Автор: Лъчезар Богданов, ИПИ Краткосрочната фискална цена на падането на

Автор: Лъчезар Богданов, ИПИ Краткосрочната фискална цена на рухването на държавното управление е 900 млн. лв. – not great, not terrible, в случай че използваме репликата от известния сериал. Средносрочните и дълготрайните резултати от политическата рецесия могат да са по-сериозни, в това число слагане под подозрение на пътя към присъединение към еврозоната и предвидимостта на цялостния данъчен модел. Дебатите, предложенията и гласуванията в Народното събрание в огромна степен наподобяваха държанието на депутатите и взаимоотношенията сред фракциите при актуализацията от есента на 2021 година, импортирана тогава от служебното държавно управление. Не беше изключително мъчно да се планува какво се случва, когато изпълнителна власт без болшинство внесе бюджетен закон в Народното събрание. Ако министър председателят и финансовият му министър нямат твърда поддръжка на болшинство в законодателния орган, това не значи, че не могат да се образуват тематични и конюнктурни болшинства за най-разнообразни разходни и данъчни хрумвания. Точно това и стана – напълно предстоящо, към препоръчаното нарастване на разноските с 2 милиарда в пакета на (досегашното и в оставка) държавно управление (доскорошната) съпротива добави 900 млн. лв.. Освен разходи, народните представители взеха и „ джойстика “ за ръчно ръководство на данъчната политика и започнаха да опитват с разнородни и даже екзотични оферти. Стигна се и до умерено трагичен скандал, откакто една от данъчните промени – а точно въвеждането на нулева ставка за Данък добавена стойност на брашното – бе призната с един глас, а след това националният представител изиска да си го смени с изказване за персонална неточност. Рисковете за фискалната непоклатимост в сходна политическа обстановка – а тя, по всичко проличава, се резервира – са няколко. Сравнително по-маловажните са свързани с „ пробутването “ на неособено огромни спомагателни разноски за характерни целеви групи или планове. Ако те не нарастват експоненциално, ясно е, че няма да застрашат на макрониво бюджетното салдо – само че сигурно слагат под подозрение успеваемостта на харченето. Тук можем да включим увеличеното финансиране за музеи, театри, за съоръжение в съответна болница, за поправки във висши учебни заведения или институти; даже православната черква се „ вписа “ в този пакет. Общото е, че най-гласовитите и най-добре обвързваните с народните представители – от коя да е партия или коалиция – съумяват да защитят настояването си; бихме споделили дори „ най-агресивните печелят “. В тази група попадат и нормалните „ избавителни “ прехвърляния – да вземем за пример за градския превоз в София. Едно от смислените оферти беше обезпечаване на по-голям бюджет на програмата за помощи за отопление на бедните – точно това е рационалният метод при внезапен скок в енергийните цени. Накрая обаче е редно да си напомним, че сходни спомагателни разноски в предходни години се осигуряваха с решения на министерския съвет – още веднъж непрозрачно и на база на конюнктурни съображения, и без утвърждение на Народното събрание. Сходен е казусът, зародил с нарастването на заплатите в обществения бранш. Както постоянно става, Министерство на вътрешните работи ще получи близо 182 милиона лв. повече, промуши се и ДАНС с няколко милиона, общините също ще получат 30 милиона повече от плануваното. Тук обаче отговорността би трябвало да отнесем в огромна степен и към досегашното държавно управление – имаше поръчка през февруари, че всяко ведомство ще направи разбор и предложение за оптимизация, които да послужат за основа на промени и на тази база ще се реши на кои чиновници и с какъв брой да се покачат приходите. И тъй като не видяхме такова изпитание – може да е имало, само че до момента няма обществено показване – се върнахме към обичайния напън от всички сфери за повече пари. Специфичното тази година, за разлика от последните най-малко 10, е високата инфлация. Сега всички заети в публичния бранш чакат (поне) опазване на покупателната мощ на заплатите си, а настрана има и структурни несъответствия с извънредно ниски хонорари за някои характерни специалности. Вдигането след напън от досегашната съпротива на заплатите в Министерство на вътрешните работи няма по какъв начин да не бъде последвано от претенции за същите дейности и в останалите системи. Разбутването на данъчните закони е идващият резултат от неналичието на ясно болшинство и цялостна визия за фискалната политика. Наблюдаваме ерозия в правилата, на които залагахме дълго време и които обезпечават досега добра събираемост, предвидимост, равнопоставеност и правдивост. Още когато ГЕРБ взеха решение да отговорят на упованията „ да дадат нещо “ в средата на пандемията с популисткото понижение на ставката на Данък добавена стойност за кръчми и питейни заведения, предупредихме, че това е единствено началото. „ Кутията на Пандора “ се отвори и всяка житейска, обществена или бизнес обстановка ще провокира съвсем автоматизиран инстикт – „ преференциална ставка на Данък добавена стойност “. Така в този момент явно борим възможното покачване на цените на тока, газа и парното, промуши се с нулева ставка и хлябът – без никакво реалистично очакване той да поевтинее за потребителя, а както се разбра в хаоса мина и нулев налог за брашното. Адвокатите пък съвсем среднощно си прокараха признание на разноски в размер на 40% от прихода вместо досегашните 25%. Трябва въпреки всичко да признаем, че размахът на бюджетна благотворителност на българските депутати бе сдържан спрямо дейностите на сътрудниците им да вземем за пример в прилежаща Румъния в предишни години. Там съвсем перманентната политическа рецесия с нестабилни държавни управления без болшинство и чести избори дадоха поле за развихряне на обещанията – нараствания на пенсии и заплати с 30-40 и повече %, всеобщо основаване на данъчни преференции за сектори, артикули и услуги и така нататък, и следващо раздуване на бюджетния недостиг. Фактът, че този път българските политици не стигнаха до такава степен обаче би трябвало не да успокоява, а да е алена лампа за рисковете пред опазване на макроикономическата ни непоклатимост. Да не забравяме и къде бяхме (виж повече тук), когато липсваха котвите на парична, финансова и бюджетна предвидимост и здравомислие. В същото време, откакто вотът на съмнение мина, напрежението по макропараметрите внезапно спадна. Почти истеричните закани с банкрут на страната, дългови спирали и какво ли още не се изпариха крепко пушек и Народното събрание умерено гласоподава нарастване на тавана за новоемитиран държавен дълг през годината. Част от алхимията на тази цялостна смяна бе записването на по-високи доходи в държавния бюджет – цифром 760 милиона лв., 480 милиона от които се чака да са от преизпълнение на постъпленията от Данък добавена стойност. Решението стъпва на икономическата динамичност в последните месеци – при действителен стопански напредък, положителни данни за индустриалното произвеждане, растеж на износа, ниска безработица и увеличаващи се заплати в частния бранш, и всичко това при доста по-висока от предстоящата през януари инфлация, данъчните доходи най-вероятно ще надвишават заложените. Опасното в подобен метод е, че се „ орязва “ един от буферите под контрола на финансовия министър да контролира недостига при възможни неподходящи развития в края на годината. А тази година това ще е изключително значимо – в случай че има достоверни планове и политическа воля за присъединение към еврозоната от началото на 2024 година, равнището на недостига през 2022 година би трябвало да е до 3% от Брутният вътрешен продукт. Данните за осъществяването на бюджета до края на юни към този момент дават оптимистична картина. Данъчните и неданъчните доходи (без прехвърлянията по еврофондовете) нарастват с 14% по отношение на шестмесечието на 2021 година, в случай че отчетем и еднократния доход предходната година, обвързван с концесията на Летище София, нарастването е близо 14,5%. Общите разноски се усилват с 9,8%, главно поради едва осъществяване на финансовите разноски. Както стана дума нагоре, стопанска система в напредък с ниска безработица генерира и повече бюджетни доходи, изключително при висока инфлация, която усилва продажби, приходи и облаги. Ако настоящата обстановка на действителен растеж на стопанската интензивност, заетостта, приходите и потреблението се резервира, и в това време инфлацията остане висока, това ще даде още безпланов „ бонус “ за бюджета през повишаване на приходите. В някакъв смисъл задържането на заплатите в обществения бранш и даже нарастването на пенсиите може да се окажат незадоволителни с цел да има действителен растеж на приходите, и в този смисъл разноските да се свият в релативно изражение. В момента няма по какъв начин да знаем какъв брой ще е номиналният размер на Брутният вътрешен продукт – покачването на цените води до по-висок размер на индикатора, дружно с повече данъчни доходи. Така може да се окаже, че даже с тези гласувани спомагателни разноски ще приключим с по-нисък недостиг, измерен в съответствие към Брутният вътрешен продукт – в случай че, несъмнено, тематични парламентарни болшинства не гласоподават нови разноски наесен.