Режисьорът на “Лили Рибката“ отвърна на удара и разпрати писмо до медиите, в което обясни джендър ли е филмът или не
Авторът и продецента на българския филм " Лили Рибката " Ясен Григоров написа отворено посмо във връзка мненията в медийното пространство, определяща кино лентата като “първия джендър детски филм” в България.
Ето какво написа той, препредаваме отговора му без редакторска интервенция:
Уважаема г-жо Христова, уважаеми публицисти и всички жители, коментирали с терзания тематиката,
“Лили Рибката " е отчасти финансиран от страната филм. В огромната си част е частна продукция. През 2015 планът “Лили Рибката” завоюва опцията да бъде финансиран на тъй наречените “нискобюджетна” конкурсна сесия за държавно финансиране проведена от ИА “Национален кино център”. Проектът е минал през всички условия и инспекции, които изпълнителната организация следва съгласно законите на страната ни и упражнява посредством две комисии – Национална художествена комисия и Финансова комисия.
Производството на кино лентата изисква доста повече от отпуснатото от страната финансиране и аз, в качеството си на продуцент, открих останалите средства, посредством които “Лили Рибката” се трансформира в по-голямата си част в частна продукция. Държа да подчертая, че счетоводно “парите на хората” са изхарчени по най-правилния и почтен метод – счетоводството на продукцията е тествано с три доклада от самата ИА “Национален кино център” и от специалист счетоводител, който е външен проверовъчен орган, приет от страната. За производството на кино лентата са работили над 20 компании, 200 експерти и огромна част от снимачния развой – с други думи – разплащания, се случиха в една от най-бедните и ощетени в стопански и обществен проект области на страната ни – северозападна България.
Важно е да загатна и това, че преди да направя „ Лили Рибката “ с “държавни” пари, аз съм създател и продуцент на още два пълнометражни кино лентата, напълно самостоятелни – “Дървеното езеро” (2009) и “Малък-Голям” (2011). Тези филми получиха доста оценки и показаха страната ни на разнообразни интернационалните фестивали, в това число и на Фестивала на българския игрален филм “Златна Роза”. Забележката е значима, тъй като в обърканото време, в което живеем и в безизходицата, която доста от нас одобряват за даденост, аз се боря от години и намирам способи да съм професионално деен без да се обръщам наложително към страната за помощ. Правя това за да имам история, която да въодушеви личните ми деца, давайки им убеденост, че не е срамно и обезверено да си българин.
Надявам се, че с горните пояснения отговорих на терзанията и подозренията по отношение на метода, по който са изразходвани тези средства, които с право, в качеството ни на данъкоплатци всички, ние назоваваме “наши”.
Филмът " Лили Рибката " е приказка, която приканва феновете да имат вяра във магии, да не се опасяват от другите, да са с необятни хоризонти. Филмът няма за цел да се вписва в дебата за сексуалността, транссексуалността и джендър проблематиката, по този начин настоящ през днешния ден. Проблемите, които госпожа Олга Христова търси във кино лентата са значими за нея и разбирам какъв брой те са основни за обществената общественост, към която тя принадлежи. Единственият ми отговор е, че филмът “Лили Рибката” е резултат от артистичния ми път и метод, от свободата на фантазията ми и не е изработен под безстопанствен диктат, нито има за цел да прокара социално-политически внушения. Целта му е да приближи възрастните до децата им, да попречи на обикновената ненавист към другите (не тълкувайте думата откъм “джендър” страната й – другите са доста повече и се намират отвън настоящия спор за броя на половете), да ревизира какъв брой обичаме сами себе си и с помощта на тази обич и самочувствие какъв брой постоянни вършим по-слабите от нас посредством поддръжката ни, упътванията ни или чисто и просто способни ли сме на грижа в тяхна изгода. Като доста художествени творби, “Лили Рибката” употребява метафори. Едната е “Погледът”, който има силата да трансформира. Другата е “Вихрушката”, която пречи на едно дете да се самоопредели – само че не в полов проект. Вихрушката не е знак на полова комплицираност, а на неустойчивост, неустановеност и слаба самокритика. Много деца страдат от тази ниска самокритика поради комплексите на родителите. “Лили Рибката” приканва към обич към самите нас преди всичко и разследване на това добито и осъзнато самочувствие – към шерването му посредством безрезервна поддръжка на децата ни и по-слабите, и другите от нас.
“Лили Рибката” е филм за градивното успокоение и безрезервната обич към децата ни.
Сценарият е писан преди 8 години и е въодушевен от личните ми деца – момче на 9 и момиче на 14. Щастливи сме със брачната половинка ми, че и двамата порастват щастливи, извършват една по една фантазиите си и можем да ги гледаме в очите, без нито капка терзание. Те не са боязливи, изричат мненията си и пазят позициите си, в никакъв случай не са обиждани в фамилията, и в никакъв случай – удряни. Двамата са мощни поради безспорната им увереност в родителската ни обич и поддръжка към тях!
След като приключих сюжета, в продължение на още 5 години търсих метод да го финансирам. По това време (2010 – 2015) нямах никаква концепция, че може да се открие връзка сред наболели през днешния ден диспути и моите послания. За да завърша, разрешавам си да ги повторя – те са елементарни и основани на персоналния ми наставнически опит – би трябвало да гледаме с обич децата си право в очите, без съмнение в безрезервната родителска поддръжка.
В качеството ми на продуцент и създател на кино лентата оставам разполагаем за публичен и открит за необятната публиката спор, с цел да изчистя терзанията на избрани медии и група жители, само че също и да получа опцията да отхвърля обвинявания – някои от тях, засягащи ме и персонално.
С почитание, Ясен Григоров
Ето какво написа той, препредаваме отговора му без редакторска интервенция:
Уважаема г-жо Христова, уважаеми публицисти и всички жители, коментирали с терзания тематиката,
“Лили Рибката " е отчасти финансиран от страната филм. В огромната си част е частна продукция. През 2015 планът “Лили Рибката” завоюва опцията да бъде финансиран на тъй наречените “нискобюджетна” конкурсна сесия за държавно финансиране проведена от ИА “Национален кино център”. Проектът е минал през всички условия и инспекции, които изпълнителната организация следва съгласно законите на страната ни и упражнява посредством две комисии – Национална художествена комисия и Финансова комисия.
Производството на кино лентата изисква доста повече от отпуснатото от страната финансиране и аз, в качеството си на продуцент, открих останалите средства, посредством които “Лили Рибката” се трансформира в по-голямата си част в частна продукция. Държа да подчертая, че счетоводно “парите на хората” са изхарчени по най-правилния и почтен метод – счетоводството на продукцията е тествано с три доклада от самата ИА “Национален кино център” и от специалист счетоводител, който е външен проверовъчен орган, приет от страната. За производството на кино лентата са работили над 20 компании, 200 експерти и огромна част от снимачния развой – с други думи – разплащания, се случиха в една от най-бедните и ощетени в стопански и обществен проект области на страната ни – северозападна България.
Важно е да загатна и това, че преди да направя „ Лили Рибката “ с “държавни” пари, аз съм създател и продуцент на още два пълнометражни кино лентата, напълно самостоятелни – “Дървеното езеро” (2009) и “Малък-Голям” (2011). Тези филми получиха доста оценки и показаха страната ни на разнообразни интернационалните фестивали, в това число и на Фестивала на българския игрален филм “Златна Роза”. Забележката е значима, тъй като в обърканото време, в което живеем и в безизходицата, която доста от нас одобряват за даденост, аз се боря от години и намирам способи да съм професионално деен без да се обръщам наложително към страната за помощ. Правя това за да имам история, която да въодушеви личните ми деца, давайки им убеденост, че не е срамно и обезверено да си българин.
Надявам се, че с горните пояснения отговорих на терзанията и подозренията по отношение на метода, по който са изразходвани тези средства, които с право, в качеството ни на данъкоплатци всички, ние назоваваме “наши”.
Филмът " Лили Рибката " е приказка, която приканва феновете да имат вяра във магии, да не се опасяват от другите, да са с необятни хоризонти. Филмът няма за цел да се вписва в дебата за сексуалността, транссексуалността и джендър проблематиката, по този начин настоящ през днешния ден. Проблемите, които госпожа Олга Христова търси във кино лентата са значими за нея и разбирам какъв брой те са основни за обществената общественост, към която тя принадлежи. Единственият ми отговор е, че филмът “Лили Рибката” е резултат от артистичния ми път и метод, от свободата на фантазията ми и не е изработен под безстопанствен диктат, нито има за цел да прокара социално-политически внушения. Целта му е да приближи възрастните до децата им, да попречи на обикновената ненавист към другите (не тълкувайте думата откъм “джендър” страната й – другите са доста повече и се намират отвън настоящия спор за броя на половете), да ревизира какъв брой обичаме сами себе си и с помощта на тази обич и самочувствие какъв брой постоянни вършим по-слабите от нас посредством поддръжката ни, упътванията ни или чисто и просто способни ли сме на грижа в тяхна изгода. Като доста художествени творби, “Лили Рибката” употребява метафори. Едната е “Погледът”, който има силата да трансформира. Другата е “Вихрушката”, която пречи на едно дете да се самоопредели – само че не в полов проект. Вихрушката не е знак на полова комплицираност, а на неустойчивост, неустановеност и слаба самокритика. Много деца страдат от тази ниска самокритика поради комплексите на родителите. “Лили Рибката” приканва към обич към самите нас преди всичко и разследване на това добито и осъзнато самочувствие – към шерването му посредством безрезервна поддръжка на децата ни и по-слабите, и другите от нас.
“Лили Рибката” е филм за градивното успокоение и безрезервната обич към децата ни.
Сценарият е писан преди 8 години и е въодушевен от личните ми деца – момче на 9 и момиче на 14. Щастливи сме със брачната половинка ми, че и двамата порастват щастливи, извършват една по една фантазиите си и можем да ги гледаме в очите, без нито капка терзание. Те не са боязливи, изричат мненията си и пазят позициите си, в никакъв случай не са обиждани в фамилията, и в никакъв случай – удряни. Двамата са мощни поради безспорната им увереност в родителската ни обич и поддръжка към тях!
След като приключих сюжета, в продължение на още 5 години търсих метод да го финансирам. По това време (2010 – 2015) нямах никаква концепция, че може да се открие връзка сред наболели през днешния ден диспути и моите послания. За да завърша, разрешавам си да ги повторя – те са елементарни и основани на персоналния ми наставнически опит – би трябвало да гледаме с обич децата си право в очите, без съмнение в безрезервната родителска поддръжка.
В качеството ми на продуцент и създател на кино лентата оставам разполагаем за публичен и открит за необятната публиката спор, с цел да изчистя терзанията на избрани медии и група жители, само че също и да получа опцията да отхвърля обвинявания – някои от тях, засягащи ме и персонално.
С почитание, Ясен Григоров
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ