационално.
Селин Алонзо: Именно, на 21 април, когато бяхте в Бордо, с цел да визиите книгата, трябваше да го извършите под полицейска защита. Повече или по-малко бяхте взет за пленник от колектива “Феминистки колаж ” ( “Collage féministe ”), който ви укорява, че възхвалявате в книгата си културата на изнасилването.
Фредерик Бегбеде: Напълно погрешно.
Изабел Аланзо: И в официално съобщение този колектив декларира следното: “Неговата книга изобилства от пасажи с нечувано сексистко принуждение и банализира изнасилването, пишейки точно, че страхът от пандиза е единствената причина, която възпира мъжете да атакуват полово всички дами, които им харесват ”. Какво ще отговорите на тези дами, които ви укоряват също, че оспорвате съществуването на патриархата?
Фредерик Бегбеде: Всичко това е погрешно, те не са чели книгата. Книгата се развива, има изречения, извадени от техния подтекст, само че в действителност в някакъв делириум пиша за мъжкото предпочитание като за нещо френетично, бясно, стихия в главата, която прави по този начин, че хетеросексуалният мъж е непрекъснато притеглен, заслепен. Но той се въздържа, както споделя Камю, въздържа се. Така че аз споделям: за благополучие, има закон, който ни възпира и явно почитаме дамите. Но не това беше задачата. Целта не беше да дебатират с мен, задачата беше да бъде неразрешена тази конференция, да скапват дебатите и да сложат на витрината колажи с тежки обиди. Това беше. Това е цензура, тези персони напълно не търсеха либерален спор. Именно това откривам. За първи път в живота ми трябваше да бъда охраняван от три коли с ченгета, единствено с цел да изнеса лекция в една книжарница. И апропо отидох да видя служителите на реда, казвайки им: “Нещата се трансформират. Едно време ме арестувахте, а в този момент ме пазите ”.
Андре Беркоф: Да, за консумация.
Фредерик Бегбеде: Те се пошегуваха, споделиха ми: “Да, вие остарявате ”.
Андре Беркоф: Само една дума, тъй като това, което споделя Фредерик, е забавно. Ще дам един образец, една смешка, която през днешния ден към този момент не може да се споделя, с изключение на скрито: Сен Жермен де Пре, времето е хубаво, двама души седят на терасата на кафенето. Гледат девойките и единият споделя на другия: “Знаеш ли, печален съм, тъй като в никакъв случай няма да можем да ги имаме всичките ”. А другият дава отговор: “Да, само че можем да опитаме ”. Това обезчестяване ли е? Опит за обезчестяване? Не. Но сходна смешка към този момент е невъзможна.
Фредерик Бегбеде: Всъщност в книгата си споделям тъкмо това: в главата си имаме мечти. Виждайки жена, която ни притегля, в главата си имаме фантазии като Шарл Бодлер, като Чарлз Буковски. И това не е просвета на изнасилването. Културата на изнасилването е нещо друго. Когато виждаме, да вземем за пример, в един филм, “Анжелика, маркиза на ангелите ”, тя постоянно споделя “не, не, не, о, да! ”. Това в действителност демонстрира, че в случай че мъжът упорства, до момента в който тя споделя “не ”, той ще бъде заплатен. Това е просвета на изнасилването. Но аз напълно не съм подобен. Да, аз съм човек, седнал на терасата на кафенето, който се любува отдалеко и даже не смее да отиде при дамата, която не познава. Имам право на това. Мисля, че най-малко можем да кажем, че имаме право на това.
Селин Алонзо: Фредерик Бегбеде, след конференцията в Бордо бяха ли анулирани други конференции?
Фредерик Бегбеде: Да, за жалост, откакто този колектив от Бордо въпреки всичко завоюва, имаше книжарници, които една след друга анулираха моите конференции. Това значи, че има хора, които се опасяват да не се случи същото нещо, т.е. да бъдат нарисувани с графити, да има демонстрации. Не им се дразня, че ме анулираха, само че в последна сметка има някакво безволие в това. Мисля, че е нужна малко храброст и да си кажеш “имам право ”. Пак дублирам: аз споделям единствено доста банални, общителни и любовни неща за дамите. Трябва да можем да приказваме за всичко това умерено и в случай че тези феминистки желаят да дискутират с мен, аз съм изцяло отворен за либерален спор.
Селин Алонзо: Проблемът - аз се свързах с тях - е, че те отхвърлиха да приказват в директно предаване през днешния ден по радио “Сюд ”.
Фредерик Бегбеде: Това са хора, които отхвърлят полемика, до момента в който аз съм като Виржини Депант - аз съм за мир сред половете. Аз съм за това да можем да водим разговор, да дискутираме, само че вместо това получавам обиди и хора, които се крият.
Андре Беркоф:Това приказва доста за обществото. Днес се нахвърлят на Фредерик Бегбеде, на следващия ден може да е някой различен. Това, че през днешния ден един публицист, който и да е той, има потребност от три коли с служители на реда, и че го “отменят ”, като че ли е от крайната левица или крайната десница, като че ли е безразсъден левичар или неонацист.
Фредерик Бегбеде: Аз одобрявам това по-скоро като занимателна история, тъй като, почтено казано, не е доста съществено и употребявам това, че съм тук, с цел да кажа: не отменяйте всички събития, тъй като нищо няма да се случи! Преди две седмици бях в Салона на книгата, направихме конференция с Венсан Равалек, която мина доста добре. Нямаше проява, нямаше графити, тъй че това е допустимо. Не бива да надценяваме опасността. Но в действителност е необичайно. Някога малко завиждах на Уелбек, когато имаше полицейска отбрана. Казвах си: “каква класа! ”. Но през днешния ден в действителност е малко досадно и мисля, че полицията би трябвало да прави други неща, а не да пази писателите.
Андре Беркоф: Уелбек беше с полицейска отбрана след публикуването на “Подчинение ”.
Селин Алонзо: В книгата си, Фредерик Бегбеде, казвате “сбогом на коката ”. Саган бе споделила, че човек се дрогира, тъй като животът е тъмен, хората са отегчителни, към този момент няма толкоз висши хрумвания, които да бъдат защитавани. Вие за какво се дрогирахте? Били сте на 20 години, когато сте почнали, по този начин ли е?
Фредерик Бегбеде: Това беше модерният жест през 80-те години, когато се оказах с другари, които пробваха това нещо. Виждахме го в доста филми, в “Добри момчета ” на Скорсезе, в сериали…
Андре Беркоф: Филмите на Анди Уорхол също.
Фредерик Бегбеде: Да, това беше един жест в някои среди на Парижкия нощен живот. Освен това е занимателно, аз имам доста смешни мемоари. Но доста бързо затъваш. Мислиш си, че не е рисково, а по-късно лека-полека изпадаш в меланхолия. Аз стопирах, тъй като си споделих: “Не, прекомерно остарял съм. Минах възрастта за тези нелепости ”. Това е всичко.
Селин Алонзо: Казвате също, че сте се дрогирали от досада.
Фредерик Бегбеде: Да, това доста добре го споделя Франсоа Саган. Човек се дрогира, с цел да се случи нещо, тъй като не се случва нищо. И апропо, постоянно това е най-тягостното: най-после си обкръжен от наркомани, които приказват единствено за това. Дрогират се, тъй като другояче няма какво да си кажат.
Селин Алонзо: До такава степен?
Фредерик Бегбеде: Да, да. Оказваш се обкръжен от хора, които са почитатели на същата субстанция. Ако трябваше още веднъж да го направя, нямаше да го върша.
Селин Алонзо: Да, въпреки всичко има по-добри способи за справяне със скуката.
Фредерик Бегбеде: Работата е там, че откакто стопирах, когато вечер пия вино, имам огромен махмурлук на сутринта. Сега идващото нещо е да спра и алкохола.
Андре Беркоф: Но това ще бъде тъжно, Фредерик (смях).
Фредерик Бегбеде: Тъкмо от това ме е боязън. Страх ме е да не умра от досада.
Андре Беркоф: Това ми припомня за Еди Баркли, който имал друга привързаност и на който един другар споделил: “Ти излизаш всяка вечер, всяка вечер от 30 години насам! Няма ли миг, в който да искаш да си останеш вкъщи, да гледаш телевизия? ”. И той споделил тази чудесна фраза: “Но какво да върша вкъщи? Нямам какво да си кажа ”.
Фредерик Бегбеде. Така е, има някакво препускане, с цел да не видиш личните си паники или празнотата в живота си.
Селин Алонзо: А може би и потребност да попаднеш в заплаха?
Фредерик Бегбеде: Да, това е огромната ми доктрина в тази книга. Мисля, че моето потомство, което не е претърпяло войната - въпреки всичко ние сме първото потомство французи, които не са претърпели войната, аз съм роден през 60-те години, преди този момент мъжете са получавали бойно кръщение, било е извънредно, само че един мъж се е определял посредством насилието. И може би това са намерили, с цел да заместят войната - дрогата. Може би.
Андре Беркоф: Във всеки случай посвещаване, игра на посвещаване.
Фредерик Бегбеде: Вкусът към риска. Това не е безусловно дрогата. Други поемат риск, карайки мотор с 250 км/ч като Колюш…
Андре Беркоф: Други обикалят света пеша…
Фредерик Бегбеде: Да, или катерене като Силвен Тесон. И постоянно го има това търсене на саморазрушението, което може би е нещо по-скоро мъжко, в сравнение с женско.
Селин Алонзо: Може би. Но вие през днешния ден изцяло оздравял ли сте?
Фредерик Бегбеде: Човек в никакъв случай не е оздравял. Аз отивам на сбирки, постоянно би трябвало да внимавам. Има избрани часове, когато си в заплаха, тъй като може да се изкушиш.
Селин Алонзо: Кои? Вечерта?
Фредерик Бегбеде: В среднощ, по-скоро след среднощ. Ако съм обкръжен от кокаиномани в 1 часа след среднощ, съм в заплаха. По-скоро би трябвало да заобикалям сходни обстановки.
Селин Алонзо: Затова ли избягахте от Париж през 2017 година?
Фредерик Бегбеде: Това е една от аргументите. Главната причина е, че ми се родиха две деца и желаех да опитам различен живот, в по-близък допир с природата.
Андре Беркоф: По-спокоен.
Фредерик Бегбеде: Да, само че имаше и други аргументи. Париж ми поомръзна със замърсяването, задръстванията… Но в този момент преоткривам Париж.
Селин Алонзо: А през днешния ден казвате, че се чувствате по-добре в августински манастир, в сравнение с в коптор и че с военните ви е по-забавно, в сравнение с с фешънистите. В книгата си разказвате за духовното усамотение, което сте създали. Този откъс в книгата ви е доста трогателен, разкажете ни по какъв начин се случи.
Фредерик Бегбеде: На един издател, Никола Дия, му хрумна идеята да изпрати няколко писатели в един манастир, който се споделя Абатство Лаграс. Честно казано, когато отидох, бях отпаднал, доста изтощен след ваучър предходната вечер. Мислех, че няма да ми е забавно, а по-късно изплуваха детски мемоари от католическото ми образование и чух грегориански песнопения, видях тези мъже в бели раса, които коленичат и пеят, и ми потекоха сълзите. Не се проснах на земята, не видях Иисус пред себе си, само че в действителност се почувствах добре.
Селин Алонзо: Особено ви е развълнувало това християнско песнопение.
Фредерик Бегбеде: Да.
(музика)
Фредерик Бегбеде: Виждате ли какъв брой е хубаво!
Селин Алонзо: Толкова е възвишено! Това е молитва на Св. Тереза Авилска.
Фредерик Бегбеде: Св. Тереза Авилска казва “Само Бог е задоволителен ” на хората, които имат религия. Няма потребност да излизаш всяка вечер, нямаш потребност от всякакви вещества, единствено Бог е задоволителен. Всъщност те са намерили смисъл в живота си и по тази причина изпитвам завист на тези хора, защото се усеща тяхното самодоволство.
Изабел Алонзо: Вие имахте ли религия, Фредерик?
Фредерик Бегбеде: Имах, тъй като бях учтив в католическия катехизис, тъй че, да, на 6-7-8 години аз имах вяра. Бях дете с чисто сърце, нямах никакво подозрение в това, което ми описват, като всички деца. Бях безусловно набожен и изпитвам носталгия, тъй като животът беше толкоз по-прост, когато бях на осем-девет години и бях уверен в съществуването на Бог. А през днешния ден е доста по-сложно. Така че съм разчувствуван от детето с чисто сърце, което бях.
Изабел Алонсо: Споменавате също катофобията (фобия към католицизма - б. пр.), която, както казвате, през днешния ден е поощрен расизъм във Франция.
Фредерик Бегбеде: Добре знаем, че в случай че подлагаме на критика исляма, да вземем за пример, рискуваме живота си. Неприемливо е да си вършим смешки с евреите и е доста добре, че е недопустимо. В подмяна на това, има една вяра, на която имаме право да се подиграваме непрекъснато - това е католицизмът, с една дума християнската вяра. Може би това е доказателство за зрялост. Може би.
Андре Беркоф: Когато в публично институция като “Франс Ентер ”, без да изтъквам други, пробива “Иисус е педал ”, всички се забавляват и няма последици. Ако създадат същото нещо с Яхве или Мохамед, това ще сътвори някои проблеми.
Фредерик Бегбеде: Има двоен стандарт, само че Иисус прочее споделя в Проповедта на планината: “Ако те ударят по дясната буза, обърни и лявата ”. Мисля, че това е много изтънчено.
Андре Беркоф: Да, изтънчено е, само че да не бъдеш от самото начало в тази обстановка.
Селин Алонзо: Вие имате ли предпочитание да обърнете лявата си буза за ултрафеминистките през днешния ден?
Фредерик Бегбеде: Но аз единствено това върша. Само това върша!
Селин Алонзо: Но той е плачльо! (смях)
Фредерик Бегбеде: Да, дано да поговорим за ревльовците. Знаеш ли кои са ревльовците? Ще ти обясня. Открих, че феминистките считат, че мъж, който се оплаква, който ридае, който споделя, че е трагичен, е плачльо, тъй като мъжете нямат право да се оплакват, защото в патриархалната система имат цялата власт и затова, щом имат цялата власт, нямат право да се оплакват.
Андре Беркоф: Това ли споделят феминистките за ревльовците?
Фредерик Бегбеде: Значи аз съм плачльо. Както ще бъде и Андре, в случай че в миналото Андре се оплаче в ефир от ситуацията на белите хетеросексуални мъже.
Андре Беркоф: Само една дума от Саша Гитри, която към този момент не може да бъде изречена в ефир, само че аз ще я кажа: “Аз съм срещу дамите, изцяло срещу ”.
Фредерик Бегбеде: Бих желал да кажа нещо, тъй като това е значимо. От излизането на тази книга - тя върви доста добре, тъй че благодаря на колектива в Бордо - в случай че бях наел пиар организация, тя нямаше да се оправи по-добре от тези феминистки. Освен това те са единствено едно малцинство, би трябвало осъзнаем това. Не мисля, че би трябвало да се опасяваме, това в действителност е едно напълно малко малцинство. Наистина получих доста самопризнания от дами, които поддържат книгата ми, споделят ми “напълно сте прав ”, “благодаря, че казахте всичко това ”. Нека се обичаме един различен, дано се опитаме да се съблазняваме, да се срещаме и да се влюбваме. Тъжно е, в случай че към този момент не можем да вършим това, изключително във Франция, страната…
Андре Беркоф: На съблазняването.
Фредерик Бегбеде: Страната на съблазняването, на любезниченето, това е доста френско изкуство.
Андре Беркоф: Да кажем, че има освен рискови връзки!
Фредерик Бегбеде: Не, безусловно!
Селин Алонзо: Но в действителност най-лошата ви привързаност, казвате вие, е към секса - нито военната дисциплинираност, нито религията, нито коката са съумели да ви излекуват от тази привързаност.
Фредерик Бегбеде: Това в действителност е пасажът, който провокира най-вече полемики, тъй като има цяло лирично отклоняване за желанието ми към дамите. Но мисля, че човек може да напише това. Когато си хетеросексуален и виждаш да минават дами, ти си изцяло очарован, само че отново споделям, отдалеко и с цялото почитание сред възрастни, които одобряват да вземат участие в полов акт. Това се схваща от единствено себе си.
Селин Алонзо: Вие казвате: “Ние не сме кретени, а чакали. Чакалът е на път 365 дни в годината. Чакалът прекарва цялото си битие, пеейки песента на животните ”.
Фредерик Бегбеде: Забавното е, че певицата Анжел пусна: “Това да ли е или не? ”. Това е същата концепция, само че през днешния ден една жена има по-голямо право да каже това, в сравнение с един мъж.
Селин Алонзо: Казвате, че една от най-хубавите системи, с цел да бъде следена лудостта на мъжете, е бракът. Но това е провокация, Фредерик Бегбеде!
Фредерик Бегбеде: Честно казано, аз съм доста благополучен.
Андре Беркоф: Кой брак ви е това, Фредерик?
Фредерик Бегбеде: Третият. Аз съм експерт по брака. Но желаех да кажа на Сандрин Русо, която приказва за деконструираните мъже, кой в действителност е деконструираният мъж. Това е брачният партньор. Съпругът е тук, той канализира своето предпочитание и се грижи за някого, който счита за по-голям от себе си. Така че има хубост в тази концепция, която в действителност е сантиментална концепция: да се влюбваш още веднъж в същия човек всяка заран и да избереш една жена, с цел да се отървеш от милиардите дами!
Андре Беркоф: Да не мислиш повече за другите.
Фредерик Бегбеде: Да.
Превод от френски: Галя Дачкова
Следвайте " Гласове " вТелеграм
