Автор: ИПИ В края на м.април 2018 г. Институтът за

Автор: ИПИ

В края на м.април 2018 година Институтът за пазарна стопанска система завърши отчет за резултатите за българската стопанска система от присъединение къв ERM II и еврозоната. По-долу е показано обобщение, а целият отчети презентация са налични на уеб страницата на ИПИ – http://ime.bg/

Дългосрочни позитиви от приемане на еврото за България

Позитивите за стопанската система на България от присъединение към еврозоната са както краткосрочни, по този начин и дълготрайни. Те ще стартират да се усещат още сега, в който публично стартира процеса на присъединение и страната влезе в чакалнята на еврозоната (ERM II).

Покачването на кредитния рейтинг в множеството страни се следи първо още влизането в чакалнята на еврозоната, ERM II, а в допълнение покачване всекидневно има и при приемането на еврото. Вдигането на рейтинга води до по-ниски лихви за страната, бизнеса и жителите и обезпечава по-лесен достъп до финансиране и повече вложения в стопанската система.

По-важното разследване е, че подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще даде подтик за промени . Влизането в ERM II ще е обвързвано с вдишване на задължения за структурни промени, които да подсигуряват „ висока степен на устойчива конвергенция “, както изисква член 140 от Договора за действието на Европейски Съюз. Очакваният позитивен резултат може да се съпостави с подготовката за участие в Европейски Съюз – десетилетието от 1997 година до 2007 година беше най-хубавото за растежа на България.

За локалните банки приемането на еврото ще значи и автоматизирано включване в Европейския банков съюз, който се построява от 2014 година насам в границите на еврозоната. Присъединяването към единния контрол над банките в еврозоната ще ускори доверието в банковия бранш и ще понижи риска от неприятни практики.

Влизането в еврозоната и достъпът до общите ѝ фондове пък е застраховка срещи бъдещи рецесии (например, 700-милиардния Европейски механизъм за непоклатимост, единния механизъм за преструктуриране на проблематични банки и достъпа до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ). Това лимитира мощно рисковете за банковата система, а за фиска обезпечава по-лесно прекосяване през интервали на рецесии.

Влизането в еврозоната понижава и транзакционните разноски по продан на валута и таксите по банкови преводи. По калкулации на ИПИ, единствено спестените разноски по обмяна на валута за задачите на външната търговия надвишава 450 млн. евро на година. Това е близо 1% от Брутният вътрешен продукт и е еднакво на понижение на налога върху облагата на компаниите на половина. Спестените по този метод близо 1 милиарда лв. ще останат в българските компании.

Отделно, присъединението към еврозоната ще докара до понижение на таксите по банкови преводи към еврозоната. Това ще спести разноски за българския бизнес и жители от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година.

Митовете към участието в еврозона: мощно пресилени или несъстоятелни

„ Инфлацията ще скочи” - опасенията от висока инфлация са мощно пресилени. Според анализите на ЕЦБ, Организацията за икономическо сътрудничество и раз и други институции, проинфлационният резултат, в случай че изобщо го има, не надвишава 0,3 прочие пункта в обособените страни, което е доста под 1%;

„ Растежът на българската стопанска система ще се забави” - съпоставяне сред страните от ЦИЕ в еврозоната и тези отвън нея не демонстрира какъвто и да е отрицателен резултат върху растежа на стопанската система от влизането в еврозоната;

„ България ще се трансформира във втора Гърция” – двете страни имат фундаментална разлика и в положителните, и в неприятните времена; всяка година България има по-висок стопански напредък от Гърция, а българският държавен дълг е седем пъти по-нисък от гръцкия.

Защо процесът по приемане на еврото би трябвало да стартира в този момент?

Страната ще пропусне доста, в случай че отсрочи кандидатстването или се забави. В актуалните положителни времена за европейската и българската стопанска система вероятността за позитивно решение при кандидатстване в ERM II е по-голяма. ERM II или така наречен „ чакалня на еврозоната” не е приемала страни повече от десетилетие точно поради рецесията и по тази причина сегашният удобен миг би трябвало да се употребява. България също е в по-добра позиция – страната към този момент излезе от групата на страните с несъразмерни макроикономически несъответствия, неотдавна беше нараснал кредитният ѝ рейтинг, а през януари 2018 година пое и председателството на Европейски Съюз.

Междувременно еврозоната непрестанно се трансформира. Еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на Европейски Съюз и се основава действителен риск от Европа на две скорости . Този разлом се подклажда и от излизането на Англия, което трансформира съотношението на силите сред страните във и отвън еврозоната. Все по-вероятно е значимите решения да се вземат от страните в еврозоната, а страните отвън нея да са с лимитирано въздействие.

Изпусне ли се опцията в този момент, България може да чака дълго за идващ удобен миг. През 2019 година предстоят избори за Европейски парламент, ще се сменят съставът на Европейската комисия и управлението на Европейската централна банка. Никой не знае какво ще се случи след 2019 година, по тази причина не трябва да се изпуска опцията да се кандидатства незабавно.

Докладът е направен от Института за пазарна стопанска система с създатели доктор Десислава Николова и Калоян Стайков от Институт за пазарна стопанска система и Георги Ангелов от Институт ” Отворено общество” – София.

Анализът е направен с финансовата поддръжка на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП госпожа Ева Майдел.