Автор: Лъчезар Богданов В следващите няколко седмици ще търсим –

Автор: Лъчезар Богданов В идващите няколко седмици ще търсим – и, да се надяваме, ще получим – отговор на два въпроса. Първият, с който ни будят и приспиват медийните студия и полемиките в обществените мрежи е дали държавното управление може да ръководи без очевидно болшинство в националното заседание, а непосредственият тест наподобява е импортираната актуализация на бюджета. Вторият, който притегля по-скромен интерес, е дали актуалната коалиция има воля да задейства най-малко някакви структурни промени, които са причина за вложения, напредък и ефикасен обществен бранш и дружно с това да върне държавните финанси към невисок бюджетен недостиг. Без искания за пълнота би трябвало да напомним най-малко два случая, в които бюджет се внася за разглеждане в средата на политическа рецесия. Още е свеж споменът от лятната актуализация, препоръчана и гласувана през септември 2021 година безусловно дни преди разформироване на Народното събрание. Няколко години по-рано пък оставката на вторият кабинет на Борисов сложи отиващото си национално заседание пред избор да одобри или отхвърли оферти пакет бюджетни закони за 2017 година в границите на постоянната бюджетна процедура. Ако в сходни обстановки са били вероятни конфигурации за събиране на нужния брой гласове, най-вероятно ще са вероятни и в този момент. Важният тест обаче е различен – точно тъй като не се съмняваме, че народните представители прекомерно евентуално ще поддържат (за следващ път) повдигане на пенсиите, без значение от отношението си към премиера или финансовия министър. От становище на ползите на данъкоплатците – бизнесмени, вложители, спестители, консуматори, работещи и каквато друга роля разгледате – това ръководство и съставящите го обединения дължат промени, по-ефективни обществени системи и дисциплинирана и благоразумна фискална политика. И е значимо да се разбере, че първото и второто са значимо изискване за третото – няма по какъв начин да имаме постоянни финанси без недостиг и с невисок дълг, в случай че имаме невисок стопански напредък, слаба продуктивност, неприятна бизнес среда и неефективно харчене в администрацията, полицията, правосъдната система, образованието, опазването на здравето. Затова е значимо да не одобряваме извиненията за изненади, рецесии, война, цената на петрола и житото и какво ли още не. Правителството започва с заричане доникъде на годината да предложи структурни промени в обществения бранш и това да е съображение за в допълнение финансиране. Така и би трябвало да бъде – по тази причина всевъзможни претенции за нарастване на разноските би трябвало да се отхвърлят, в случай че в съответната система не е препоръчан проект за ограничения, които да доведат до по-добро ръководство. Проблемите са разнообразни и решенията са разнообразни – някъде би трябвало машини да заменят хора на гишета и ръчна обработка, някъде междурегистрова съгласуваност може да отстрани цели процеси и действия, някъде либерализация и отдръпване на страната може да спести потребност от контролни функционалности, и по този начин нататък. В други сфери – да вземем за пример образованието – е значимо да се финансират целеустремено промени, които предизвикват по-високо качество и по-пълен обсег и достъп. В опазването на здравето пък би трябвало да се трансформират тласъците за свхръхпотребление на скъпи услуги за сметка на предварителна защита и достъп до ранна диагностика. И по този начин нататък – всичко това чакахме и към момента чакаме от това ръководство. Бюджетното измерение е ясно – увеличение на финансирането, в това число за повдигане на заплатите, и изключително за настоящата прехрана единствено против промени в системите. Извън аргумента за по-ефективно харчене на парите на данъкоплатците държавното управление се е заело с редица други структурни промени в Националния проект за възобновяване и резистентност. Те са ориентирани към по-добра бизнес среда, по-ефективна обществена отбрана, развиване на човешкия капитал, по-конкурентна бизнес среда и още доста фактори за дълготраен стопански напредък. Но непосредственото измерение е, че осъществяването им – и по тази причина има съответни измерители и периоди – са изискване за приемане на заплащането тази есен. И по този начин, Европейски Съюз към този момент е сложил политическата класа в България в режим на „ пари против промени “ – и доста от обещаните промени би трябвало да се завършват до края на юни. Това ще е още един тест с действителни последици; а напълно обособен въпрос е, че темпото на осъществяване на огромна част от заложените промени може да се редуцира, както към този момент писахме. Но всичко това може да се разтегля и интерпретира до безконечност, до момента в който суровата действителност на обстоятелствата не се материализира в едно число: размер на бюджетния недостиг. Към момента има всички аргументи да считаме, че по едно и също време допустимо и вярно да се реализира доста стесняване на недостига за 2022 година по отношение на 2021 година и като най-малко – под прага от 3 % от Брутният вътрешен продукт. Впрочем, в случай че ръководството, както и всяка от политическите обединения са съществени в поддръжката си за присъединение на България към еврозоната, това би трябвало да е осъзната обща цел. Какво да се прави? На първо време, могат да се премислят ограничения с висок популистки заряд, само че подозрителен обществен или антиинфлационен резултат. За кой ли път би трябвало да се напомня, че нулева ставка на Данък добавена стойност за хляба няма да понижи цената, а даже да понижи – ще спести по 2 лв. на човек за месец, което надали взема решение същински проблеми на хора в усложнение. В сходна категория би трябвало да сложим и подаръка от 25 стотинки на всеки за гориво, както и стотинката данък от газа. Различни стратегии за дотации на бизнеса също би трябвало да се спрат незабавно. Пандемията свърши и не може да се употребява за опрощение, а действителностите на енергийния пазар в Европа би трябвало последователно да се одобряват и да се търсят други решения отвън сегашните директни обезщетения за всички. Още повече, няма никакво опрощение промишлености, които се възползват от нараснало търсене освен това - на по-високи цени – на личната си продукция да получават дотация за електрическа енергия. Вместо това, вложенията и развиването на човешкия капитал могат да се насърчат да вземем за пример с нулев налог за реинвестираната облага и събаряне на осигурителната тежест, в случай че се стремим към дълготрайно възстановяване на предпоставките за напредък. Но отвън плановете за обособени стратегии и ограничения дано е ясно, че в интервал на възобновяване и напредък би трябвало да има бюджетна консолидация. Казано другояче, извиненията от 2020 година и даже 2021 година с коронавирус пандемията към този момент не са годни въобще и бюджетният недостиг още веднъж би трябвало да тръгне надолу. Да повторим: България би трябвало да има благоразумна политика с уравновесен бюджет – като при рецесии и външни шокове може да има краткотраен недостиг, а в интервал на висок напредък би трябвало да има остатък. Последните стопански данни удостоверяват, че възобновяване от пандемията е завършило и България е в нов цикъл на напредък. Да, войната в Украйна е неподходящ фактор за европейската стопанска система като цяло – само че резултатът към този момент е релативно стеснен, както се вижда от прогнозата на ЕЦБ отпреди дни. Да, растежът ще е по-нисък – 2.8% действителен растеж на Брутният вътрешен продукт за 2022 година - в сравнение с чакаха всички през есента, само че това е надалеч от криза. По отношение на енергийните цени пикът беше регистриран в средата на март, а по-късно пазарите последователно се успокоиха. След първи съмнения през март, износът на Германия регистрира мощен растеж от над 4% през април; в действителност, проблемите пред немската, а и чешката и словашката стопанска система са главно в нарушените вериги на доставки за автомобилното произвеждане и последователно се позволяват. Както се вижда, българският бизнес в действителност се оправя сносно в новата обстановка. Вече коментирахме историческия връх в износа за март – а растежът в цената от 40% за година е резултат на половина от по-високи цени, само че и от нарастване на размерите. Индексът на промишленото произвеждане през април регистрира растеж на годишна основа от 16,9% в действително изражение, в преработващата промишленост даже е 17,8%. Българската промишленост наподобява добре позиционирана в производствата с най-голям инфлационен потрес – от електрическа енергия през селскостопански първични материали. За военните фабрики евентуално е необходим специфичен разбор. В други браншове пък – металургията и химическата индустрия да вземем за пример – фактически има по-високи разноски, само че пък и продажните цени вследствие на високото световно търсене доста са нарастнали. Изобщо, последните месеци регистрират исторически най-високи стойности на показателя на индустриално произвеждане в действително изражение. В туризма се регистрира повече от удвояване на нощувките спрямо април на 2021 година Европа още изпитва систематичен недостиг, което отваря бизнес за българските превозвачи. Дори не разясняваме устойчивия триумф на ИТ бранш, който съумя в рецесията да добави над 10 хиляди заети. Всички индикации сочат растяща стопанска система, висока претовареност и увеличаващи се облаги и приходи. България утежни обществените си финанси поради пандемията от Ковид-19 – евентуално неизбежно, само че резултатите от рецесията към този момент отминаха и обръщането на посоката не може да бъде повече отлагано. Евростат удостовери възобновяване, откакто през първото тримесечие на 2022 година Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз е към този момент с 1,7% над предкризисната 2019 година Макар да не е измежду отличниците по напредък, Брутният вътрешен продукт в България е с 2,4% по-висок от другояче рекордната 2019 година Време е да затворим диалога за преодоляната рецесия, да се фокусираме върху политики за растежа и да вкараме бюджетния недостиг отчетливо под 3% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година – най-малко! Връщайки се към политиката – какво ще стане, в случай че няма болшинство зад актуализацията? Поне три неща, които можем да оценим положително. Първо, общото равнище на обществените разноски няма да се усили, държавното управление ще е насила да харчи за нови ограничения посредством икономии в други пера и по този начин ще бъде подтиквано да форсира промените. Второ, няма да се одобряват някои (най-малкото) противоречиви промени в данъчното законодателство. Трето, държавното управление ще би трябвало да поддържа пенсионерите съгласно потребностите и като цяло ще има напън за възстановяване насочеността на обществената поддръжка. Общият резултат ще е напън за повече успеваемост и бюджетна дисциплинираност.