Австралийски изследователи от проекта DeWave на Технологичния университет в Сидни

Австралийски откриватели от плана DeWave на Технологичния университет в Сидни се сблъскаха с неразбираема трудност при създаването на своя интерфейс за четене на мисли. Предимството на тяхната разработка е, че не изисква имплантиране на електроди в жив човешки организъм. Достатъчно е да бъде сложена специфична шапка, с цел да бъде направена електроенцефалограма и по-късно мозъчните импулси да бъдат преобразувани в избран код.

Процесът на разчитане на мозъчната интензивност към този момент не е сложен, само че интерпретацията на сигналите е на практика невъзможна задача. Първо, всички хора имат друга физиология, тъй че дребни нюанси на получените сигнали, изкривяват цялостната картина. Второ, човек не е робот и мозъкът му не може да се концентрира единствено върху една задача, голяма част от получените сигнали въобще нямат никакво отношение към нея. Трето, даже такава елементарна задача като четенето на текст се извършва от хората по разнообразни способи, заради което е невероятно да се сътвори обединен логаритъм за обработка на данни.

Решението беше открито бързо - откривателите използваха невронни мрежови технологии, с тяхната дарба да се самообучават, тъй че да получат един тип " разпознавател на мозъчни сигнали ". Тази система, в допълнение към данните от електро-енцефалограмата, употребява информация от камери, с цел да наблюдава позицията на очите, до момента в който се чете даден текст. Изкуственият разсъдък се научава да съпоставя мозъчните импулси и държанието на очите, с цел да реагира единствено на четене на текст и да трансформира сигналите в код, а него в съответни думи.