Расистки скандал след статиятa на Washington Post Защо Аржентина няма повече чернокожи играчи на Световното първенство?
Автор: Христина Колева, " Труд "
Анализът, оповестен от един преподавател по история във всекидневника, раздели света на две след финала сред Франция и Аржентина на международното състезание в Катар.
От една страна бяха критиците, скандализирани от " прогресивността " на създателя, който видя, че Аржентина в действителност има единствено " бели " играчи в състава си. От другата страна бяха поддръжниците, които оцениха неговите пояснения за расовата еволюция на аржентинското население, пояснения, които на процедура се отнасят до заличаване с течение на времето на идентичността на чернокожото население в южноамериканската страна.
Статията, написана от Ерика Денис Едуардс, професор по латиноамериканска история в Тексаския университет, притегли вниманието на първо място с провокативното си заглавие.
„ Защо Аржентина няма повече чернокожи играчи на Световното състезание? “, когато други южноамерикански страни, а даже и европейски тимове имат такива играчи, пита създателят.
Най-очевидното пояснение е маркирано от нея - броене от 2010 година демонстрира, че 149 493 души са чернокожи (от общо над 45 милиона), по-малко от 1% от популацията.
Но действителността, споделя тя, е по-сложна: към 200 000 африкански пандизчии са кацнали на брега на Рио де ла Плата по време на колониалния интервал на Аржентина и до края на 18-ти век една трета от популацията е черно, споделя тя.
Как тогава чернокожото население на Аржентина е намаляло толкоз трагично?Изтриването на самоличността, допуска Едуардс, разкрива същността на въпроса в заглавието, който провокира толкоз доста звук.
По-точно авторката акцентира, че „ Не единствено концепцията, че Аржентина е бяла нация е неточна, само че тя ясно илюстрира дълга история на изтриване на идентичността на чернокожото население, което е в основата на самоопределението на страната. “
Следователно публикацията, написана от учителя по история, не търси отговорност от селекционера на националния тим на Аржентина, а просто дава историческо пояснение на въпроса в заглавието.
В своята обосновка учителката отхвърля няколко мита, посредством които някои са обяснявали неналичието на чернокожи аржентинци във времето.
Най-популярният от тези легенди беше, че чернокожите мъже са били употребявани като " пушечно месо " и са починали в огромни количества по време на войните през 19 век.
Но, споделя тя, цитирайки историка Джордж Рийд Андрюс, вместо да умрат на бойното поле, мнозина просто дезертирали и избрали да не се връщат на родното си място. И мнозина в действителност се върнали вкъщи, както демонстрират данните от броене на популацията в Буенос Айрес от това време.
Друг мит твърди, че заради високия брой на смъртните случаи измежду чернокожите мъже, чернокожите дами в Аржентина не са имали различен избор с изключение на да се омъжат, съжителстват или да продължат рода си с европейски мъже - което води до " изгубването " на чернокожото население.
Едуардс отбелязва, че по-скорошни изследвания демонстрират вместо това, че някои черни дами в Аржентина просто са взели решение да се появят в формалните регистри като бели или индианки, с цел да се радват на цялостни права за себе си и децата си.
Други легенди за неналичието на посланичество на чернокожите в аржентинската просвета са фокусирани върху огнища на заболявания, изключително жълта тресчица през 1871 година Но този мотив също е развенчан, защото данните демонстрират, че епидемиите не са умъртвили чернокожото население в пропорции, по-високи от други популации, споделя създателят.
В реалност, споделя Едуардс, Аржентина е била хазаин на доста чернокожи от епохи - освен робското население и техните потомци, само че и имигрантите.
Имигрантите от Кабо Верде стартират да идват в Аржентина през 19 век с португалски паспорти, а по-късно в по-голям брой през 30-те и 40-те години на предишния век, търсейки работа като моряци и докерски служащи.
Но белите аржентински водачи, като Доминго Фаустино Сармиенто, някогашен президент на Аржентина (1868-1874), даже трансформира историята, за да изтрият тази смесена еднаквост на страната, тъй като приравниха модерността с белотата, написа професорът.
Лидерите на страната имаха вяра, че с цел да се причисли към Германия, Франция и Англия - цивилизованите страни - Аржентина би трябвало да се отърве от чернокожото си население - както физически, по този начин и културно, написа Едуардс.
Този развой на избелване е пробван в по-голямата част от Латинска Америка, тук-там като Бразилия, Уругвай и Куба.
Но това, което прави историята на Аржентина неповторима в този подтекст, е, че съумя да построи имиджа си на бяла страна, споделя създателят.
Как Аржентина съумя да направи това? През 1850 година да вземем за пример политическият мъдрец и посланик Хуан Баутиста Алберди предизвиква бялата европейска имиграция в страната, написа професорът.
Аржентинският президент Хусто Хосе де Уркиза (1854-60) поддържа концепциите на Алберди и ги включва в първата конституция на страната. Поправка 25 ясно показва: „ Федералното държавно управление предизвиква европейската имиграция “.
Нещата се получават и към края на 19 век президентът Сармиенто отбелязва, че „ след двадесет години ще би трябвало да пътува до Бразилия, с цел да види чернокожите “.
Пейзажът на Аржентина в действителност се промени, защото 4 милиона европейски имигранти откликнаха на апела на държавното управление да емигрират сред 1860 и 1914 г.
Тази уговорка остава в конституцията на Аржентина и през днешния ден, написа създателят на публикацията на Washington Post.
Що се отнася до чернокожото и индианското население, което е било в Аржентина преди тази всеобща европейска имиграция, доста от хората започнаха стратегически да се разпознават като бели, в случай че можеха да бъдат уверени, или да се впишат в по-двусмислени расови и етнически категории, споделя Едуардс.
Тези категории включват criollo (предимигрантски генезис, постоянно свързван с испански или индиански произход), morocho (шоколад), pardo и trigueño.
Най-известният морочо в Аржентина е футболната легенда Диего Марадона. Тази небяла легенда се трансформира в облик на аржентинския футбол и, по подигравка на ориста, на една „ бяла нация “, споделя професорката.
Тази история, отбелязва създателят, обяснява, че до момента в който футболният тим на Аржентина може да не включва хора от африкански генезис или може би хората, които множеството биха сметнали за черни, това също не е " бял " тим.
Докато Аржентина е отстранила расовите категории в устрема си да бъде обсъждана като съвременна, бяла нация, наличието на хора, разказани като морочо, да вземем за пример, препраща към тази история на заличаване на чернокожата и локалната еднаквост, заключава Едуардс.
La Libertad Avanza, популистката дясна коалиция на Аржентина, незабавно отговори на въпроса в заглавието на Едуардс. „ Защото ние сме страна, а не филм на Дисни “, споделиха политиците, намеквайки за рецензиите към всеобхватните филми на Дисни.
Блогърът от Буенос Айрес DrossRotzank (който има 22,7 милиона клиенти в YouTube) също разяснява публикацията.
„ Искам да осведомявам създателя, че Аржентина отстрани робството 10 години преди Съединените щати. И, Едуардс, за какво няма бели играчи в националния тим на Сенегал? “, попита той.
Аржентинският вестник La Nacion означи, че публикацията на Washington Post е била поправена, защото в началото се споделя, че " към 1 % " от популацията на Аржентина е чернокожо. Точната съразмерност е „ много под 1% “.
Други коментатори в обществените медии също подлагаха на критика Едуардс, че е опростила прекалено много историята на Аржентина, че не схваща, че в Аржентина няма расови напрежения и някои са й споделили, че не познава футбола.
Реакции пристигнаха и от Съединени американски щати, където американската консервативна преса и разнообразни коментатори нападнаха създателя.
„ Не можете да приложите американска позиция към този случай “, написа Нико Слобински, шеф на Центъра за Израел и еврейските въпроси.
„ Манията да виждаш всичко през призмата, която дава отговор на твоя светоглед, е надълбоко притеснителна. Във Вашата публикация вие демонстрирате цялостна липса на схващане на локалната и испаноезичната история на Аржентина “, сподели той.
„ Огромната противоположна връзка, която получихме, беше позитивна “, сподели професорката пред Fox News.
„ Макар и сложен за някои, този диалог е нужен, с цел да разберем предишното “, сподели тя.
„ Нищо, което съм споделила, не е погрешно. Някои може да не са харесали фокуса върху расата, само че въпросите са доста свързани с тяхната просвета и история “, акцентира създателят.
Някои от бранителите на Едуардс споделиха, че схващат аргумента й, отбелязва още аржентинският вестник Clarin.
„ Дойдох тук за историческия разбор на проф. Едуардс за аржентинското расово създаване, само че вместо това бях изумен от аржентинците, които бушуват в мнения за расовата изключителност на тяхната страна “, туитира Хорхе Куелар, помощник в Дартмундския лицей, специализиращ в Латинска Америка и Карибите.
Други позитивни реакции бяха изразени в Twitter.
„ Блестящ разбор на професор Едуардс. Това, че той получи толкоз доста завист от хора, които явно не са го чели, единствено затвърждава тезата му “, написа Кристи Торнтън, лекар по история и професор, специализиращ в латиноамериканското пространство.
Въпреки чувствителността на критиците, Едуардс надалеч не е единствената, която приказва за този значим аспект от аржентинската история - с течение на времето се появиха голям брой публикации по тематиката.
През 2013 година публикация в International Business Times цитира аржентински специалисти и локални поданици и доближава до същите изводи като Едуардс: „ Аржентина е изтрила африканците от историята и съзнанието “.
„ Но чернокожите в никакъв случай не са изчезнали от Аржентина – макар опитите на държавното управление да ги отстрани (отчасти посредством поощряване на широкомащабна имиграция в края на 19-ти и 20-ти век от Европа и Близкия изток). По-скоро остават скрита и забравена част от аржентинското общество “, се споделя в свързаната публикация.
И един негър аржентинец също приказва горчиво за същото.
„ Години наред хората са приемали концепцията, че в Аржентина няма чернокожи “, сподели Мириам Гомес, професор по литература в университета в Буенос Айрес.
„ Няма подозрение, че расовите предубеждения са високи в това общество и хората желаят да мислят, че са бели. Тук, в случай че някой има капка бяла кръв, той се назовава бял “, приключва тя.
(По материали на уеб страницата )
Източник: " Труд "
19 Дек 202231818 Дек 2022160118 Дек 202299715 Дек 2022300113 Дек 2022681712 Дек 2022916КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани14 Дек 202260209 Дек 202279717 Дек 202267117 Дек 2022110
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Анализът, оповестен от един преподавател по история във всекидневника, раздели света на две след финала сред Франция и Аржентина на международното състезание в Катар.
От една страна бяха критиците, скандализирани от " прогресивността " на създателя, който видя, че Аржентина в действителност има единствено " бели " играчи в състава си. От другата страна бяха поддръжниците, които оцениха неговите пояснения за расовата еволюция на аржентинското население, пояснения, които на процедура се отнасят до заличаване с течение на времето на идентичността на чернокожото население в южноамериканската страна.
Статията, написана от Ерика Денис Едуардс, професор по латиноамериканска история в Тексаския университет, притегли вниманието на първо място с провокативното си заглавие.
„ Защо Аржентина няма повече чернокожи играчи на Световното състезание? “, когато други южноамерикански страни, а даже и европейски тимове имат такива играчи, пита създателят.
Най-очевидното пояснение е маркирано от нея - броене от 2010 година демонстрира, че 149 493 души са чернокожи (от общо над 45 милиона), по-малко от 1% от популацията.
Но действителността, споделя тя, е по-сложна: към 200 000 африкански пандизчии са кацнали на брега на Рио де ла Плата по време на колониалния интервал на Аржентина и до края на 18-ти век една трета от популацията е черно, споделя тя.
Как тогава чернокожото население на Аржентина е намаляло толкоз трагично?Изтриването на самоличността, допуска Едуардс, разкрива същността на въпроса в заглавието, който провокира толкоз доста звук.
По-точно авторката акцентира, че „ Не единствено концепцията, че Аржентина е бяла нация е неточна, само че тя ясно илюстрира дълга история на изтриване на идентичността на чернокожото население, което е в основата на самоопределението на страната. “
Следователно публикацията, написана от учителя по история, не търси отговорност от селекционера на националния тим на Аржентина, а просто дава историческо пояснение на въпроса в заглавието.
В своята обосновка учителката отхвърля няколко мита, посредством които някои са обяснявали неналичието на чернокожи аржентинци във времето.
Най-популярният от тези легенди беше, че чернокожите мъже са били употребявани като " пушечно месо " и са починали в огромни количества по време на войните през 19 век.
Но, споделя тя, цитирайки историка Джордж Рийд Андрюс, вместо да умрат на бойното поле, мнозина просто дезертирали и избрали да не се връщат на родното си място. И мнозина в действителност се върнали вкъщи, както демонстрират данните от броене на популацията в Буенос Айрес от това време.
Друг мит твърди, че заради високия брой на смъртните случаи измежду чернокожите мъже, чернокожите дами в Аржентина не са имали различен избор с изключение на да се омъжат, съжителстват или да продължат рода си с европейски мъже - което води до " изгубването " на чернокожото население.
Едуардс отбелязва, че по-скорошни изследвания демонстрират вместо това, че някои черни дами в Аржентина просто са взели решение да се появят в формалните регистри като бели или индианки, с цел да се радват на цялостни права за себе си и децата си.
Други легенди за неналичието на посланичество на чернокожите в аржентинската просвета са фокусирани върху огнища на заболявания, изключително жълта тресчица през 1871 година Но този мотив също е развенчан, защото данните демонстрират, че епидемиите не са умъртвили чернокожото население в пропорции, по-високи от други популации, споделя създателят.
В реалност, споделя Едуардс, Аржентина е била хазаин на доста чернокожи от епохи - освен робското население и техните потомци, само че и имигрантите.
Имигрантите от Кабо Верде стартират да идват в Аржентина през 19 век с португалски паспорти, а по-късно в по-голям брой през 30-те и 40-те години на предишния век, търсейки работа като моряци и докерски служащи.
Но белите аржентински водачи, като Доминго Фаустино Сармиенто, някогашен президент на Аржентина (1868-1874), даже трансформира историята, за да изтрият тази смесена еднаквост на страната, тъй като приравниха модерността с белотата, написа професорът.
Лидерите на страната имаха вяра, че с цел да се причисли към Германия, Франция и Англия - цивилизованите страни - Аржентина би трябвало да се отърве от чернокожото си население - както физически, по този начин и културно, написа Едуардс.
Този развой на избелване е пробван в по-голямата част от Латинска Америка, тук-там като Бразилия, Уругвай и Куба.
Но това, което прави историята на Аржентина неповторима в този подтекст, е, че съумя да построи имиджа си на бяла страна, споделя създателят.
Как Аржентина съумя да направи това? През 1850 година да вземем за пример политическият мъдрец и посланик Хуан Баутиста Алберди предизвиква бялата европейска имиграция в страната, написа професорът.
Аржентинският президент Хусто Хосе де Уркиза (1854-60) поддържа концепциите на Алберди и ги включва в първата конституция на страната. Поправка 25 ясно показва: „ Федералното държавно управление предизвиква европейската имиграция “.
Нещата се получават и към края на 19 век президентът Сармиенто отбелязва, че „ след двадесет години ще би трябвало да пътува до Бразилия, с цел да види чернокожите “.
Пейзажът на Аржентина в действителност се промени, защото 4 милиона европейски имигранти откликнаха на апела на държавното управление да емигрират сред 1860 и 1914 г.
Тази уговорка остава в конституцията на Аржентина и през днешния ден, написа създателят на публикацията на Washington Post.
Що се отнася до чернокожото и индианското население, което е било в Аржентина преди тази всеобща европейска имиграция, доста от хората започнаха стратегически да се разпознават като бели, в случай че можеха да бъдат уверени, или да се впишат в по-двусмислени расови и етнически категории, споделя Едуардс.
Тези категории включват criollo (предимигрантски генезис, постоянно свързван с испански или индиански произход), morocho (шоколад), pardo и trigueño.
Най-известният морочо в Аржентина е футболната легенда Диего Марадона. Тази небяла легенда се трансформира в облик на аржентинския футбол и, по подигравка на ориста, на една „ бяла нация “, споделя професорката.
Тази история, отбелязва създателят, обяснява, че до момента в който футболният тим на Аржентина може да не включва хора от африкански генезис или може би хората, които множеството биха сметнали за черни, това също не е " бял " тим.
Докато Аржентина е отстранила расовите категории в устрема си да бъде обсъждана като съвременна, бяла нация, наличието на хора, разказани като морочо, да вземем за пример, препраща към тази история на заличаване на чернокожата и локалната еднаквост, заключава Едуардс.
La Libertad Avanza, популистката дясна коалиция на Аржентина, незабавно отговори на въпроса в заглавието на Едуардс. „ Защото ние сме страна, а не филм на Дисни “, споделиха политиците, намеквайки за рецензиите към всеобхватните филми на Дисни.
Блогърът от Буенос Айрес DrossRotzank (който има 22,7 милиона клиенти в YouTube) също разяснява публикацията.
„ Искам да осведомявам създателя, че Аржентина отстрани робството 10 години преди Съединените щати. И, Едуардс, за какво няма бели играчи в националния тим на Сенегал? “, попита той.
Аржентинският вестник La Nacion означи, че публикацията на Washington Post е била поправена, защото в началото се споделя, че " към 1 % " от популацията на Аржентина е чернокожо. Точната съразмерност е „ много под 1% “.
Други коментатори в обществените медии също подлагаха на критика Едуардс, че е опростила прекалено много историята на Аржентина, че не схваща, че в Аржентина няма расови напрежения и някои са й споделили, че не познава футбола.
Реакции пристигнаха и от Съединени американски щати, където американската консервативна преса и разнообразни коментатори нападнаха създателя.
„ Не можете да приложите американска позиция към този случай “, написа Нико Слобински, шеф на Центъра за Израел и еврейските въпроси.
„ Манията да виждаш всичко през призмата, която дава отговор на твоя светоглед, е надълбоко притеснителна. Във Вашата публикация вие демонстрирате цялостна липса на схващане на локалната и испаноезичната история на Аржентина “, сподели той.
„ Огромната противоположна връзка, която получихме, беше позитивна “, сподели професорката пред Fox News.
„ Макар и сложен за някои, този диалог е нужен, с цел да разберем предишното “, сподели тя.
„ Нищо, което съм споделила, не е погрешно. Някои може да не са харесали фокуса върху расата, само че въпросите са доста свързани с тяхната просвета и история “, акцентира създателят.
Някои от бранителите на Едуардс споделиха, че схващат аргумента й, отбелязва още аржентинският вестник Clarin.
„ Дойдох тук за историческия разбор на проф. Едуардс за аржентинското расово създаване, само че вместо това бях изумен от аржентинците, които бушуват в мнения за расовата изключителност на тяхната страна “, туитира Хорхе Куелар, помощник в Дартмундския лицей, специализиращ в Латинска Америка и Карибите.
Други позитивни реакции бяха изразени в Twitter.
„ Блестящ разбор на професор Едуардс. Това, че той получи толкоз доста завист от хора, които явно не са го чели, единствено затвърждава тезата му “, написа Кристи Торнтън, лекар по история и професор, специализиращ в латиноамериканското пространство.
Въпреки чувствителността на критиците, Едуардс надалеч не е единствената, която приказва за този значим аспект от аржентинската история - с течение на времето се появиха голям брой публикации по тематиката.
През 2013 година публикация в International Business Times цитира аржентински специалисти и локални поданици и доближава до същите изводи като Едуардс: „ Аржентина е изтрила африканците от историята и съзнанието “.
„ Но чернокожите в никакъв случай не са изчезнали от Аржентина – макар опитите на държавното управление да ги отстрани (отчасти посредством поощряване на широкомащабна имиграция в края на 19-ти и 20-ти век от Европа и Близкия изток). По-скоро остават скрита и забравена част от аржентинското общество “, се споделя в свързаната публикация.
И един негър аржентинец също приказва горчиво за същото.
„ Години наред хората са приемали концепцията, че в Аржентина няма чернокожи “, сподели Мириам Гомес, професор по литература в университета в Буенос Айрес.
„ Няма подозрение, че расовите предубеждения са високи в това общество и хората желаят да мислят, че са бели. Тук, в случай че някой има капка бяла кръв, той се назовава бял “, приключва тя.
(По материали на уеб страницата )
Източник: " Труд "
19 Дек 202231818 Дек 2022160118 Дек 202299715 Дек 2022300113 Дек 2022681712 Дек 2022916КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани14 Дек 202260209 Дек 202279717 Дек 202267117 Дек 2022110
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ