Почина граф Игнатиев, символът на панбългарския идеал. Историята на паметника му във Варна
Автор: Михаил Заимов, Facebook
На 14 септември 1902 година по обяд във Варненския залив дебаркирал съветският броненосец “Георгий Победоносец ” с княз Николай Николаевич на борда. Българският параход “Надежда ” обявил с топовни салюти влизането на броненосеца в залива, градът пуст и цялото население се струпало към пристанището. В 17:30ч. от лодките на брега слезли княз Николай Николаевич, граф и графиня Игнатиеви, генералите Столетов, Драгомиров, Куропаткин, Соболев и Радецки. Гостите били посрещнати и поздравени първо от господин Антон Франгя, заместник-председател на Народното събрание по това време, от кмета Панайот Кърджиев с самун и сол и адрес.
В речта на господин Франгя, оповестена напълно във вестниците от идващия ден, се споделя: “Царят Освободителят, Светецът Цар, пожела и великия съветски народ реализира: България, терзаната, измъчената, окървавената във всяка педя своя земя България се освободи ”. На идващия ден преди малко определените общински съветници на Варна се събрали на тържествено съвещание. Веднага след молебена съветниците прогласували единомислещо три решения, които били протоколирани под №44-168/ 15.09.1902 година, гласели по този начин: “1. Централната градска градина се наименова “Цар Освободител ”. 2. Негово сиятелство граф Николай Павлович Игнатиев да се прогласи за почетен жител на Варна в символ на дълбока и откровена благодарност, за заслугите му към нашето родно място. 3. Да се издигне бюст на сиятелния граф в естествена големина в градината “Цар Освободител ”.
Следващата година през август месец, на път за Шипченските празненства, във Варна още веднъж гостувала графската двойка. Установила се в Евксиноград, където граф Игнатиев имал срещи и разговарял с най-различни представители на варненската общност. Когато Негово сиятелство научил за монумента с неговия бюст, той се просълзил. Колкото и да бил свикнал на безрезервната и безхитростна признателност на българите, може би не очаквал, че те ще му предложат безконечна страница в своята история и незабравим знак в градската градина, какъвто няма и в родната му Русия.
Бронзовият бюст на граф Игнатиев е висок и изрязан през гърдите в полукръг, с добре структурирани гърди и рамена, едро построена глава със умерено отпуснато лице. Третиран е реалистично, леко повдигнатата глава и издадената напред долна джука го дефинират като човек с високо самочувствие. Погледът е непосредствен и концентриран в себе си и въпреки в израза на очите да има известна мекост, от облика лъха неустрашимост и мощ. На гърба на бюста, в долната му част има изписано ръкописно “Ж. Спиридонов, 1904 ”. Бюстът е подложен на фундамент от ярко гладък гранит със зърнеста конструкция, стъпалото се състои от две нееднакви стъпала, от които долното образува квадрат със страна 2,35 м и височина 40 см. Второто ходило е квадрат със страна 1,65 м и височина 12 см. Базата е елегантна, профилирана с два корниза в горната и долната си част, с квадратно сечение с размери на страната в долната част 1,23 м. Колоната е леко полегат пирамидален обелиск с квадратно сечение, увенчан с богато профилиран корниз. На лицевата страна е инсталиран текст от бронзови релефни основни букви: “Графу Н. П. Игнатиеву ”. На северната страна също с релефни букви написа: “12 април 1877 ”, денят, в който император Александър ІІ подписал манифеста за оповестяване война на Турция, а на северната страна, още веднъж с релефни бронзови букви, е написано: 19 февруарий 1878 – денят на подписването на Сан Стефанския кротичък контракт. На 22 юни 1908 година сутринта от балконите на всички институции в града и на доста домове били спуснати черни флагове, черен плат обвил и паметника на граф Игнатиев. Вестниците съкрушено оповестяват: “Почина граф Игнатиев, признака на панбългарския блян, черна тъга покруси същинските български сърца ”. В 10 ч., след панихидата, отслужена в препълнения катедрален храм, траурно шествие поело към паметника на граф Игнатиев, където, както оповестяват на следния ден вестниците, “след един покъртителен възклик към духа на покойника, господин Филов постави върху паметника един венец. Всички извикаха “Вечна му памят! ”. От името на Общината господин Филов изпратил на графиня Игнатиева депеша на френски език, която приключва по този начин: “От името на града, аз Ви показвам усеща на състрадание и безконечна благодарност ”.
На 13 февруари 1903 година варненският Окръжен съвет се събрал на особено съвещание, на което взел решение да отпусне 5 000 лева помощ за създаване бюст-паметника на граф Игнатиев. В протокола е вписано и условието на Окръжния съвет мястото на паметника да бъде несъмнено от нарочна комисия, а за изработката на паметника да се организира конкурс. Същия месец комисията, формирана от господата Стефан Бабаджов, Димитър Перелингов, началника на общинското техническо поделение, окръжния инженер и държавния проектант, тръгнала да оглежда за място на паметника, а в софийските вестници излязла обявата за състезанието. Жеко Спиридонов спечелил първа награда в оповестения конкурс за монумент на граф Игнатиев във Варна и приел упоменатата сума от 5 000 лева да бъде изплатена на две елементи – при започването и в края. Започнал незабавно работа в ателието си в София, проявявайки схващане към варненските общинари, т.е. без да получи уговорения задатък. В края на 1904 година, откакто моделирал и отлял бюста, скулпторът още веднъж изпратил внимателно запитване до общинарите, които, както разбираме от протокол №32 от 19 юли 1904 година т. 252, изчистили казуса по този начин: “Сумата 5 000 лева да се изплати на скулптора по изработка памятника на граф Игнатиев след свършването му и му се сформира обстановка, без платежна заповед, като се планува заем в бюджета за 1905 година, докато сумата ще се демонстрира като наличност в касата. ” До началото на август 1906 година бил подготвен и постаментът. Скулпторът работил върху бюста и постамента четири години. През август 1906 година паметникът бил инсталиран в Градската градина.
След 1906 година, когато паметникът на граф Игнатиев във Варна бил осветлен, градската администрация направила към него китна градинка, която всяка последваща администрация усърдно поддържала, без значение какви управляващи и пристрастености владеят града. Всяка година на Трети март, след тържествената литургия, празничното шествие наложително се отбивало пред паметника, кметът казвал няколко положителни думи за граф Игнатиев и всички дружно се отправяли към гроба на съветските бойци в Приморската градина. През 1945 година тази традиция била прекъсната, а през 1962 година неуместно озеленителско решение прекарало алеята тъкмо през градинката на паметника, трансформирайки стъпалото на постамента в бордюрен орнамент. Паметникът обраснал с дървета и растителност, хората не го виждали и не запомнили за него. На 17 януари 2002 година по обяд група варненски патриоти се събрали пред паметника, почистили към него и организирали непретенциозно празненство със заупокой по случай 170 години от рождението на граф Игнатиев. Така била възобновена паметта на граф Игнатиев във Варна. И по този начин до през днешния ден, клети ми господин Спиридонов.
